.
Реших да надзърна в Интернет на сайта на Комисията по досиетата, където с Решение № 71 от 22 юли 2009 г. (пак в разгара на горещото лято) бяха публикувани данни за агентите на Държавна сигурност, ръководили (и все още ръководещи) централния ни трезор. И особено по време на появата на въпросните „пирамиди“ и фалирали банки, тоест в периода 1990-1996 г.
И тогава открих „Сотир“.
Роденият в наистина далечната 1922 година софиянец се оказва твърде прозорлив младеж. Скоро след деветосептемврийския преврат, през юни 1951 г., той бива вербуван като агент на Второ главно управление (ВГУ). В информацията на Комисията се споменава, че е „възстановен на 31 май 1973 г.“ – каквото и да означава това днес, а сред оскъдните документи се набива в очи едно писмо с вх. № 2532 от 13 юни 1990 г. (запомнете тази дата!) с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните за аг. „Сотир“. (Това обяснява документната оскъдица и някои други работи.) Нещо повече, до ден днешен за „Сотир“ няма данни дали е „снет от действащ оперативен отчет“ – което си е направо забавно, като имаме предвид преклонната му възраст.
Сега по-сериозно. В графата „Публична длъжност или публична дейност“ на агента е посочено, че нашият „Сотир“ става член на Управителния съвет на БНБ на 9 януари 1991 г. – управлява кабинетът „Попов“ (За Бога, братя, не купувайте!) в условията на 7 ВНС, сиреч с огромното мнозинство на бивши и настоящи комунисти и ченгета от всички политразцветки. И забележете, от 9 октомври 1991 (само четири дни преди предсрочните парламентарни избори, спечелени от СДС „с малко и… за кратко“) „Сотир“ вече не само е член на УС и на Пленарния съвет на БНБ, но и неин управител до… 24 януари 1996 г. По това време на власт е червеният кабинет на Виденов с абсолютно мнозинство в 37-то НС. На тази дата др. „Сотир“ е изпратен тихо и кротко в пенсия, по-точно – в Швейцария при задомената си там дъщеря. У нас вече са надвиснали облаците на икономическия и финансов крах на държавата, рухването на „пирамидите“ и банковите фалити, на галопиращата инфлация, изяла и последните стотинки на българина.
Някой да е понесъл отговорност за тази национална катастрофа в мирно време?
А някой пък да е потърсил виновните?
И има ли някой, който да се надява още да получи отговор на тези въпроси?
Съмнявам се. А и не това е точно темата на моето писание.
Накрая ще ви помоля просто да съпоставите двете дати – 13 юни 1990 г. и 24 януари 1996 г. Тъкмо през този период са регистрирани, лицензирани, картотекирани, финансирани и фалирани банките и пирамидите на прехода, под контрола на БКП/БСП и агентите на ДС с пълното съдействие на различните държавни институции – съд, прокуратура, Народно събрание, Министерски съвет, БНБ, контролни органи. И с подписа на „Сотир“, разбира се.
Всъщност, може би по-правилното би било да паднат кавичките от агентурното име – та човекът е преживял, и то комфортно, близо 60 години с него – и те да украсят рожденото му име по кръщелно свидетелство „Тодор Йорданов Вълчев“. В края на краищата той се е разделил с него (името си) ненавършил 29 години!
Това обаче не би било съвсем по християнски все пак.
Крум Славов