Прокопиев купи живот в Сингапур за 5 млн. $

.

Дължи над 605 000 000 лева на кредитори
Родните олигарси осиротяха, след като медийният магнат и неуспял банкер Иво Прокопиев напусна България и реши от края на миналата година да живее със семейството си в Азия. Прокопиев се славеше доскоро като единствения десен или син олигарх, но не дочака българското издание на Форбс да преброи гордо милионите му. Вместо това днес кредитори дебнат като копои всяко възможно взимане от компаниите му. А във финансовите среди клюката твърди, че избягалият от страната бос е натрупал дългове към финансови институции, частни компании и физически лица в размер на 605 млн. лева
По традиция, както при всички родни олигарси, и на Иво Прокопиев първият милион му се губи в хаоса на прехода, за него обаче това обстоятелство по-късно ще се окаже съдбоносно при реализирането на различни смели проекти.

Възходът на Прокопиев без съмнение е свързан със синьото правителство на Иван Костов. Твърди се, че посредникът му със силните на властта е съгражданинът му от Разград – бившият син депутат Никола Николов. С негови протекции Прокопиев и ортакът му в медийната групировка „Капитал” Филип Харманджиев получават преференциално право от синята власт да участват в приватизацията на разградската фирма „Каолин” и винпром „Дамяница” край Благоевград. Запознати с приватизационните машинации твърдят, че двете дружества са закупени чрез Работническо-мениджърска приватизация, като за тях реално са платени само по 350 хил. долара в брой за дружество, а останалата част от сделката е погасена с фалшиви зункове, напечатани в кърджалийска печатница. Икономисти коментират, че тези сделки са образцов пример за кражба от държавата. Кандидат за „Каолин” е бил белгийски фонд, готов да инвестира тогава 20 млн. германски марки.

Офертата им е отблъсната от Агенцията за приватизация и по неизвестни критерии е предпочетен мениджърският екип на Прокопиев. Не по-малка е далаверата и с винпром „Дамяница”. Хора от винарския бранш разказват, че тогава в избите на държавния винпром е имало складирани 5 млн. литра вино от различни реколти. Прости сметки на познавачи показват, че от тях може да се произведат 7 млн. бутилки. При средна цена от 5 лв. за бутилка в джобовете на новите богаташи са
налети минимум 35 млн. лв. Освен това бивши работници и от двете дружества и до днес се питат как в нарушение на приватизационния закон са предпочетени Прокопиев и Харманджиев, без дори някой от фамилиите им и ден да е работил в дружествата? Точно заради тези приватизации Иво Прокопиев по-късно е обект на две разследвания от Икономическата полиция в Разград и София. Проверките са по указание на Главна прокуратура. Магистрати пък твърдят, че именно Прокопиев се оказва взривоопасната конфликтна точка в отношенията между бившия премиер Иван Костов и ексглавния прокурор Никола Филчев.

И до днес двамата са в люта вражда, а набеденият за син капиталист отдавна е заиграл с червените барони и е в топли връзки с президента Първанов. Съмнителната приватизирания на „Каолин” и „Дамяница” се превръщат години по-късно в сериозна пречка за банкерските мераци на момчето от Разград. Преди три години дружеството на Прокопиев „Алфа финанс” и виенската „Хипо инвестмънт” подписват договор за създаване на съвместна банка в София. Австрийците превеждат 10 млн. евро по сметките на българския си партньор, но с тези пари финансовият играч от Разград купува „Капитал банк” в Скопие.

В същото време синият олигарх задейства и процедура за получаване на лиценз от БНБ за създаване на трезор в София. Банкери твърдят, че Прокопиев е бил напълно сигурен, че мечтата му ще се сбъдне, осланяйки се на добрите си контакти с новия премиер чрез нежната му половинка – банкерката Цветелина Бориславова. Шефът на БНБ Иван Искров обаче заема категорична позиция и отказа миналата зима лиценз на Прокопиев. Така банкерските му мечти рухват. Според запознати със сагата за трезора липсата на перфектно доказан произход на капиталите е препънал медийния бос към банкерството. Ако обаче проектът му беше успял, Прокопиев е щял да има идеалната възможност да извършва международни разплащания между трезорите си в Скопие и София, които БНБ няма да може да контролира пряко.

Във финансовите среди на София упорито се носи и друга мълва, че под формата на доверително управление Прокопиев е взел огромни суми от богати българи, които не може да върне. С 205 млн. евро потънала съпругата на покойния банкер Кюлев Отделно бившият шеф на Съюза на работодателите се е набълбукал със 150 млн. евро към италианска, австрийска и две гръцки банки. Част от тези пари, около 50 млн. евро, инвестирал в стабилизиране и модернизиране на „Каолин”. Сега според експертни оценки пазарната стойност на дружеството била около 100 млн. евро.

И тук в известна степен интересите на инвеститорите били защитени, но другите милиони потънали в свръх глупави начинания, които никога нямало да се възстановят – селскостопански земи за ветроенергийни паркове, недвижими имоти в няколко града, злополучният проект RТV, в съдружие с банкера Светослав Божилов. Запознати с делата на олигарха твърдят, че от няколко години е било ясно, че фирмите и капиталите на Прокопиев са кухи и трескаво търси ресурс
да се измъкне от блатото Развръзката дойде миналата есен, когато олигархът взе семейството и куфарите си и отлетя за Азия.

Достоверни източници са категорични, че босът се е установил в Сингапур, а за да получи временно инвестиционно разрешение за живеене, е изръсил минимум 5 млн. долара за шесточленното си семейство, според местните правила.
Любопитна е и интригата за напускането на България. Семейство Прокопиеви са минали през правителствения VIP, ползвайки дипломатически имунитет. През миналата пролет най-неочаквано правителството одобри кандидатурата на шефа на кръга „Капитал” за почетен консул на Канада в България. Още тогава запознати с проблемите на Прокопиев коментираха, че така е блокирана възможността да бъде арестуван или разследван след като вече има имунитет, а освен това безпрепятствено може да напусне държавата по всяко време. Преди време пък канадските служби неформално попитали наши представители дали е почтен почетният им консул у нас, след като само месеци след поемането на поста е напуснал страната и сега реално няма кой да ги представлява в България? И още – като почетен консул на Канада ли е емигрирал в Сингапур, или като български гражданин?

Преди да се стигне до отговорите на тези въпроси, е любопитно да се разбере как българската система за финансов контрол е контролирала финансовите операции на „Алфа финанс” със свързани лица и защо прокуратурата и съдът проспаха и не завършиха разследването за произхода на капиталите на Прокопиев и не ревизираха приватизационните му договори.
През миналото лято в софийския ъндърграунд упорито се носеше слухът, че олигархът от Разград се движи с охрана и има сериозни заплахи за живота му, свързани с неуредени дългове. По-късно обаче стана ясно, че Прокопиев е останал почти без имущество, изчиствайки взимания към кредитори. Акциите в скопската банка били прехвърлени на измамените австрийски партньори, а варненската групировка ТИМ е откупила голяма част от дълговете му. Сега на негово име се водели само 50% от собствеността на „Капитал”, но присъствието му там било проформа. Малко преди да се изнесе от страната, Прокопиев даде няколко дирижирани интервюта, в които обясни скромно: „Клевети петнят бизнеса ми”, но на думите му никой не обърна внимание.

http://frognews.bg/news_30666/Prokopiev_kupi_jivot_v_Singapur_za_5_mln_$

Балканите: само България с повод за оптимизъм

.

Висока безработица, празни държавни каси и инфлация – икономическият капацитет на балканските страни ще остане и през 2011 година под предкризисното равнище. Единствено за България се очертават проблясъци.

Колкото по-безутешна е ситуацията, толкова по-високопарни са обещанията. „Твърдите мерки през последната година ще донесат плодове през 2011“ – с тези думи румънският премиер Емил Бок възвести скорошния край на кризисния тунел. Със сходна самоувереност прозвучаха и прокламациите в Сърбия. Президентът Борис Тадич апелира към своите сънародници „да бъдат оптимистични“, въпреки всичките актуални проблеми. По неговите думи Сърбия имала „реални капацитети“ да остави кризата зад себе си.

Хората все по-бедни, цените – все по-високи

Въпреки тези пропити с надежда послания на политиците, не само анализаторите, но и налегнатите от грижи жители на поразените от криза държави в югоизточна Европа не виждат почти никаква причина за оптимизъм. Растящата безработица бива съпровождана от непрекъснато увеличение на цените, празни държавни каси и засилваща се бедност.

Вярно, че дори и най-проблемните страни в региона биха могли през 2011 най-сетне да се измъкнат от дъното и да навлязат в зона на стопански растеж. В повечето държави скромният икономически подем обаче едва ли ще компенсира срива от последните две кризисни години. Тежката икономическа ситуация на Балканите вероятно ще разклати някое и друго правителство и ще изостри още повече политическата нестабилност на региона.

Един от някогашните мотори на стопански растеж в югоизотчна Европа – Румъния ще трябва и през тази година да се задоволи с нищожен стопански ръст.

Проблясъци – само в България

Другият новак в Европейския съюз – България – също среща трудности поради продължаващия спад на вътрешното потребление и поради оскъдния приток на инвестиции. Изглежда обаче, че тази страна преодоля критичната точка в резултат на значително нарастване на износа. Още за 2011 Международният валутен фонд предвижда за България стопански ръст от 2,5 процента. За 2012 анализаторите смятат за възможен дори и прираст от порядъка на 6 процента.

Благодарение на сравнително добрата бюджетна дисциплина на София, през последните години страната има дългове, възлизащи на само 16 процента от брутния вътрешен продукт – един от най-ниските индекси в Европа. Вярно, че през 2010 дефицитът в държавния бюджет възлиза на 4,8 процента, с което превишава фиксираната в Маастрихтския договор норма от три процента. За разлика от съседите си българите обаче останаха пощадени от драстични програми за икономии, което би могло да окаже положително въздействие за стопанския растеж на България.

http://www.dw-world.de/

BULGARIAN SOCCER RECEIVES A RED CARD FOR CORRUPTION

.
.

VZCZCXYZ0001
RR RUEHWEB

DE RUEHSF #0032/01 0151243
ZNY CCCCC ZZH
R 151243Z JAN 10
FM AMEMBASSY SOFIA
TO RUEHC/SECSTATE WASHDC 6601
INFO RUEHZL/EUROPEAN POLITICAL COLLECTIVE
RUEAIIA/CIA WASHINGTON DC
RUEAWJA/DEPT OF JUSTICE WASHINGTON DC
RHMCSUU/FBI WASHINGTON DC 0281
RUEHBS/USEU BRUSSELS

————————————————————

C O N F I D E N T I A L SOFIA 000032

SIPDIS

E.O. 12958: DECL: 01/14/2019
TAGS: PGOV KCRM KCOR BU
SUBJECT: BULGARIAN SOCCER RECEIVES A RED CARD FOR CORRUPTION

REF: 09 SOFIA 508

Classified By: CDA Susan Sutton for reasons 1.4 (b) and (d).

1. (C) Summary: Since the fall of Communism, Bulgarian soccer
has become a symbol of organized crime’s corrupt influence on
important institutions. Bulgarian soccer clubs are widely
believed to be directly or indirectly controlled by organized
crime figures who use their teams as way to legitimize
themselves, launder money, and make a fast buck. Despite
rampant rumors of match fixing, money laundering, and tax
evasion, there have been few arrests or successful
prosecutions. As a result, the public has lost faith in the
legitimacy of the league as evidenced by the drop in
television ratings and match attendance. Recent scandals
involving the most popular teams and the mass firing of the
referee selection commission for a second consecutive year
have deepened the public’s disgust. The new government has
started to investigate tax evasion and money laundering
allegations against some soccer clubs, but, given the deep
roots of organized crime in Bulgarian soccer, this has had
little impact so far. Cleaning up Bulgarian soccer would be
a public sign of the seriousness of the Prime Minister
(himself a soccer fanatic) in combating organized crime. End
Summary

THE FALL OF „THE BEAUTIFUL GAME“
——————————–

2. (C) Bulgaria is soccer country. It has long been the
most popular sport, and despite scandals and the migration of
many of its talented players to wealthier European clubs
abroad, it is still a Bulgarian passion. The pinnacle of
Bulgarian soccer was the 1994 World Cup, when Bulgaria
defeated Germany to advance to the semi-finals, eventually
finishing fourth overall. To this day, many Bulgarians only
half jokingly refer to this as the country’s greatest
accomplishment since the fall of communism. After the
transition to democracy, popular teams previously owned by
the municipalities and state institutions such as the
military or the police were sold to the new business elite
notorious for its close ties with organized crime and the
former secret services. Experts and journalists we
interviewed claim that organized crime groups captured
Bulgarian soccer in an effort to launder illicit profits and
create a legitimate image. Today, nearly all of the teams
are owned or have been connected to organized crime figures.
The following list is just a sampling of the most well-known
connections.

3. (C) Todor Batkov, the proxy and front-man for the
infamous Russian-Israeli businessman Michael Cherney, aka
„Mikhail Chorny,“ owns the popular Sofia team Levski FC. The
powerful business conglomerate TIM owns Cherno More Varna.
The notorious Marinovs, aka „Margin brothers,“ who are on
trial for murder, racketeering, and organized crime, own
Slavia. Nickolay Gigov, an alleged arms dealer, owns
Lokomotive Sofia, and Grisha Ganchev, a known money launderer
and organized crime figure, owns Litex. Vassil Krumov
Bozhkov, aka „the Skull“ was the former owner of CSKA, one of
the most important Bulgarian teams. The last three
presidents of Lokomotive Plovdiv, which has been periodically
owned by the crime group VIS, have been assassinated.

SCANDALS
——–
4. (C) Given the ownership of the Bulgarian soccer clubs,
allegations of illegal gambling, match fixing, money
laundering, and tax evasion plague the league. A large
scandal erupted in September 2009 during the run-up to the
match between Levski and CSKA, the most important rivalry in
Bulgarian soccer. Immediately prior to the match, four
Levski players were put on a plane to Moscow as part of a
last minute transfer to the Russian team, FC Rubin Kazan.
Shortly after Levski’s 2-0 loss to CSKA, it became clear that
the transfer was a hoax and that the President of Levski,
Todor Batkov, had been defrauded of the Euro 200,000 transfer
fee. The local press reported that the odds for CSKA winning
the game fell dramatically before the announcement of the
transfer, possibly indicating large amounts of money bet
against Levski. Theories on what really happened vary, but
the most popular are that Batkov bet against his own team to
pay back debts, or that the new owners of CSKA orchestrated
the transfer. Despite preliminary investigations into the
case, there have been no arrests.

RUMORS OF MATCH FIXING
———————-

5. (C) Long-standing allegations of match fixing have
probably done the most to damage Bulgarian soccer’s
reputation. According to the sports editor of the daily
„Trud,“ Vladimir Pamukov, and sports journalist, Krum Savov,
the most common match fixing schemes are bribing referees and
paying off players on the opposing club to insure a team
loses by a certain score. They argue that thanks to
organized crime influences and economic disparity between the
teams, match fixing has become an extremely common practice.
This has caused many Bulgarians to view the outcomes of
soccer matches like Americans view the predetermined outcomes
of professional wrestling. Pamukov highlighted the fall in
television ratings and crowds at soccer games as evidence of
this disillusionment, claiming that prior to the transition
there would be 10,000 people at games and now 500 to 2,000
show up.

6. (C) Journalists, critics and fans often cite illogical
results and unexplainable play as the evidence of match
fixing even though there have been few investigations and
proven cases over the last twenty years. When there are
arrests and evidence of corruption, cases often come to
nothing or the accused are acquitted due to a lack of
evidence. Ivan Lekov, a well-known former soccer referee and
deputy head of the State Agency for Sports and Youth, was
arrested in 2008 before TV cameras for allegedly
orchestrating match fixing. Four former soccer referees
broke their silence, claiming Lekov and the head of the
Bulgarian Football Union’s (BFU) referee committee applied
pressure on them to fix matches. Following Lekov’s arrest,
the BFU dismissed the entire referee committee for the first
time and passed a code of ethics for clubs. Despite these
changes, match fixing has not dissipated and Lekov, often
cited by the previous government as an example of its
anti-corruption efforts, was acquitted due to a lack of
evidence and witnesses refusing to testify. On December 14,
2009 the executive committee of the BFU, in what is becoming
an annual tradition, again fired the entire referee
commission due to match fixing rumors. It also suspended two
referees for poor officiating in recent league games, leading
to even more suspicions. The Union of European Football
Association (UEFA), the governing body of European soccer,
also is investigating Bulgarian referee Anton Genov for his
alleged involvement in fixing an international match.
According to the UEFA, there were obvious irregular betting
patterns prior to the international friendly match on
November 14, 2009 in which Genov awarded four penalty shots
during Macedonia’s 3-0 victory over Canada.

NEW GOVERNMENT MAKES SOME PROGRESS
———————————-

7. (C) Despite nearly universal recognition of the problem,
few actions have been taken to prevent organized crime groups
from dominating Bulgarian soccer. Upon taking office, the
new government started to go after the most obvious tax
evasion and money laundering schemes. In September, the
Bulgarian National Revenue Agency (NRA) announced that eight
of Bulgaria’s top soccer clubs owed at least USD six million
in unpaid taxes. NRA agents also discovered a commonly known
phenomenon of soccer clubs paying, at least on paper, first
division players minimum wage, approximately USD 170 per
month. This blatantly contradicted tabloid photos of soccer
players and their pop-star wives driving around in expensive
cars and dining at the most exclusive restaurants. The NRA
is currently checking whether the property of 261 players
matches their declared income. The former president of CSKA,
Alexander Tomov, and three co-defendants were also charged
with embezzlement of USD 28 million in their official
capacity at the CSKA soccer club and the Kremikovtzi steel
works.

8. (C) Comment: Organized crime has had a destructive impact
on Bulgarian football, mirroring to some extent how it has
destroyed Bulgarian’s faith in other institutions. The new
government has started to attack some of the soccer clubs‘
most overt corrupt practices. Given the public’s interest in
soccer, which still is weekly tabloid fodder, a successful
operation against OC bosses in charge of soccer teams would
be a public relations coup. Going after the OC bosses, if
successful, would be a public and popular campaign that would
demonstrate the seriousness of the new government and its
soccer-fanatic Prime Minister in combating organized crime.
Government actions against soccer clubs would directly
challenge the criminal bosses who have previously enjoyed
virtual impunity and would seriously test the strength and
resolve of Bulgarian law enforcement and courts. End
Comment.

http://www.wikileaks.ch/

Bank of America Wants You to Know Its Executives Don’t Suck

.

Company defensively registers hundreds of domain names for its senior executives and board members.

As Bank of American awaits a possible release of information from WikiLeaks, it wants to ensure that you don’t think its executives suck. Or blow for that matter.

The company has been aggressively registering domain names including its Board of Directors’ and senior executives’ names followed by “sucks” and “blows”.

For example, the company registered a number of domains for CEO Brian Moynihan: BrianMoynihanBlows.com, BrianMoynihanSucks.com, BrianTMoynihanBlows.com, and BrianTMoynihanSucks.com. Just to be sure, it also picked up the .net version of these names and some .orgs as well.

I count hundreds of such domain name registrations on December 17 alone. They were registered through an intermediary that frequently registers domain names on behalf of large companies.

Some of the other names are for CFO Charles Noski, Chairman of the Board Charles Holliday, and board member Charles Rossotti (who is also Senior Advisor, The Carlyle Group).

I’m not sure if this strategy will work. You can always go register BrianMoynihanBlows.info.

http://domainnamewire.com/

Най-шокиращите прогнози за 2011 г.

.

Датската Saxo Bank публикува подбраните от нея прогнози за следващата 2011 г., като критерият за класацията е само един: „шокиращи“. Както се казва в прессъобщението на банката целта е да се предвидят „редките, но притежаващи сила на въздействието събития, които излизат отвъд рамките на обичайните пазарни очаквания“.

През 2010г. три от десетте шокиращи прогнози за годината на банката се сбъднаха. Ето как изглеждат те за 2011 г.:

Конгресът на САЩ блокира третият кръг количествени облекчения

През втората половина на 2011 г. ФЕД се оказва на подсъдимата скамейка, обвинявана за срива на жилищния пазар и банкрутите на банки. В същото време системно важни банки отново се оказват в затруднено положение, а Конгресът лишава ФЕД от възможността за увеличаване на баланса му.

Apple купува Facebook

Ръководителят на Apple Стив Джобс, припомня банката, през тази година отбеляза, че компанията му е обсъждала възможността за сътрудничество с Facebook, но преговорите не са се увенчали с успех. Джобс обясни още, че Facebook му е поставила твърде обременителни условия. Това може да подтикне ръководителят на Apple да купи изцяло социалната мрежа, прогнозират анализаторите на Saxo Bank.

Индексът на долара достига 100 пункта

През 2011 г. траекторията на икономическия ръст на повечето страни в света ще изглежда благоприятна, но след това ще възникнат проблеми в Китай. Имайки предвид бавният ръст на промишлената база на азиатския гигант, инвеститорите ще спрат да търсят рискови активи. Имайки предвид трудностите на японската икономика и хаосът в Еврозоната, привлекателността на щатския долар рязко ще се повиши. Така в края на третото тримесечие на 2011 г. доларовият индекс ще се повиши с 25% до над 100 пункта.

Доходността по 30-годишните щатски държавни облигации пада под 3%

Политиката на девалвация на долара, която води началото си от 2010 г., принуждава развиващите се страни да използват свободните долари за покупка на щатски държавни облигации.

При това ЕЦБ, ЕС и МВФ не успяват да се справят с проблемите в страните от групата PIIGS (Португалия, Ирландия, Испания, Гърция и Италия), което кара разтревожените инвеститори да търсят безопасни активи при чичо Сам. Така през 2011 г. доходността по 30-годишните държавни облигации на САЩ пада под 3%.

Курсът на австралийския долар спрямо британската лира пада с 25%

През 2011 г. неочаквано започва силно възстановяване на икономиката на Великобритания. Австралия, напротив, преживява спад. Австралийският пазар на имоти прилича на балон, готов във всеки момент да се спука, т. е. условията за падане на курса на австралийския долар спрямо паунда с 25% са налице, смятат от банката.

Цената на петрола излита, после губи една трета

Петролът, който в настоящия момент е поддържан от макроикономическите очаквания на фундаментални инвеститори, продължава да поскъпва и в началото на 2011 г. достига цена над 100 долара за барел. През втората половина на годината започва силна корекция, която води до спад с една трета.

Цената на природния газ скача с 50%

Що се касае до световните цени на природния газ, в началото на 2011 г. се наблюдава излишък на запасите. Увеличението на промишленото търсене обаче, историческото поевтиняване на газа спрямо петрола и въглищата и реализацията на предлагането след увеличение на износа на газови ресурси от САЩ- всичко води до това пасивните инвестиции в газ да станат по-доходоносни. Освен това запасите стремително намаляват във връзка с рязкото захлаждане, затова през 2011 г. цените достигат 25-годишен максимум, нараствайки с 50%.

Цената на златото скача до 1 800 долара за тройунция

През 2011 г. валутната война се възобновява с удвоена сила на фона на подобряването на състоянието на американската икономика. Дефицитът по търговския баланс на САЩ расте, натискът от страна на Китай става по-силен, което стимулира инвестициите в метали. На този фон златото поскъпва до 1800 долара за тройунция.

S&P 500 достига исторически максимум

През 2011 г. ФЕД продължава да помпа ликвидност в системата. Инвеститорите разбират, че единствената стратегия, която трябва да следват, е да купуват при спадовете. Тази тактика, макар и изградена на пясъчни основи, работи за ФЕД, защото американските потребители започват да увеличават разходите, виждайки как се подобрява портфейла им от акции. S&P500 оставя зад себе си максимума от 2007 г., когато достигна 1600 пункта и се устремява нагоре.

Руският РТС достига 2 500 пункта

В началото на 2011 г. започва да се надува следващият глобален икономически балон, който води до ръст на цената на петрола до 100 долара/барел. За средностатистическия американски инвеститор не остава друго освен да купува акции по време на спад. В резултат руският РТС скача двойно, до 2 500 пункта.

Saxo Bank ежегодно представя своите шокиращи прогнози за следващата година, разграничавайки се от средните пазарни очаквания. Тази методология няма претенции за абсолютна точност, но част от шокиращите прогнози все пак се сбъдват.

http://profit.bg/

„Уикилийкс”: Мафията корумпира българските институции

.

„Организираната престъпност има корумпиращо въздействие върху всички български институции, включително правителството, парламента и правосъдието.“

Това пише в публикуван в сайта „Уикилийкс“ доклад на бившия посланик на САЩ в България Джеймс Пардю от 7 юли 2005 г.

Докладът е посветен на организираната престъпност в България и международните криминални групи с българско участие.

„В опит да задържат влиянието си, независимо от това кой е на власт, престъпните фигури спонсорират всички политически партии. Тъй като тези фигури разширяват влиянието си и в легалния бизнес, те правят опити (с известен успех) да купуват пътя си към коридорите на властта“, се казва още в него.

„Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя възпрепятства икономическото развитие на страната. Българската организирана престъпност включва пране на пари в международен мащаб, трафик на наркотици и фалшифициране“, пише още дипломатът.

Като конкретен случай американският посланик посочва, че разследванията на международните криминални групи в САЩ са разкрили значителен брой организации, ръководени от българи в Лос Анджелис и Тампа (Флорида), които са внасяли големи количества кокаин и екстази на територията на САЩ.

Според Пардю тези българи са имали връзки с Амстердам и финансова подкрепа от страна на израелски граждани.

„Докато повечето участници в тези групи вече са осъдени и излежават присъдите си в САЩ, трима от тях все още са обявени за международно издирване и най-вероятно са се завърнали в България, за да се възползват от политиката на страната да не екстрадира свои граждани“, посочва Джеймс Пардю. Той споменава и имената на тримата: Ивайло Ангелов Петков, Иван Добрев и Стефан Цветанов Стоянов.

„Организираните престъпни групи варират от местни улични престъпници до международни наркотърговци. Към края на 2004 г. в България действат около 118 организирани групи, според данни на НСБОП, въпреки че много от тези групи са относително малки и престъпността като цяло се доминира от малко наброй големи играчи. Много престъпни структури се занимават и с легална дейност в страната и чужбина, чрез която се легализират средствата от престъпни дейности. Няколко добре известни бизнесмени, свързани с организираната престъпност, притежават спортни отбори, строителни фирми и финансови институции“, пише още Пардю.

Той подчертава особено производството на фалшиви пари в България: „Фалшиви пари – както щатски долари, така и банкноти евро – се произвеждат в България и се разпространяват главно във Франция, Гърция, Италия и Испания от малки групи българи, които се завръщат в страната веднага след като направят доставката.

Въпреки че има взаимодействие между българските престъпни групи и международната престъпност, куриерите, посредниците и дистрибуторите са предимно българи. Качеството на фалшивите банкноти непрекъснато се подобрява поради използването на все по-качествени печатарски съоръжения и участието на професионалисти.

През юни 2005 г. при операция в Североизточна България, която бе част от взаимодействието между българските органи на реда и американските тайни служби, бяха заловени фалшиви банкноти на обща стойност над 3 милиона долара под формата на висококачествени 100-доларови банкноти. Това бе второто по големина количество иззети банкноти в европейската история“, пише още американския посланик.

„Организираната престъпност продължава да прониква в много сфери на българския живот, въпреки вътрешните и международните усилия за борба с нея. Към момента нито една основна фигура от престъпния свят не е наказана от българската правна система, въпреки продължаващите убийства, свързани с дейността на организираните групи. Американските агенции за усъвършенстване работата на законодателството с офиси в София подпомагат усилията за редуциране на организираната престъпност в България. Отделът за пресичането й, в консулската секция на посолството в София, притежава списък с известните и предполагаеми криминални фигури и посолството провежда агресивна политика за недопускане на тези фигури да пътуват до САЩ“, се подчертава в доклада на Пардю.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=714003

Австрийската компания „БГ приватинвест“ – Карл Хабсбург

.

Галионата фигура на австрийската компания „БГ приватинвест“, закупила вестниците „Труд, „24 часа“ и „168 часа“- Карл Хабсбург, е осъждан 1999 год.  за контрабанда (тук), а участието му в борда на директорите на австрийския филиал на нонпрофит организацията World Vision, се монитеразира във финансирането на предизборната му кампания за Европарламента от даренията за организацията, както и преливане на средства в Панойропа (Paneuropa).

Това беше малка справка, относно моралните аспекти на този „колос на западната демокрация“…

.

Шарж: От тук

.

МВФ: Гледаме с оптимизъм на българската 2011

.

2010 година ще остане в съзнанието на мнозина българи като една от най-тежките в икономически план. Дали най-лошото вече е отминало? Какво е състоянието на икономиката в края на 2010 и какво очаква българите през 2011?

Соня Каникова разговаря по тази тема с Катриона Пърфийлд, ръководителка на мисията на МВФ за България. Ето нейните прогнози:

„Българската икономика категорично е в по-добро състояние в сравнение с 2009 или с началото на тази година. Растежът се завръща, а натрупаните в периода преди кризата дисбаланси намаляват. Краят на рецесията дойде през второто тримесечие на 2010, когато икономиката премина към положителен растеж. Данните за третото тримесечие също показват малък положителен ръст.

Главният фактор за това възстановяване е голямата активност в износа. През последните 6 месеца растежът в този сектор е най-голям. На базата на тези развития ние от МВФ предвиждаме, че растежът тази година ще е между 0 и 0.4 процента, макар че потреблението остава много слабо. Друга причина за по-доброто състояние на икономиката е голямото „пренагласяне“ – балансът по текущата сметка непрекъснато се подобрява и напоследък дори виждаме положителни стойности. Да не забравяме, че преди кризата, през 2007 година, дефицитът беше 25 процента от БВП. За тази година очакваме само 2-3 процента дефицит по текущата сметка. А инфлацията спадна от 12 на само 2.5 процента.

Опасни зависимости

Но въпреки тези добри новини, растежът остава слаб и уязвим, а икономиката разчита на само един мотор: износа. Така че виждаме и доста рискове. Безработицата все още е много висока – 9 процента, а фискалният дефицит скочи на 4.8 процента от БВП. Това е голямо влошаване спрямо предкризисния период, когато България имаше фискален излишък. Така че – водена от износа – икономиката на България върви към възстановяване, но то е много бавно и несигурно“ – казва Пърфийлд и отправя следното предупреждение:

„Всяко забавяне у някой от главните търговски партньори на България ще представлява сериозен риск за страната. България има много тесни търговски връзки с държавите от ЕС, две трети от целия търговски обмен е именно с тези страни. Тази зависимост е ключов риск. Другите рискове са вътрешни – висока безработица, слабо кредитиране, което от своя страна води до слабо вътрешно потребление. Данните от третото тримесечие показват ново свиване на потреблението. Така че, рисковете са както външни, така и вътрешни“ – обобщава Катриона Пърфийлд.

Адекватен ли е според нея бюджетът на правителството за 2011 с оглед на тези икономически предизвикателства? „Да“  – казва Катриона Пърфийлд и аргументира така: „За 2011 е предвидена бюджетна консолидация. Правителството планира амбициозно намаляване на бюджетния дефицит до 2.5 процента през 2011. Това е разумна мярка, най-вече поради факта, че това намаляване ще дойде от намаляване на разходите. По време на икономическия бум държавните разходи растяха много бързо, така че най-добре е едно бюджетно консолидиране да разчита тъкмо на намаляване на тези разходи. Другата положителна страна е, че се очакват добри данъчни приходи, но без да се прибягва до увеличаване на данъците“ – казва Катриона Пърфийлд и продължава:

Бели пари за черни дни

„Фискално България е в много по-добро състояние от повечето си съседки. Ето някои факти в подкрепа на това твърдение: публичният дълг е един от най-ниските в ЕС, само 16 процента от БВП. Второ, обществените финанси на България по време на добрия период бяха управлявани много разумно. В добрите икономически времена правителството успя да спести много пари, в резултат на което сега е налице фискален буфер, равняващ се на 6 милиарда лева. Това са спестявания, с които правителството разполага за финансирането на своя бюджет.“

Колкото и положително да звучат тези цифри и статистики, за обикновения българин икономическата ситуация изглежда все още доста мрачна. Какво да очакват българите в икономически план през 2011 година? На този въпрос Катриона Пърфийлд отговаря така: „МВФ гледа към българската 2011 година с повече оптимизъм. Надяваме се възстановяването да се ускори. Прогнозата ни е за икономически ръст от 2 до 2.5 процента. Започваме да съзираме и признаци, че инвестициите се съживяват. А това ще се отрази положително на потреблението. Освен това инфлацията ще остане ниска, което означава увеличение на цените с 3 до 3.5 процента“ – прогнозира Катриона Пърфийлд, ръководителка на мисията на МВФ за България.

http://www.dw-world.de/

Валутен калкулатор



kofi_all_default1265954400

За съжаление го имам само на немски, но малкото думи не са проблем да се преведат:

Währungs-Rechner: Валутен калкулатор
Betrag: Сума
von: От коя валута
in: В коя валута
Berechnung starten: Стартирай изчислението
1,0000 EUR entsprechen umgerechnet 1,3244 USD: 1,0000 евро отговаря на 1,3244 $, което ще рече, че резултата се отчита до четвъртата цифра след запетаята.
.

ПП. Разбира се, че курсовете ежедневно се напасват според фиксингът на борсата (FOREX), а горния пример между долара и еврото беше само за да се визуализира точността на изчислението (четвърта цифра след запетаята).
Затова най-отдолу е отбелязано от кой ден са курсовете (Stand хх.хх.20хх)
.

ИЗКУСТВОТО НА ТВЪРДОТО “НЕ”

.

.
Има предложения, на които човек трудно отказва. Тази истина важи с пълна сила както за битовото, така и за бизнес всекидневието Нещо повече – в последното способността да се казва спокойно, навреме и на място “не”, се подлага на изпитания ежеминутно.

Изкуството на отказа, защото то наистина е такова, се овладява в практиката. Особено полезно е то в сферата на покупко-продажбите, когато бизнесменът е принуден да отказва, ако иска да оцелее и да запази бюджета си от излишни, твърде разкошни и разоряващи финансови решения. Струва си в този смисъл да си спомним за знаменития германски социолог и философ от началото на миналия век Макс Шелер. Той е вярвал, че основната характеристика, по която човек се различава от животните е способността да казва “не” при определени обстоятелства. За мениджърите, на които често им се налага да играят ролята на свръхчовеци, това умение е вътрешноприсъщо, а за онези, които го нямат – задължително за придобиване. Затова при избора на топмениджърите се тестват способностите им да отказват.

Оказва се, че повечето мениджъри изпитват необяснима привързаност към фрази, като “ще си помисля”, “може би” или “трябва да го обсъдя със съдружниците”. Като цяло това са хора, които не владеят изкуството на отказа. А те най-често стават жертва на следните грешки:

· Неясно формулират отказа си. Често това става заради неспособността им да разграничават интимните от деловите отношения.

· Никога не казват “не”, избягвайки този отговор по най-различни начини, включително и упорито избягване на човека, на когото трябва да се откаже.

· Отказват твърде рязко, без да дават причини за решението си.

· Не се опитват да намерят компромисно решение.

· Казват “да”, но нямат намерение да изпълнят поетия ангажимент.

И така, за да стане казването на заветната дума по-лесно, специалистите в сферата на конфликтологията предлагат усвояването на следните похвати:

ПРЕДВИЖДАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ

Когато се готвите за преговори, на които ще се обсъждат предложенията на партньорите, е важно да прогнозирате и дори да си запишете всички последици от едно “не” от ваша страна. Този съвет се отнася преди всичко до хора, които лесно се поддават на влияние. За тях е особено важно да си представят хода на преговорите, прекъсването и следствията от него в случай на отказ. Така по-лесно се преодолява психологическата бариера пред “не”-то.

КАЗВАНЕ НА ИСТИНАТА

В повечето случаи резкият и груб отговор може да бъде избягнат. Ако срещу отказващия стои важен партньор, най-важното е първият да формулира така решението си, че нито една от страните да не напусне стаята обидена или с чувство за непълноценност. Въпроси от типа “какъв е положителният ви отговор” не са смешни, а озадачаващи и в повечето случаи предизвикват тежки, груби разговори, крайният резултат от които е трайно разваляне на отношенията. Всичко това може да се избегне с откровеност и избягване на излишни обяснения и квалификации по адрес на отсрещната страна.

ПРЕДЛАГАНЕ НА АЛТЕРНАТИВА

Известен факт е, че най-трудно се отказва на човек, който предлага нещо полезно. В такъв случай най-успешна е тактиката на непосредствения разговор, в който на предлагащия се обяснява, че идеята му е добра, но времето и ресурсите за реализацията й не са налице в конкретния момент.

ОТЧИТАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ РАЗЛИКИ

Макар и клиширана, препоръката отказващият да се поставя на мястото на събеседника е изключително полезна. Всеки мениджър, който е принуден да контактува с партньори от различни култури или просто от различни градове, трябва да знае, че отказът се приема различно. Така например предприемачите от провинцията приемат “не” като в най-лошия случай всъщност не чуват отказа, а фразата “ще помислим”, което допълнително усложнява бизнес контактите.

ТАЙМ МЕНИДЖМЪНТ

Умението да се откаже грамотно е един от основополагащите елементи на тайм менидмънта. Неканените гости в офиса, задачите, които могат да се отложат, са сред най-честите фактори, изяждащи времето на хората. Освен това, когато човек се съгласява и участва в занимания, които не му допадат, у него се натрупва чувство на досада, което е разрушително за самия него и за отношението му към околните. Успешната тактика в случая е на сортиране на задачите по предпочитание и важност.

БЕЗ ОТЛАГАНЕ

Има един такъв феномен – ако човек не трябва да откаже или да изрази някаква негативна оценка по телефона например, той просто не вдига слушалката. И отношенията с отсрещната страна се скъсват завинаги. В такива случаи най-добре е, ако решението е взето, веднага да се изрази на глас.

НА ДВА СТОЛА

Овладяването на изкуството на отказа не е лека задача, но първата крачкка към “съвършенството” е да се прави разлика между личното и деловото пространство. Важно е, разбира се, отсрещната страна да знае, че на нея се гледа с разбиране и готовност за диалог, но в същото време събеседникът не трябва да забравя, че разговорът се води в офис, а не в заведение. За да стане по-нагледно, някои консултантски компании предлагат на клиентите си да използват практиката на двата стола. Първо човек сяда на единия стол и разговаря с “ищеца” човешки, после се премества на другия стол и обяснява ситуацията от строго делова гледна точка.

Всички тези практики обаче са тясно свързани със самото желание да се възприеме научената. Защото въпреки усилията някои хора така и не свикват да казват “не”, а това понякога е пагубно не само за бизнеса, но и за самата личност.

http://www.meridian27.com/