.
Обвиняваме ли хората със затлъстяване неправомерно за тяхната лакомия? Виновни ли са те действително за непривлекателното си телосложение или просто са поредната жертва на своите гени?
Едно откритие направено през недотам далечната 1996 година хвърля лъч светлина върху причината за затлъстяване, която може да се крие по-скоро в хормоналния статус, отколкото в лакомията на човек. През тази година университетският преподавател Jeffrey M. Friedman открива лептин – един хормон, който играе ключова роля в регулацията на апетита и метаболизма.
Няколко думи за затлъстяването
Наскоро Световната Здравна Организация (СЗО) обяви затлъстяването за хронично заболяване. То често се набеждава за епидемията на XXI век. За да подкрепим това твърдение идват на помощ цифрите: В световен мащаб затлъстяването води до 300 000 случая на преждевременна смърт всяка година и е причина за скъсяването на човешкия живот с цели 9 години.
У нас статистиката е още по-ужасяваща. Според последните данни около 2 млн. души страдат от наднормено тегло, а 1 млн. от затлъстяване. Децата със свръхтегло са 200 хил., като техният брой постоянно се покачва.
Ах, тези хормони
Новите открития показаха, че съществуват редица хормони отговорни за нашите хранителни навици. От една страна действат лептин и меланоцит-стимулиращ хормон (алфа-МСХ), които потискат апетита, а от друга – канабоиди, невропептид Y, грелин и анандамид, които са стимулатори на храненето.
Лептин – регулаторът на нашите килограми
Думата лептин произлиза от древногръцкия термин leptos с буквален превод тънък, слаб. Неслучайно този хормон носи именно това име, тъй като той не само понижава апетита, но и ни прави по-активни, така че да изгоряме повече енергия.
Генът за лептин, наричан още обезен ген (ob), се намира в седмата хромозома на човек. Основната част от лептина циркулиращ в човешкото тяло се произвежда от мастната тъкан и само минимални количества се секретират от епителните клетки на стомаха и плацентата. Веднъж попаднал в кръвта лептинът се транспортира до определена част от мозъка наречена хипоталамус, където стимулира центъра за ситост и удоволствие.
Количеството на лептин в тялото се увеличава с увеличаване на мастната тъкан в тялото. Ако следваме простата логика ще забележим, че лептинът е хормон с чисто регулаторен механизъм: Колкото по-дебели ставаме, толкова неговите нива в кръвта се повишават и нашият апетит се потиска. Това обаче е вярно само донякъде.
На практика, с трупането на излишни килограми човешкия мозък става много по-малко чувствителен към лептин и това затруднява неговата функция.
Функции на лептин
Което се знае за лептин е, че той:
- потиска желанието за консумация на храна;
- стимулира секрецията на репродуктивни хормони като гонадотропин-освобождаващ хормон и други хипофизни хормони;
- повишава температурата на тялото, така че се изразходва по-голямо количество енергия.
- противодейства на ефектите на невропептид Y (стимулатор на храненето, който се произвежда в червата и хипоталамуса);
- противодейства на ефектите на анадамид (друг стимулатор на храненето, свързващ със същите рецепторите, с които се свързва активната съставка на марихуаната);
- усилва ефектите на друг хормон потискащ апетита – алфа-МСХ;
Лептинът също действа директно на клетките в черния дроб и скелетните мускули, където стимулира окислението на мастни киселини в митохондриите. Това намалява запасите от мазнини в тези тъкани. Лептинови рецептори са също представени в Т лимфоцитите.
Само в много редки случаи е наблюдаван мутантен ген, отговорен за производството на лептин. Това може да причини тежко затлъстяване и диабет при някои хора както и липса на пубертет при други. Въпреки това повечето хора със затлъстяване нямат дефектен ген за лептин.
Обратно към практиката: Увеличете нивата на лептин
- Хранете се здравословно и не позволявайте началния неуспех да ви срине. В началото на всяка диета ще се чувствате по-гладни от всякога. Но не се отказвайте, защото ако бъдете достатъчно постояни нивата на лептин ще се върнат към норма и скоро вашето тяло ще разпознава кога сте сити.
- Консумирайте по-малко захар. Захарта и лептинът „не се обичат никак“. Захарта кара вашия мозък да е по-малко чувствителен към лептина. Опитайте вместо това да ядете повече риба или да приемате рибено масло или ленено семе, тъй като омега-3 мастните киселини ще ви помогнат да възвърнете чувствителността си към този хормон.
Осигурявайте си достатъчно сън. Нивата на лептин се покачват, когато сте добре отпочинали. Ако не спите достатъчно, вашето тяло ще компенсира това с по-често огладняване.
Източник: http://zdravbadi.com