.

Президентът Георги Първанов е безспорен първенец сред нашите политици по академични постижения. Той е не един, а четири пъти доктор. Получил е три почетни титли от университетите в Баку, Ереван и Прешов. Но най-напред, през 1987 г., е защитил дисертация у нас. Тя прашасваше от 20 години в същата стая, в която бе и дисертацията на премиера Борисов – в изоставеното училище на драгоманското село Чуковезер.

Дисертацията на Първанов е и най-дебелата – 248 страници. Темата й е “Димитър Благоев и българският национален въпрос (1879-1917 г.)”. Тя се състои от предговор, три глави и заключение. Авторефератът е от 30 страници. Интересното е, че в него Първанов говори за себе си в трето лице.

Днешният ни президент не е имал ръководител, спомня си проф. Татяна Колева, която е била рецензент на дисертацията. Той е бил научен сътрудник в отдел “БКП в условията на капитализма“ на несъществуващия вече Институт по история на компартията и същевременно аспирант на самостоятелна подготовка.

Дисертацията е защитена през 1987 г. пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при ВАК. Проф. Колева обаче не е сигурна дали може да намери рецензията си и няма спомен за самата защита.

На 81 години тя продължава да работи активно по своята специалност. Заедно с други бивши комунистически величия като Александър Лилов и Григор Стоичков е член на международната фондация “Георги Димитров” и е била председател на конференция за 85-годишнината на Септемврийското въстание в Монтана.

Първанов е първенец сред нашите днешни политици в още две категории: по брой на публикациите и по обема на използваната за дисертацията литература. Списъкът в края на дебелия му том е от цели 16 страници и включва 187 заглавия, от които 13 са на латиница. Две от посочените публикации са негови, поместени в “Известия на Института по история на БКП”. В труда се цитират източници на руски, сръбски, английски, френски и немски.

В интернет страницата на държавния ни глава не се споменавазнае ли чужди езици. В делото на секретния сътрудник на ДС Гоце, което е качено в сайтовете на комисията по досиетата и на президента, се съдържа една справка, изготвена на 2 юни 1989 г. от оперативен работник с номер 126 570. Там за научния сътрудник Георги Първанов се казва: “Владее английски”.

Според проф. Колева той е говорел и руски, който по онова време се преподаваше в училищата още от пети клас. “Сигурна съм, защото сме били в командировка в Москва заедно”, каза ми тя.

Първанов се е справял и със сръбския. “Не знам дали говореше сръбски, но разбираше”, сподели проф. Колева.

По Живково време зевзеци казваха, че права е всяка крива линия, успоредна на партийната.

По онова време в науката имаше неприкосновени личности. Не се допускаха критики срещу старейшините на марксизма в България, първо място сред които заема Димитър Благоев с почетния прякор Дядото. В учебниците по история изобщо не се споменаваше например, че Благоев се е обявил против Съединението на България, а партията му – срещу Балканската война. “6 септемврий е дело, направено против интересите на българския народ”, писал Дядото през 1885 г.

Благоев от младини се обявявал за създаване на Балканска федеративна република. Макар да е родом от Македония, той не предвиждал тя да бъде “административно-политическа и културна единица” в бъдещата федерация. По-късно обаче под влияние на ръководството на Втория интернационал Дядото променил мнението си и дори обявил македонския въпрос за несъществуващ.

В интерес на истината в дисертацията си Първанов си е позволил да кривне малко извън правата линия и да спомене за греховете на Димитър Благоев. В труда му българските социалдемократи, включително и Дядото, са критикувани, защото имали “съществена вина за налагането на неверни тези за характера на националните проблеми на Балканите.”

Само че президентът не е използвал компютри за обработка на данните в дисертацията си. В това отношение двамата премиери – неговият колега историк Сергей Станишев и пожарникарят Бойко Борисов, се оказват по-напреднали.

Проф. Татяна Колева не се е обаждала на Първанов, откакто той е президент. “Няколко пъти сме се срещали и той е много любезен. Винаги ми праща покани за приемите”, казва тя. Но засега не е посещавала резиденция “Бояна”.

КРУМ БЛАГОВ

Енгелс смятал, че Освобождението ни попречило на световния комунизъм

В своята автобиография в досието Първанов пише, че след защитата на дисертацията си разширил темата и подготвил монография „Българските социалисти и националният въпрос“, която трябвало да отпечата издателството на БКП.

Вероятно промените на 10 ноември са попречили на издателските планове. Монография под сходно заглавие Първанов пуска чак през 1997 г. Издател е „Графимакс“ ООД, а редактор, както и на другата му книга, „Преди и след Десети“, е Емилия Русекова, която днес е главен експерт в президентството. Монографията е от 248 страници и вероятно не е била предназначена за продажба, защото няма отпечатана цена.

В книгата си Първанов вече отива още по-далече в критиките срещу класиците на марксизма. Фридрих Енгелс например бил голям славянофоб и хич не си поплювал да ни ругае. В своите съчинения той нарекъл сърбите, нас и словенците „жалки останки от нации“ и „разбойническа сган“. Според него историческата роля на южните славяни, в това число и на българите, била „изиграна завинаги“.

Но най-големият грях на Енгелс спрямо България е, че той смятал Освобождението ни от турско робство за вредно за световния комунизъм. По повод на Сръбско-българската война през 1885 г. съратникът на Маркс написал: „За българите, както и за нас, би било безкрайно по-добре, ако си бяха останали под властта на турците до европейската революция; родовите институции щяха да бъдат великолепна отправна точка за по-нататъшното развитие на комунизма.“

Днес обаче ние сме отмъстени – портретът на Енгелс е захвърлен пред входа на училището в Чуковезер, където се пази дисертацията на Първанов.

Следващия път четете: Станишев – спец по бюрокрацията

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=762579