.

Силвия Белева

Откъде да започнем. Притурят се новини. И планини от коментари към тях из форумите. Иска ми се някои от тези коментари да придобиват истинска действена сила. Да се сбъдват. Ставаше въпрос в предишни писания за нови хора и нова формация, която да сбере разпръснатите десни. Може би пред очите ни е това, което очакваме и търсим без особена надежда. Засега аморфно струпан и неорганизиран материал. Привиждам в някои от коментаторите именно тези нови хора – ако ще и да са на възраст. Също и в част от младите. За последното имам конкретни основания. Дано наблюденията ми се реализират в епидемични размери. Време е за нови правила. Или като начало – поне за спазване на установените законови такива. Може подобни очаквания да звучат наивно, но повече ме дразни апатичното и цинично черногледство – нищо не може да се направи, така ще си умрем. Така че въпросът остава отворен. Нали „залудо работи, залудо не стой”.

Щедро широка е мрежата на родното правосъдие. Небрежно през нея гастролират октоподи, калмари, акули. Подводница да поиска – и тя ще успее. Без цаца. За нея няма прошка.

А животът си тече и керванът си върви. Нестройният керван на цял един народ – видиотен, разделен и готов да си издере очите с опонента – в битов или политически план, пъпли през настоящето. Нищо ново. Това го е имало и преди. Но въпросът е да изтръгнем нещо градивно от целия процес. Да видим тържество на правила и смисъл.

Иначе около три десетилетия след Освобождението – „рестарт” на българската държавност, идват раните от двете национални катастрофи.

Изкачени върху „стълбата” на Смирненски, причинителите на третата катастрофа продължават да я виждат от съвсем различен ъгъл. Не като такава, а като сигурност, възход и т.н. Що за „възход” е да обявиш мораториум върху външния дълг (А.Луканов). Пусто Иван Костов не беше управлявал преди него, за да му се пише и това в сметката. Той си има друга сметка.

Извън нея пипалата на катастрофата продължиха да пълзят върху битието ни и да го задушават. Враснаха се във филизите на демокрацията.  Странна демокрация, допускаща произвол – на застрахователи-мутри, на цели институции и на редови чиновници. Това беше удобен повод за изкачилите стълбата да я проклинат. Назидателното послание към населението беше – ето ви я демокрацията с всичките й „прелести”, щом се отказахте от социализЪма. В уродлив калъп я наляха родната демокрация. Наказаха ни с нея, да видим колко е лоша и да възжелаем обратно „сигурността”. Вроденият тарикатлък не допускаше да има еднакви правила и възможности за всички. Винаги имаше някои по-равни от другите. Нарочиха икономиката ни, че била пазарна – с всичките „мили” нам монополисти, чиято „конкурентност” и досега се изразява в лежане на кълка и необяснимо, но закономерно ценово увеличаване на феодалната им услуга.

Свикналите на безконтролност трябваше да си я осигурят и занапред. А точно това е несъвместимо с истинската демокрация. Пробутват се имитации. В момента изборът стои върху сегашната несъвършена имитация и откровената й безсрамна предшественица. В първата поне личи някаква добронамереност, готовност за нормалност сред всичките й несрети.

Забележителна е оценката на първия демократично избран президент Желев за тройната коалиция. Толкова забележителна, че е показателна и обясняваща действията му като държавен глава в полза на имитационната демокрация.

Говоря за днешната несъвършена имитация и предишното троеглавие, амбицирано да е пак начело – ако може непрекъснато. Защото нали е важна „приемствеността”. Макар всеобщата й полза да е недоказуема. Частната е отделен въпрос.

В народния фолклор след почерпка Хитър Петър отива до тезгяха на кръчмаря, удря у него шарения си калпак и казва: „Пито – платено.” Но той предварително си е уредил сметките.

А в съвремието някои, неплатили дългогодишната си натрупана сметка, вадят шапка-будьоновка с петолъчка, удрят по тезгяха и крещят „Пито – платено”. Време ни е пак да управляваме.

Досега им плащахме. Продължаваме ли?

http://www.svobodata.com/