.

.

АПОКАЛИПСИС

Морето се дръпна и всички видяха с погнуса –.
брегът бе покрит със вмирисана мърша и лепкав катран.
Най-сръчните взеха багажа и мигом напуснаха.
гемията, тръгнала право към светлия, син океан…

На борда останаха няколко стари моряци,
завинаги верни на своя измислен, брадясал Нептун.
Те помнеха още глада, бригадирските танци,
но кой да им каже, че има пробойна във левия трюм.

Когато водата отвсякъде взе да нахлува,
набързо погълна машинното, стигна каютите чак,
пръв мичманът сграбчи спасителен пояс и псувайки,
доплува отсрещния, тъй да се каже, противников бряг.

След него наскочиха лоцманът стар, капитанът.
и другите там господа от въпросния висш екипаж…
На кораба няколко честни моряци останаха,
загледани в своя безкрайно далечен, момчешки мираж.

Морето бе пълно със яхти на бивши велможи,
напуснали стария кораб по време на страшния гърч.
Сега се заливаха в смях над онези безбожници.
и яростно махаха палци надолу със викове „Смърт!“

А Господ стоеше на кея и гледаше слисан.
как братя се карат, как син на баща си размахва кинжал!
Разсърди се Господ и буря невиждана плисна…
Погинаха много. И повече бог не играе със кал.

Неизвестен автор