Трифон Зарезан – светецът-лозар на българите

.

поздрав 1Един от най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар и църковно православен канон е Свети Трифон. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното й зарязване.

В православния календар Свети Трифон е на 1 февруари (14 февруари по стар стил). Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Свети Симеон. Последните два дни са свързани с въвеждането на Иисус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период. Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Празникът носи различни народни наименования. Повсеместно в българските територии той се нарича Трифон Зарезан, но се среща и в други вариантни форми. В Пиротско се нарича „Св. Тривул Зарезой“ или само „Зарезоя“, в Скопско „Св. Трипун“, в Струга го наричат на присмех „Трипун пияницата“, а в Източна Тракия (Малгарско) – „Св. Триун“. На иконата в църквата Св. Георги в гр. Дупница е изобразен с косер и с надпис: „Св. Трифон лозокроец“ (1895 г.). С наименованието „Св. Трифон Чипия“ (Котленско) или „Св. Трифон Безносия“ се свързва следната народна легенда в контекста на битовото християнство. Свети Трифон бил прост лозар, който зарязвал пръчките на една от лозите си, когато покрай него минала сестра му Света Богородица с малкия Иисус на ръце. Тя отивала на 40-тия ден от раждането да си чете молитва в църквата. Трифон й се присмял, че има незаконно дете. За да го накаже Богородица отишла в село при жена му и съобщила, че той си е отрязъл носа. Изплашена Трифоница грабнала кърпи, пепел, сажди, мас и отишла на лозето, за да превърже мъжа си, но го намерила здрав. След като му разказала защо е дошла, Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва пръчката – не отгоре надолу, а обратно – отдолу нагоре. При извършването на този жест, той наистина си отрязал носа.

Централната обредна практика на зарязването в цяла България се нарича: „да зареже лозата“, „да порежат лозето“, „да се закрои лозето“. Цялата народна етимология около името на светеца и производствената практика на лозята насочва към значението на зарязването с косер (или в по-ново време в Източна България със „завана“ – лозарски нож), т.е. обработването, осъразмеряването, орязването, култувирането на лозата.

Народната агиография е най-тясната връзка между каноничната иконопис и живата народна традиция. В църковната живопис във всички български етнически райони Св. Трифон е изобразен като младеж (според църковното му житие, той загива млад), който държи инструментариум за рязане – в Западна и Средна България, косер; в Източна и Югоизточна – „завана“. Че иконописта повтаря напълно вярно традиционното сечиво, показва и образът на св. Трифон от село Брезово, Пловдивско. В това село не познават косер, а си служат със „завана“. Строена през 1843 г. църквата съдържа иконата на св. Трифон с „косер“ в ръка. Зографът Нестор Трайкович Дебрелии от гр. Дебър е пренесъл традиционното за неговия край сечиво от Македония.

Материалът, събран от българските етнически територии, помага за разграничаване на времевите, пространствените и семантични параметри на обичая. Преследвайки развитието му в най-изявените лозаро-винарски области, където този поминък има първостепенно значение в традиционната култура и определяйки стабилните и постоянни елементи от второстепенните, можем да реконструираме схемата и определим атрибутите на празника.

Времево и пространствено обичаят протича в три цикъла: 1. предпразник-служба в църквата; 2. същински празник – зарязване на лозе и 3. заключително обредно празнуване – празненство в селото.

В църквата рано сутринта на празника се чете специална молитва – служба на св. Трифон, в която християнската общност се сравнява с господне лозе и се измолва благодатта да падне върху всяка една отделна лоза, т.е. член на общността. В Бачковския манастир се чете специална молитва против вредители. Прави се водосвет и със светената вода се пръскат лозята. В по-ново време от 1920 г. църквата прави литийни шествия с иконата на св. Трифон и обикаля лозята и селото (с. Змеево, Старозагорско). На други места (гр. Перущица) попът обикаля лозята, ръси със светена вода и пръв зарязва.

Най-разгърнати и обредно най-натоварени са ритуалите, свързани със същинското обредно зарязване, което се изпълнява в работната територия на лозята. Обредната резитбена практика съвпада с технологията на зарязването, което повсеместно се изпълнява по-късно – едва през месец март, когато започне движението на лозовите сокове при затопляне на времето. Със символично зарязване на лозята на Трифоновден обаче се поставя началото на лозарската нова година (след фазата на зимната почивка на лозята от ноември до януари). Така се подчертава значението на първата процедура – резитбата.

След църковната служба, а на някои места и преди това, мъжете се събират по съседски и отиват в лозята. Обредната храна се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре.

В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“ (с. Рила, Дупнишко). През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“ (с. Момчилово, Варненско).

Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука („гижи“, „главини“) а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“. В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето“. В с. Елица, Пазарджишко, на зарязаната първа лоза окачват парче „баба“ и благославят: „Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото „бабите“!“. В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях.

В една текстово по-разгърната благословия се казва:

„Да даде Св. Тифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет.“
Гр. Лясковец

В Южна България благословията има театрални елементи, като протича под формата на разговор. Стопанинът на лозето, който зарязва, пита:

-Ей, грозде, грозде, кой ще те яде?

Другите мъже отговарят:

-Ний ще те ядем!

Зарязващият:

-Ей, вино, вино, кой ще те пие ?

Отговорът е:

-Ний ще те пиеме!

В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето. Първият реже всички пръчки и казва:

– Добро утро, Трифоново лозе!
Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки,
ветрове и градушки,
вънка от лозето!

Скритият мъж се обажда: „Трифон у лозето!“

Първият мъж отново казва: „Трифоне, чух те, тука ли си?“

Скритият мъж отговаря: „Тука, тука!“

Първият пита: „Къде си, че не те виждам?“

Скритият отвръща: „Не се виждам, от черно и бело грозде.“

Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред с зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекета“ от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.

След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза обикновено край пъдарската колиба. В средните и източни райони на Северна България се избира „цар на лозята“. След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират там, на обща трапеза. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“ Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят „царството“ и угощението започва. Към обед, вече полупияните мъже окичват „царя“ с лозови пръчки, понякога му слагат и брада, качват го на кола или пък го носят на ръце и с песни и свирни го отвеждат в селото. Там трябва да обиколят всички къщи, като във всеки двор ги чака стопанката с пълен котел вино. Част от виното се плиска върху царя, а останалата се изпива от придружаващите го мъже. Обиколката на селото завършва в къщата на царя, където отново се прави угощение и голямо хоро. В селското празненство вземат вече участие и жените.

Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване на територията има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често „царят“, държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки (Варненско). „Мъжкото хоро“ (в което участват само мъже) се играе с бъклица с натопени лозови пръчки, а „коркорбашията“ (водачът) върти по особен начин отрязаните пръчки (Първомайско). Материали от българското село Карадър, Лозенградско (днес Турция) сочат една много старинна форма на ритуално хоро в чест на св. Трифон т. нар. „босо хоро“, при което участниците играят без цървули, боси, независимо от студа.

Най-старинните обредни действия в празника Трифоновден са трудово-магическите, при които чрез определено действие се предизвиква и аналогичен резултат. При благословиите се разчита главно на силата на словото, като всяка произнесена дума има заклинателен характер. Особено интересни са обръщенията към покровителя на лозята: Трифончо, дядо Трифоне, старче Трифонче и др., които отрязяват както молба за помощ, така и почит. Най-разгърнат вид обичаят получава, когато към него се прибяват и такива елементи, които са наченки на народен театър и които се срещат и в други традиционни празници.

В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така нареченият „кършовден“, когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с денят на св. Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата). По Костадинов ден във Видинско или по Петровден в Старозагорско започват да връзват младите лозя с лико. Новото грозде се освещава в църква на Голяма Богородица или Преображение. Гроздоберът „виноберма“ се оповестява официално след Кръстовден. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са повече или по-малко обичайно и ритуално отбелязани в народната традиция, като са прикрепени към определен календарен светец.

Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите.

От една страна изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Не случайно началото на месец февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.

Образът на бог Дионисий е също така противоречив и пълен с културни напластявания. Произходът му като тракийско божество се локализира в Лидия (Фригия) и се свързва с трако-фригийските племена на едоните, бистоните и киконите в Мала Азия. В старите извори Дионисий е първоначално бог на дивата природа, той живее в дърво, което става обект на обожествяване, една от формите му се свързва с растителните и житните демони. Съответен е неговият антураж – факелните шествия с фалически елементи са съпроводени от женски и мъжки персонажи-менади и сатири, които се отдават на оргиастични танци, явяват се маскирани с кожи на диви животни, дори се споменава хващане и разкъсване на горски животни. Дионисий носи жезъл-тирс окичен с бръшлян, при това се лее мед и масло. Тези антични празници функционират на границата между зима и пролет, като възвестяват новата вегетация и измолват бъдещето плодородие. Едва в Класическа Гърция Дионисий е включен в пантеона на олимпийските богове, но вече като бог на виното. Негови атрибути стават лозовите пръчки и виното, което се лее по време на шествията. Легендата говори, че първите лозови пръчки са били пренесени от Дионисий в куха лъвска кост от малоазийското крайбрежие към средиземноморските и егейски острови. В тази връзка учените преполагат преминаването на отделни черти от образа и функцията на Дионисий върху християнския светец Трифон.

От друга страна обаче наличието само на един светец; който е проектиран пряко и стабилно само върху един лозарски празник – зарязването на лозята, поставя нови научни въпроси. Стара гръцка легенда разказва как човекът е достигнал до знанието да зарязва лозата. В гръцкия град Науплия, където имало много лозови градини, един лозар се изкачвал на лозето си с магаре, което карало каруца с тор. Докато торил лозето, магарето изяло младите сочни леторасли. Като видял какво е направило магарето, стопанинът го набил. Но се изненадал на другата година, когато видял колко силни са станали лозовите пръчки, а гроздето при гроздобера – изобилно. Разбрал връзката между зарязването и увеличаването на добива от грозде, той започнал да зарязва всяка пролет. Събитието било увековечено с каменен релеф , изобразяващ магарето в лозето, намиращ се на скалата над града.

Откриването на различни култиваторски умения с помощта на домашни и диви животни е застъпено в народното вярване. Традиционният човек живее в природата, изследва я, наблюдава поведението на животните и се съобразява с тяхния инстинкт. Легенди за животни-култиватори има и в българския фолклор. Легендата за магарето, което показало как да се увеличи гроздовата продукция, се среща и в България. Разказ от с. Сунгурларе, Сливенско потвърждава, че в миналото лозята не били зарязвани. Веднаж магарета изгризали младите филизи на лозята напролет. На другата година те дали богат и хубав плод. Оттогова хората започнали да зарязват лозята и устроили празника на св. Трифон, когато става ритуалното зарязване. Друг вариант е познат в с. Константиново, Варненско. Преди хората да се сетят за зарязването на лозята, „зайците режели лозята“. След като разбрали връзката между зарязването и плодородието, започнало пролетното зарязване.

Тези легенди насочват погледа към стари исторически времена, към началото на култивирането на лозата и появата й като културно растение.

Историята на лозарството и винарството ни изправя пред наличието на два вида лоза (Vitis vinifera). Едната е т. нар. „дива лоза“ или „пралоза“ (Vitis vinifera subsp. silvestris, Vitis caucasica Vav.), която е с характеристиката на лианоподобно, увивно растение, катерещо се по високите дървета. Тя се среща и до днес в Евроазиатската зона, а в България – в районите на Петричко, Мелнишко (Югозападна България), в Североизточна България, по черноморското крайбрежие. Тя има своите качества – дава много сладко, но дребно грозде с голяма захарност, от нея се добива вино с висок процент на алкохол, но има и недостатъци – поради това, че не е обект на обработване, има по-нисък добив на грозде и беритбата му по високите дървета е по-трудна. При „пралозата“ няма обработка, дейността е събирателска, гроздето се бере наготово. Другата „култивираната ниска лоза“ (Vitis vinifera subsp. sativa) е продукт на земеделско култивиране. Учените агрономи не спорят по отношение на предимствата и значително по-високия добив на грозде. Тя се бере по-лесно, понеже се поддържа ниска, а дава възможност чрез облагородителска дейност да се култивират различни сортове и да се направи подборът им. Именно т. нар. ниска, културна лоза е обект на агро-технически манипулации, при което продуктите – грозде и вино са резултат на целогодишна обработка.

В тази насока разглеждането на празника на резитбата, на патрона на лозарите Св. Трифон разкрива нови възможности.

Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за св. Трифон, се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16-17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите“, спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“, като обичаят се спазвал за общо плодородие.

В българската народна култура празникът на св. Трифон Зарезан се явява първоначално тясно свързан с лозарството, а в по-късно време преминава и върху градинарството и овощарството. Специализиран празник на култивираната лоза, той е носител на старинни елементи и поставя нови и неизяснени въпроси, водещи към най-старата история на българския етнос. А патронът на празника – св. Трифон Зарезан, битува с подчертана функция на лозар-култиватор.

slovo.bg

Бягството

.

майка миПовод да разкажа тази история е постванeто на една снимка на майка ми, по случай 86-ят ѝ рожден ден, във Фейсбук. Толкова много лайкове получи, че чак ми стана неудобно.
Това ме провокира да опиша някои съдбоносни моменти от нейния живот. Моята жизнена линия е много тясно преплетена с нейната, ама все пак не искам да говоря за себе си и затова умишлено ще гледам да остана в сянка.
Та така. Годината е 1978 и с майка ми решаваме, че ще бягаме от България, защото в този комунистически „рай“, не издържаме повече.

.
Речено сторено, започваме да действаме и разбира се в основата на всичко е леля ми (по-възрастната сестра на майка ми), която от 1969 година е невъзвръщенка в Австрия, заедно с двете ми братовчедки. Между другото леля имаше задочна смъртна присъда, ама това е съвсем друга история и тук няма да я описвам. Имам и вуйчо избягал (първи братовчед на майка ми), който също е със задочна смъртна присъда, още е жив и никога не се е връщал в България, след Промените. Леля почина преди няколко години, Бог да я прости.

Добрее, почнахме подготовката.

Майка ми и баща ми на бърза ръка се разведоха, без директно на баща ми да се казва, че това е един вид предпазна мярка за него, за да не го дърпат след нашето бягство (за съжаление това не му помогна и след бягството на майка ми, на него му спретнаха един процес за шпионаж…).
Поводи за развод в едно семейство след 25 годишен съвместен живот, винаги има, дори да изглеждат на неосведомената за истинските подбуди,  в случая тънеща в неизвестност страна, смехотворни.
С две думи плана беше следния. Тъй, като нас не ни пускаха в западна страна, като роднини на невъвращенци, щяхме да си подадем с майка ми сепаратно молби за екскурзия до Унгария. За нея до Будапеща, а за мен до Балатон, уж за лятна ваканция. Разбира се, вече веднъж в Унгария щяхме да се съберем пак и да чакаме там хората, които да ни доставят австрийски паспорти със снимки на хора, приличащи много на нас и с тях да минем границата. Това означаваше, че дори и на границата с Австрия да се проверяват паспортите обстойно, нямаше да има проблем, защото те щяха да са си истински. В последствие тези хора, които са влезли с тези паспорти щяха да писнат, че там са им ги откраднати и с пасаван трябваше да се приберат, обратно. На практика унгарските ченгета щяха да се досетят, че някой е излязъл с тези паспорти, ама кой точно и те нямаше да знаят. Едва след като ние с майка ми, нямаше да сме се върнали в България, щяха може би да направят асоциацията, ама тогава вече всички участници в сагата щяхме да сме през дeвет села, в десето…

ОК, това беше плана. Не беше лош, ако аз без да искам, не го провалих.
Майка ми държеше никой да не знае, кога ще пътуваме и въобще, какви планове имаме, тоест, че ще бягаме. Аз бях на друго мнение, защото някак сърце не ми даваше, така по терлъци да се измъкна, знаейки, че никога повече няма да видя баща ми и сестра си. Без да съм си взел сбогом с тях, някак не можех.

По онези години, втората половина на седемдесетте, никой  не му минаваше и през ум, че комунистите един ден ще си отидат, което на практика означаваше, че избягаш ли, забравяш за страна, стари приятели  и роднини.
Напротив, аз познавам много български емигранти в Австрия, които се изселиха в Щатите само, защото ги беше страх, че Виена е на 60 км от границата и всеки момент, руснаците могат да си измислят повод и да я прегазят, наново. Та те едва бяха се изтеглили оттам, през 56-та…


Майка ми беше абсолютно против. Смяташе, че в такъв съдбоносен момент, няма място за мекушавост и сантименталност, защото залагаме живота си на карта и ако се провалим, ще изгнием по затворите. Явно е имала панически страх от затвора, докато аз го приемах като кофти даденост в зара на Съдбата и ментално бях приел, че и дотам може да се стигне.
Компромисното решение беше, тя, майка ми, да замине за Унгария и вече когато е там, аз да кажа на нашите, че скоро няма да се видим, но ще направим всичко възможно, да ги измъкнем в последствие и тях (както и реално,  по-късно, но преди Промените, направихме).
Да де, ама някой от тях двамата е споделил сигурно с трето лице тези наши планове  и в края на краищата на следващия ден, когато  трябваше да се кача на влака за Унгария,  рано сутринта дойде кварталния у дома и ми прибра, без да ми дава обяснение, задграничния паспорт, който вече беше у мен.
Веднага ми  стана ясно, че има пробив в схемата, ама вече нямах никаква връзка с майка ми, да я предупредя…

***

Оттук нататък разказвам нейния разказ, разбира се потвърден от всички останали замесени в тази история, лица.

Майка ми пристигнала, по живо, по здраво в Унгария, разположила се в предварително набелязан хотел и зачакала вест, както от мен, така и от леля ми с нейните хора.
Тя е била винаги доста широкопръста жена и това всъщност я е спасило, тогава. Била ангажирала стаята за десетина дена, ама решила да плати предварително, за да не завлече в случая рецепционистката, която ѝ била симпатична. Не само платила, ами оставила всичките си сменени унгарски пари на момичето, защото така и така повече нямало да ѝ трябват. Служителката явно се е учудила на този неимоверно щедър жест и ѝ се е отблагодарила със забележката (на руско-немски), че не ѝ е ясно каква точно е майка ми, но откакто е в хотела, служители на тяхната ДС я следят прикрито, но постоянно.
На майка ми ѝ се подкосили краката, както била оставила всички пари на рецепционисткия барплот, грабнала само една банкнота обратно, излязла на улицата, зарязвайки багажа си в хотела, взела първото свободно такси и право в австрийското посолство. Между другото разбира се, че не е знаела къде е, ама шофьора я закарал там.
Влязла в посолството, свързала се с консула и му обяснила цялата ситуация, като по никакъв начин не била съгласна повече да излезе навън.

Разбира се, какво точно са говорили с консула и други лица в посолството, не мога да преразкажа, защото това вече касае трети лица, които още са живи и може би не искат да се знае с какво са се занимавали.

Получило се някаква трагикомична ситуация в която ченгетата предполагали, че тя е вътре, но австрийците отказвали всякаква информация.
Накрая, една нощ, след като около посолството редовно патрулирали унгарски милиционерски коли, майка ми е изведена от сградата на посолството в багажника на една дипломатическа кола и оставена в една вила на хора близки до леля ми и нейните познати.

В същото време леля ми вече също е пристигнала в Унгария с една друга жена-двойник на майка ми. Между другото леля преди това си е сменила името, така, че влиза с напълно редовен австрийски паспорт, ама не с това име, което е позната в България, като невъзвращенка със задочна смъртна присъда, а с променено (не сменено по мъж, а директно, променено). На практика в Унгария никой не може да предположи, че тя е българка. Говори немски перфектно.

Края е ясен. Майка ми взима паспорта на другата жена и през нощта, за да е все пак полумрак, с кола която кара леля ми, минават границата, успешно.
Единственото комично в цялата работа е, че майка ми в последния момент се вкочанясва от страх и когато митничаря разгръща паспортите, се е наложило леля ми два пъти да отговори с ‚да‘ (‚Ja‘), когато служителя прочита имената… Както и да е, Съдбата помага на смелите и в случая служителя не е обърнал внимание на това.

Минават границата, австрийката останала в Будапеща обявява, че паспорта ѝ е откраднат, но вече ченгетата се внимателни и се досещат, че това по всяка вероятност е бил начина да се измъкне от ръцете им, майка ми.
Следва грандиозен международен скандал. Вестниците  в Австрия пишат за случая. Австрийката е задържана в предварително унгарско следствие и ченгесарите се заинатяват, че ще лежи тя в затвора, докато австрийските власти не върнат майка ми, насила обратно.
Мертириумът  на тази жена продължава 2 месеца, след което по дипломатически път се стига до едно соломоново решение.
Австрийците за да запазят лицето на комунистическите ченгета осъждат майка ми (разбира се, задочно) за нарушаване при преминаването на границата, а унгарците пускат жената, като я оневиняват, че не е била запозната със схемата, в детайли.


Conventions-Pass-001
Та това е историята на бягството на майка ми. Не ми се говори, след това на какъв физически, психически и ментален тормоз бях подложен аз, ама накрая след два неуспешни опита, които за малко щяха да имат пагубни за мен последствия, най-накрая след 6 години, през 1984-та успях и аз да избягам. Кой, как и защо на мен ми помогна при бягството, няма да спомена, защото тези хора са все още на ръководни позиции в Австрия и не вярвам да им стане приятно, ако дори на кирилица се споменава името им, във връзка с тази история. Също така, все още нямам намерение да пиша мемоари… 😉

mama-i-lelq

В памет на леля ми, една от най-смелите жени, които съм виждал през живота ми, д-р Мария Никол.


МОЛИТВА (Антоан дьо Сент-Екзюпери)

.

„Съвършенството е достигнато,

не когато няма какво повече да се добави,

а когато няма какво повече да се изхвърли.“

Антоан дьо Сент Екзюпери

.

Антоан дьо Сент ЕкзюпериМОЛИТВА

Антоан дьо Сент-Екзюпери

  .

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден.
Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето.

  Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

  Господи, научи ме на изкуството на малките крачки.

.

Сонет (от Оскар Уайлд) за избиването на християните в България

.

.
Оскар Уайлд е един от най-големите британски писатели, а освен това и една от най-влиятелните и популярни фигури на своето време. Животът му е изключително интересен и свързан с редица възходи и падения, характеризиращи по един прекрасен начин нравите в Англия в края на XIX век. В тази публикация обаче няма да си говорим за делото и съдбата на големия британски драматург, а за начина, по който той реагира, когато научава за ужасите, на които са подложени българите през 1876 година. Мнението и потреса му намират израз в един кратък сонет, който той посвещава на тази тема и който спомага обществеността на Острова да се заинтригува за случващото се на Балканите. В следващите редове ви предлагаме негов превод.

Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна


Превод: Тодор Тодоров (Фейсбук)

.

Този рай води в ада!

.

3102355_f9cbee5fВсички статистики ни показват като най-големите песимисти в света. Ами сигурно защото в Германия, ако са недоволни от едно, са доволни от друго. Сигурно така е и в повечето европейски страни (хайде засега да се ограничим с Европа). А у нас нещата се получават наопаки. Политиците ни са по-дебелокожи и не чувстват бодлите на народното недоволство. Ама и то, дори да го наричаме „народно”, не е всенародно, защото и народът ни е дебелокож и не реагира масово, гръмко и непримиримо на несвършващата поредица от техни безобразия. Тя затова няма и да свърши.
Но аз се опитвам да разнищя защо се случи така у нас, а не е същото в другите страни.
Минах в мислите си през познатите версии за това, че преходът беше организиран плавно и безболезнено от самата Комунистическа партия, което ù позволи да смени червената рубашка, като се преоблече в по-приемливи дрешки, и да си създаде две удобни сателитни партии от свои бивши агенти и послушковци (ДПС и СДС). Така стъпих на хлъзгавия лед от истини, които отдавна са изтъркани, известни на всички и непроменими. Но все пак тези измамни перестройци съградиха фалшивата фасада на нашия преход, на която с големи букви написаха „СВОБОДА”. Скриха се и се окопаха зад нея, а ние останахме отпред, хипнотично вперили поглед в тази мечтана дума, на която безрезервно ни се прииска да повярваме.
Когато човек иска да вярва в нещо, той си вярва, въпреки слабите гласове на прозорливите, които се опитваха да се пообадят и да променят туй-онуй. Но нямаше нито кой да ги чуе, нито кой да тръгне подире им.
Внезапно си спомних високия глас на един млад (тогава) певец, който натрапчиво и прозорливо повтаряше в припева си:
„Този рай води в ада!”
Тогава никой не го разбра.
Сега проумях смисъла.
Раят на внезапната свобода, в която всички смаяно и възхитено се озъртахме, която изобщо не можахме да осмислим и нямахме нито компетентността да я изградим, нито рефлексите да защитим, ни отведе право в Ада на псевдодемокрацията. В този Ад, в който пребоядисаните или новопокълналите политици нямат морал, нямат скрупули, но имат страховити апетити и огромни джобове.
Във всяка друга държава, където демокрациите са се градили бавно и постепенно, гражданите са успели да си създадат също бавно и постепенно механизми и организации, с които да контролират своеволията на политиците си. Но ние, които внезапно попаднахме в Рая на „свобода за всичко”, докато се нарадваме, нагледаме и начудим, не съумяхме да изградим граждански механизми и законови правила, подобни на техните. А не ни и хрумваше в нашата наивна доверчивост, че такива неща ще ни трябват. Въобразявахме си, че като има демократични закони, те просто ще трябва да се спазват от всички и Раят на нашата внезапна свобода ще се превърне от самосебе си в Рай на мечтаната демокрация.
Е, да, ама не стана!
И сега как да заставим магистратите да съдят по справедливост, еднаква за всички, и да са отговорни за решенията си? Как да ги контролираме, когато примижават с око, ако искат да угодят на този или онзи властник, и недовиждат безобразията му? Същото се отнася и до прокурорите! Същото се отнася и до полицията. Как да ги заставим отново да прочетат и най-вече да спазват „Обществения договор”?
Докато ние зяпахме щастливо сринатите граници около себе си, те си оградиха с бодлива тел и минни полета териториите на своите власти и бизнеси, като неуморно през цялото време втълпяваха на тези, които бяха склонни доверчиво да ги слушат: „Ние мислим за вашето бъдеще. Ние се грижим да опазим интересите на България. Ние ще ви измъкнем от мизерията, от жалкото заплащане на труда ви и несправедливите пенсии. Ние… Ние… Ние!”
Повтаряй дълго една лъжа и ще видиш какво ще стане! Ние видяхме – тя все повече започна да звучи като истина в ушите на онеправданите.
Има онеправдани.
Но повечето от тях не проумяват, че тези, които ги успиват с добри думи, вършат зли дела.
Но така е. Раят на внезапната свобода ни стовари вкупом в едно поле от тръни (не на зелената морава, която си фантазирахме) и ни свари неподготвени и напълно беззащитни. Затова сега всичко наоколо ни боде.
Онзи Рай, чиито врати се разтвориха пред жадните ни погледи преди 24 години, ни доведе право в този бодлив, тъмен и безперспективен Ад, в който се намираме днес.
Не сме виновни, че не знаехме как да проправим верните пътеки натам, където ни се искаше да стигнем. Не сме виновни, но сме потърпевши и ако сами не се спасим, няма друг да ни отърве. А ето че не знаем как. И дори да твърдим, че не искаме повече така, и месеци наред да викаме „Оставка!”, ние пак сме толкова наивни и беззащитни, колкото и тогава, когато стената се срина.
Но въпреки това убедено ще стоя на позицията, че бездействието не би довело до никаква промяна, а всяко действие, колкото и обречено да изглежда, може все пак да спечели последователи и да не се окаже толкова обречено.
Не сме виновни и за това, че децата ни бягат в чужбина. Ами щом няма граници, щом Раят ни се е превърнал в Ад, как да ги задържим? Как да ги убедим „да поправят” ситуацията? Как да им дадем надежда, че този Ад може да стане Рай? Как да им я дадем, като и ние вече нямаме? Но ще цитирам себе си от последния си роман:
„Харесвам безогледните оптимисти и изгубените каузи. Те винаги дават резултат. След време, за други хора… Макар обикновено да са пагубни за тези, които ги бранят.”
Затова не искам да се предавам. Не се предавайте и вие!

Галя от Мрежата

Иване, Иване… Специалист по какво беше?

.

Вижте дипломата на Иван Костов – четворка по математика и тройка по биология! Как е станал доцент?!

костов диплома

.

Доцентът по икономика и премиер на България Иван Костов е с общ успех от гимназиалната си диплома „Много добър 4,68“, има тройки по биология и немски и четворка по математика и физика!

Това разкрива дипломата му от 18-а гимназия в София, която се публикува за първи път в сензационната премиерна книга на политолога Антон Тодоров „Шайка. Бойко, Росен, Цецо и другите“.

Четивото, което разбулва невероятни тайни за управляващите в България, ще залее всички вестникарски будки и книжарници идния понеделник. Сега в аванс ПИК пуска дипломата на Костов, предоставени ни любезно от автора Антон Тодоров.

„Как човек с такива средни оценки по-късно е завършил политикономия във ВИИ „Карл Маркс“ и математика в Софийския университет, ей богу, нямам никаква идея“, е лаконичния коментар на автора на книгата „Шайка“.

http://pik.bg

Мейл адресите на парламентарните ‚айдуци от Столетницата

.

Приятели, засвидетелствайте „любовта“ си към слугите на народа…

Yanaki Stoilov <363is@nt52.parliament.bg>
Angel Naidenov 2 <a.nay@abv.bg>
a_rusenova@abv.bg
Aleksi Aleksiev <aleksievi1976@abv.bg>
Aleksandar Paunov <alexanderpaunov@abv.bg>
Georgi Andreev <andreev.vetrino@gmail.com>
Ani Dimitrova <ani.dimitrova.dimitrova@gmail.com>
Atanas Merdzhanov <atanas.merdjanov@parliament.bg>
Atanas Padev <atanaspadev@abv.bg>
Borislav Gutsanov <borislav.gutsanov@parliament.bg>
Sergei Stanishev <chairman@bsp.bg>
Dora Yankova <d_1960@abv.bg>
Jordanka Jordanova <dancheto_koleva@abv.bg>
Deniza Karadjova /Zlateva/ <deniza.karadjova@gmail.com>
Deyan Dechev <deyan.dechev@gmail.com>
Dimitar Dabov dimitar.dabov@parliament.bg
Kiril Dobrev <dobrev_k@abv.bg>, 
Dobrin Danev dobrin.danev@abv.bg
Dragomir Stoinev <dstoinev@yahoo.fr>
Ekaterina Zayakova ekaterina_zaqkova@abv.bg
Emil Kostadinov <es_kostadinov@yahoo.com>
Evdokya Asenova evdokya_asenova@abv.bg
Georgi Markov <g.nmarcov@abv.bg>
Georgi Anastasov ganastasov@abv.bg
gechev@dir.bg, Dimitar Gorov <gorov.dim@gmail.com>
Georgi Svilenski gsvilenski@abv.bg
Georgi Gyokov gyokov_old@abv.bg
Milka Hristova <hdmilka@abv.bg>
Hristo Monov hr_monov@abv.bg
Plamen Zhelyazkov ikomik@abv.bg
Iliya Batashki <iliq_batashki@abv.bg>
Iliana Iotova ilyana@ilyana.info
Ivan Todorov Ibrishimov iv.zab@abv.bg
Ivan Ivanov <ivan1.2000@gmail.com>
Madlen Ivanova ivanova_madlen@abv.bg
Yordan Mladenov <j.mladenov@abv.bg>
Zhara Peneva jara75@gmail.com
Zhelio Boychev jboitchev@abv.bg
Kalin Milchev kali7904@abv.bg
Petar Kanev <kanev@demax.bg>
Kiril Dobrev <kirildobrev7@gmail.com>
Anelia Klisarova <klisarova@gmail.com>
Kornelia Ninova <kornelia.ninova@dir.bg>
Krasimir Yankov <krasiyankov@yahoo.com>
Anton Kutev <kutev.bsp@gmail.com>
Emil Rainov <life4all@abv.bg>
Mihail Mikov <m.mikov@mail.bg>
Margarita Stoilova <margaritast@abv.bg>
Mariana Radeva Boiadjieva <mariana_r_b@abv.bg>
Martin Zahariev <martin@eyevision.bg>
Milko Petrov Bagdasarov <mbagdasarov@abv.bg>
Mihail Balev <mbalev@mail.bg>
Maya Manolova <mm65@abv.bg>
Mladen Cherveniakov <mpetrovch@abv.bg>
Metodi Kostadinov <mteoharov@abv.bg>
Mariana Toteva <mtoteva76@abv.bg>
Krasimir Murdzhev <murdjev06@mail.bg>
Nikolai Malinov <nikmalinov@abv.bg>
Nikolay Petev <nikolay.petev@parliament.bg>
Parlamentarno napravlennie <npd@bsp.bg>
Penko Atanasov <penkoa@abv.bg>
Petar Dulev <petar.dulev@parliament.bg>
Petar Kurumbashev <peter@nat.bg>
Philip Popov <philip_stefanov@abv.bg>
Plamen Slavov <plamen.slavov@yahoo.com>
Petar Mutafchiev <pmutafchiev@abv.bg>
Lazar Popov <popovL@abv.bg>
poresharski@abv.bg
Stefan Lambov Danailov <prof.st.danailov@parliament.bg>
Rumen Iontchev <r.iontchev@gmail.com>
Rosen Malinov Malinov <rosen_malinov@abv.bg>
Siyana Fudulova <s.fudulova@gmail.com>
Stefan Tanev <s.tanev@abv.bg>
Stanislav Vladimirov <s.vladimirov@abv.bg>
Atanas Zafirov <sarafovo@abv.bg>
Smilyana Nitova <sm_nitova@abv.bg>
Spas Panchev <spaspanchev@abv.bg>
Yanaki Stoilov <stoilov@bsp.bg>
Strahil Angelov <strahil.angelov@gmail.com>
Svetla Bachvarova <svbachvarova@abv.bg>
Tanyu Kiriakov <t.kiriakov@gmail.com>
Tanya Andreeva <tanandreeva@gmail.com>
Tatyana Burudzhieva <tburudjieva@gmail.com>
Tasko Ermenkov <termenkov@gmail.com>
Todor Balchev <todorbsp@abv.bg>
Boris Tzvetkov <ubs_bulgaria@yahoo.com>
Vasil Milanov Antonov <v.antonov@abv.bg>
Valentina Bogdanova <valentina.bogdanova@abv.bg>
Valeri Zhablyanov <valeri_jablyanov@mail.bg>
Vania Dobreva <vdob@abv.bg>
Dimcho Mihalevski <vicemayor@mail.bg>
Yavor Gechev <yavor.gechev@gmail.com>
Yavor Kuiumdjiev <yavorku@yahoo.com>
Yordan Stoykov <ystoykov@abv.bg>
Dimitar Kochkov <zloko@mail.bg>
Zahari Dimitrov Georgiev <zdg.bg2005@gmail.com>

Иван Костов – Срутилата се ДС легенда*

20101029.wzpivtazhq.

Вчера, когато прочетох позицията на „Ранобудните студенти“ написах следното: Мдаааа….лесно се мътят и палят младите мозъци – особено от техните преподаватели… Познат ми е почерка – аз също съм била негова студентка, а после и член на тази партия, докато не лъсна голата истина… Голям теоретик и добър ученик на преподавателите от АОНСО… Познахте ли кой е той?!? Затова и предпочетох по – простичкото говорене и делата…
Имайте търпение да прочете това малко дълго писание – то дава обяснение за много неща и затова днес ще продължа простичко ще се опитам да бъда конкретна, за да ме разберете всички!
Познавам Иван Костов от времето, когато преподаваше политическа икономия на социализма – водеше ми упражненията и точно затова ми се провидяха до болка познати детайли. Всичко, което пишат критично за него, е вярно, но има още мнооого за казване от времето, когато беше политик… Аз ще се постарая по памет да изредя няколко важни според мен факта, но анализа оставям на вас…
– Сигурно се чудите как той се озова в НБУ като анализатор! Просто е – по негово време бе подарена за 0/нула/ стотинки сградата на бившото държавно АОНСУ на частния НБУ, така че има заслугата да се приюти там. Хората, които бяха ощетени с този подарък, кучета ги яли.
– За тези които помнят: Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
– Костов беше този, който отказа да направи лустрация на ченгетата, което направиха във всички бивши соц. държави и затова сме и на този хал
– Костов направи възможно най – дивашката приватизация и с егоцентризма си и всичките си действия през онзи период си помогна на Държавна Сигурност да унищожат СДС .
– ДПС е във властта именно благодарение на И.Костов – той я вкара в коалицията ОДС – някои сигурно ще си спомни. Лично помня как бе освиркан Доган, на митинг на ОДС пред Ал. Невски, когато Костов го представи за аплодисменти .
– По времето когато беше мин. председател Костов бяха фалирани и разпродадени на безценица всички работещи предприятия.
– Днес да обясни на ограбените и измамени от него българи за 12-те % от ТЕЦ“Марица изток“1, които притежава и заради които НЕК изкупува тока по 120 лв. МВт, което пък вдига нашите сметки, за Нефтохим, където той държи над 50% от акциите с офшорки .
– унищожи икономиката – махна забраната на Жан Виденов за приватизация на 300 стратегически стопански обекти, спря блоковете на Козлодуй заедно с Кунева.
– Заради него няколко стотин хиляди млади Българи загубиха работата си по време на приватизацията , когато предприятия и цели звена се продаваха за по 1 долар .
– Иван Костов доведе и вкара в политиката и Христо Бисеров. Но Бисеров проигра шанса си с „Нефтохим“. Това е най-скандалната сделка в историята на приватизацията. „Нефтохим“ бе продаден 31 пъти по-евтино от реалната цена. Това сподели скоро бившият активист на СДС и прогледнал Едвин Сугарев. Знаеше се в СДС, че който от местните лидери иска да уреди нещо с приватизацията, трябва да се обърне директно към Христо Бисеров“.

Помните ли трите мита за Костов ?
Ето ги – заедно с факти за развенчаването им:
ПЪРВИ МИТ: Иван Костов мрази комунистите и се бори срещу тях
Това твърдение е абсурдно? Отговор е в биографията му. Той е от стар сталинско-червен род, за което свидетелства лично леля му. Бил на обучение в СССР, чрез ходатайство от вуйчо му и по-точно в град Кременчук, където се е учил за летец в селскостопанската авиация. Всъщност говори се, както от Андрей Луканов, че е бил обучаван от ГРУ (Главното разузнавателно управление на Съветската армия).
Случайни хора не ставаха началници в планов отдел на даден завод, какъвто е бил Костов, който по това време е завършил и Висшия икономически институт „Карл Маркс”/1974г./ със специалност политикономия?! През 1981 г. Костов се дипломира в Софийския университет „Климент Охридски” по специалност -„Математическо моделиране на икономическите процеси”. През 1983 г. защитава във ВИИ „Карл Маркс” дисертация на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки. Помислете малко! Антикомунист става специалист с научна степен по политикономия по времето на комунизма?! Вижда ли някой противоречието?!
За него бившият президент Желев пише, че се е появил с бизнес предложение да търгува държавна информация като амбулантен търговец около 14 декември 1989г. За Костов той твърди, че има негативно отношение към създадения през 1989г. СДС.
ВТОРИ МИТ: Иван Костов е реформатор и проведе значими реформи
Костов проведе „реформи” чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си. Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.
Инвеститорите не искаха и да чуят за България, освен руските. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.
Докторът на икономическите науки Иван Костов участвал в изготвянето на програма „Ран-Ът”, която провежда на практика чрез приватизацията, като от материални активи на България в началото на 1990г. около 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара! Да припомним няколко фрапиращи примера на приватизация.
МДК „Пирдоп” подарен на Юниън Миниер срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара! При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата е смешна.
НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скраб можеше да се вземат повече пари в пъти над цената за приватизация.
БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент-132 000 щатски долара, а Гад Зееви приватизатора на „Балкан” е спечелил от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долара и осъди в Париж, България да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор. ПЕЧАЛБА ОТ 2280 ПЪТИ ЗА ГАД ЗЕЕВИ И ЗАГУБИ ЗА БЪЛГАРИЯ!!!?
Не е истина, че валутния борд е замислен от Иван Костов, заслуга, която му се приписва. Още през 1991 година се обсъжда валутен борд в България. В началото на есента на 1996 г. Жан Виденов обяви, че „най-доброто лекарство за българската икономика е въвеждането на валутния борд (наричан тогава паричен съвет)!!! Тогава Иван Костов се обявява, че такова нещо в българската история не е имало и че това означава отказ от национален суверенитет?!
ТРЕТИ МИТ: Иван Костов спасил България
Иван Костов не направи всичко да спаси реакторите на АЕЦ, а се съгласи послушно с еврочиновникът Ферхойген и сложи кръст на реакторите от малките блокове от І до ІV през ноември 1999г. Както разбрахме валутния борд не е патент на Костов и на практика започна да се прилага при служебния кабинет на Софиянски. Иван Костов не се и опита да спаси българските медици в Либия, а зададе въпроса: „ Ами ако са виновни?”. Костов е бил предупреден месец преди арестите от Националната разузнавателна служба ?!
Дали пък не е спасил България, като е накарал съпругата си Елена Григорова-Костова да се откаже да бъде повече партиен секретар и през 1997 г. да се хвърли в бизнеса като управител на „Булс”-ООД, заедно със Зоран Ристич, който е издирван за фиктивен износ на горива?! Интересни неща са ставали по време на югоембаргото с националните спасители?!
Сигурно Иван Костов е спасил туризма в България?! Едно е ясно, че не е спасил, а спазарил „Златни пясъци” за себе си чрез своя ресторантьор Славчо Христов, който е финансирал РМД-то, което купува за 80.8 млн. долара чрез БРИБанк, която контролира.
„Спасителният” кръг за Костов – „Олимп“ придобива:
Стопанска банка, военните предприятия „Арсенал”, „Бета”, „Пима” и „Трема”, „Бороспорт”, СИ Банк, „Пампорово” АД. Костов осигурява приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Разград и Троян за зетя на Георги Атанасов- Петър Терзиев и за роднина на Петър Дюлгеров членове на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП срещу комисионна от 5 млн. долара.
По-късно тези заводи са продадени на външен инвеститор.
Ето как Иван Костов и сие „спасяват” България?!
Това са само три от митовете за Командира, но са показателни за неговото минало, морал и настояще .
Да не забравяме, че и Б.Борисов в началото на мандата на ГЕРБ му гласуваха доверие, на Костов и му повериха комисията за контрол на ДАНС, помните ли?
Такива поразии направи той тогава, че сега това което става е и негова функция… службите които по принцип са призвани да ни защитават именно от това, което направиха монополистите….
Сигурно и затова игра в отбора на Сергей Игнатов като окрадоха ФНИ – сега да се наместят всичките 5-ма ДСБ-ри в НБУ?!
Този „назначен“ от БКП демократ – безсрамник, който излъга надеждите на българите отново опипва почвата дали да изпълзи. Може да ме гони параноята вече, но виждам почерка му в протестите на децата ни и ако това е така, това точно ще го закопае!!!
Интриганта-почитател на Макиавели, чиято любима дума е ХОРАТА … Който му иска съветите по-добре да си направи харакири.
Правилно Борисов го нарече Гавгамел.
Показателни са и думите на Костов: “В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”
Този НАГЛЕЦ не спира да се навира в очите на ограбените и измамени от него българи! НО НИКОЙ и НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО!
Това е от мен-някои неща зная и помня, други ги има в нета – можете сами да си ги намерите!
За пореден или за последен път разбирам колко е прав Бойко Борисов с прозрените си още в началото на управлението на ГЕРБ за „мините“ заложени от предишните… И затова чуйте песента – тя е подходяща за ГЕРБ и Бойко Борисов!

Галя Атанасова (Фейсбук)

*) Заглавието е поставено от автора на блога, защото авторката на материала не беше поставила такъв, а първия е на мнение, че подобно заглавие обрисува доста точно контекста на изложеното

Ден на Народните будители

.

«Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!»

Васил Друмев

Unbenannt-1 KopieПърви ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания — дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

Приемат 1 ноември — денят на светецаза нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на
13 декември 1922 г., когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски
на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.

«Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.»

За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:

«Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам — и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.»

Първи ноември е денят, в който България се покланя пред великия благослов на своите будители. Пред ония достойни нeйни синове, които изковаха от словото най-мощното оръжие и превърнаха спомена от славното минало на Отечeството в идеал и съдба на цял един народ. Днешна България е тържество на този идеал, а народът ни е издигнал в култ тяхната жертвеност пред олтара на родината. И е създал един прекрасен празник — 1 ноември — Ден на народните будители, за да светлее в националната памет жаравата от образи на творци и крепители на българската вселена.

Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов Деан Тодоров (мощния), Теодор Чубуров (горския) и много други.

Да се поклоним пред тях ! И да им благодарим, защото те възвестиха пред света, че в българската просвета и култура светлеят едни от най-древните пластове на човешката цивилизация.

Ramania-BG.com