.

Бившият премиер Сергей Станишев е може би единственият дипломиран специалист по бюрокрация в България. Наистина не по българска, а по руска, но челният опит на Дядо Иван беше успешно присаден на българска земя по време на четиригодишното управление на тройната коалиция. Дисертацията на Станишев е писана на руски, който всъщност е матерният му език. Както е известно, бившият премиер е роден в Украйна. Тъй като до средата на 90-те години е бил руски гражданин, той завършва история в Московския държавен университет “Ломоносов“ (с отличие, както пише в сайта на правителството по онова време).

Стоян Мавродиев от ГЕРБ твърди, че дипломната му работа била на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“. Сигурно е, че през 1994 г. Станишев защитава пак там дисертация на тема „Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната трансформация през втората половина на ХIХ век“. Научен ръководител му е бил кин доц. А. П. Шевирев, а опоненти – С. В. Мироненко и А. Ю. Полунов.

С това Станишев става кандидат на историческите науки, което по днешната класификация е равно на доктор (но не на историческите науки!). В правителствения сайт по времето, когато той беше премиер, Станишев беше описан скромно като “доктор по история“. Заблуждаваща игра на думи, която само запознатите с академичните звания можеха да разберат.

В дисертацията се изследва руската бюрокрация от царско време. В царска Русия още от времето на Петър Първи за чиновниците са въведени степени, подобни на званията във войската – таен съветник, действителен статски съветник и т.н.

Получаването на някаква степен е било задължително за заемането на определени длъжности. Както командирът на полк трябва да е полковник или поне подполковник, така и съдията или губернаторът в Русия е трябвало да има съответната степен.

Чиновниците растели в йерархията също като офицерите, но не с еднакво темпо. Едни достигали следващия ранг бързо, други чакали дълги години – според благоволението на по-висшите чинове.

Изводите на Станишев звучат учудващо съвременно, което означава, че чиновниците навсякъде са еднакви и за тези 150 г. не са се променили много. Едно от заключенията му например е, че системата на издигане на чиновниците в Русия водела до некомпетентност на управлението. И аспирантът разказва един анекдот. Когато княз Меншиков бил назначен за морски министър, П. Чаадаев се учудил: “Мисля, че вие никога не сте управлявали дори лодка.“

Това обаче не попречи на Станишев като премиер да прилага познатия му руски опит. Някои от министрите и заместник-министрите в неговото правителство нямаха никакъв опит в съответната област. Върхът беше пращането на Феим Чаушев за заместник на министъра на външните работи Ивайло Калфин. Както се оказа после, никой даже не беше проверил личната карта на Чаушев и той се оказа с двойна самоличност.

Друг подобен паралел може да се направи с ордените. В царска Русия в средата на ХIХ век имало осем, някои от които разделени на степени. Независимо от това, че те не носели никакви материални облаги, им се придавало огромно значение. Император Александър III бил недоволен от тази система и смятал да я промени. “Искам наградите непременно да се дават за добра служба, а не за това, че човек е преживял няколко години“, казал той. Императорът обаче не успял да победи системата до смъртта си през 1894 г.

120 г. по-късно Станишев приложи руския опит у нас. Ако се разгледат предложенията за награждаване с ордени, подписани от самия него, ще се види, че повечето от тях са по повод на кръгли годишнини, т. е. българските ордени станаха нещо като бонбони за рождения ден на юбилярите.

Втората глава на дисертацията се казва “Как да станеш сановник“. В нея се описват биографиите на петима висши руски чиновници, направили блестяща кариера в царско време. Една от тези истории се казва “Куломзин – силата на канцеларията“. Там Станишев дава многобройни примери как началниците на кабинети са правили после политическа кариера.

Но като премиер и той даде огромна власт на своите съветници Росен Карадимов и Азер Меликов. В едно свое интервю след изборите миналата година Весела Лечева даже каза, че Карадимов е управлявал държавата вместо премиера.

Но докато бившият комсомолец се появи в политиката още през 1990 г. и все пак има някакъв ръководен опит, Меликов беше доведен от Станишев от международния отдел на БСП, който премиерът някога оглавяваше.

Меликов се прочу със сайта boykostov.org, който регистрира преди изборите. Неговото мото беше „Ако гласуваш за Бойко, избираш Костов“. Като повечето компромати обаче и този даде бумерангов ефект.

Както цялата дисертация, така и отделните й глави са снабдени с мото от Козма Прутков.

Трудът е от 213 страници плюс няколко приложения – диаграми, показващи зависимостта между кариерата, ордените и званията на чиновниците. Станишев е използвал шест архива, осем справочника, 31 дневника и други спомени, 10 публицистични заглавия, 19 книги, издадени преди 1917 г., и 39, издадени след това. От тях 35 са на руски и 4 на английски език, който бившият премиер наистина владее.

И Станишев, като Бойко Борисов, използвал компютри, или по-точно електронноизчислителни машини, за да обработи събраната информация. “Въз основа на масови източници са създадени три бази данни“, пише в автореферата.Той е отпечатан в сто екземпляра.

Интересът към дисертацията на бившия премиер обаче изглежда нулев, въпреки че тя е на разположение в Централната научно-техническа библиотека в София. В тома намерих слепени страници, от което съдя, че съм първият й читател.

Сайтът му изчезна

Oсвен докторската си дисертация Станишев винаги е подчертавал своята специализация по международни отношения в Лондон скуул ъф икономикс през 1999-2000 г. В сайта на английския университет той е споменат като един от известните специализанти. Има даже снимка от лекцията, която той изнася там на 8 февруари 2007 г. Дисертация там обаче бившият премиер не е защитавал.

И във фейсбук Станишев не е пропуснал да спомене, че е доктор от университета “Ломоносов“. Профилът му там е станал средище на партийно строителство и критики срещу управляващите от ГЕРБ. Симпатизанти на социалистическата партия качват там стихове против Бойко Борисов.

За разлика от Лондон в Москва като че не се гордеят много с него, защото в сайта на университета “Ломоносов“ не могат да се открият никакви данни за Сергей Дмитриевич.

Страницата на Станишев www.stanishev.bg, която беше представена на 20 май 2009 г., месец преди парламентарните избори, също вече не съществува. При търсене на такава фамилия човек попада на страницата на оператора на “Стъклен дом“ Александър Станишев – www.stanishev.com

Следва: Академията на царя била Суворовско училище

КРУМ БЛАГОВ

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=764602