.

Не, Симеон Дянков не е измислил конституционното ограничение на бюджетния дефицит. Направи го Германия още през 2009 година, когато одобри мярката Schuldenbremse, в буквален превод – спирачка на дълга. Строгото ограничение, което влиза в сила от 2015 година, предвижда общият дълг на федерално равнище да не надхвърля 0,5 на сто от БВП. Тази “спирачка” наистина възпира отделните германски провинции да добавят нови дългове от 2020 година нататък, а федералното правителство си запазва известна, макар и много ограничена сфера за маневриране.

По стъпките на другите

Полша – най-голямата икономика сред страните от последното разширяване на Евросъюза, включи в своята конституция параграф за строгата държавна финансова дисциплина. Унгария обмисля промяна на конституцията си в същия дух, а запитването до нейните граждани, което няма характер на официален референдум, включва следния въпрос: ”Трябва ли държавата да ограничи дълга като запише в конституцията таван от 60% от БВП?”.

Франция също проучва германската финансова технология “спирачка на дълга”. Впрочем, тъкмо Германия и Франция напоследък се активизираха като европейски мотор и дадоха тласък на множество инициативи, сред които е и така нареченият Пакт за конкурентнособност на Европа. Освен спирачка на дълга, този пакт предлага унифициране на пенсионната възраст, хармонизиране на данъците и пр.

Разбира се, критики в Европа има и дебат трябва да има, но – информиран дебат. Еврочленки като Австрия например възразяват срещу уеднаквяването на пенсионната възраст, защото повишаването на възрастта е тема-табу в тази държава със силен социален компонент. Балтийските републики пък обърнаха внимание върху една важна зависимост: страни с по-кратка продължителност на живота, каквито са повечето демокрации от Нова Европа, не е редно да имат същата пенсионна възраст като германците, които живеят по-дълго. В момента Европейската комисия се занимава с въпроса дали да обвърже пенсионната възраст с продължителността на живота.

Ирландия пък не харесва уеднаквяването на корпоративните данъци, защото с ниското си облагане привлича повече чужди инвестиции. Факт е, че проблемите на Гърция и Ирландия не бива да се повтарят, че Европа трябва да спре нарастването на планината на дълга, още повече в неблагоприятната демографската ситуация на ниска раждаемост и застаряване, когато пенсионирането на поколението на “бейби бума”, родените през 50-те години, може да доведе до експлозия на социалните системи.

Икономика вместо орална любов

Освен това опитът от последните години показва, че критериите от Маастрихт за охрана на еврото, предвиждащи 3 процента дефицит и 60 на сто дълг от БВП, биват масово нарушавани и следователно не са достатъчно ефективни.

Не всичко, което прави кабинетът “Борисов”, е априори лошо само защото го прави кабинетът “Борисов”. Ако България, възприемайки германския опит, поне малко заприлича на Германия, това може да е само от полза за нейното бъдеще. Тези именно европейски теми трябва да се дебатират в България, те трябва да присъстват в медиите, а не кой от кого забременял и кой на кого изпратил SMS с предложение за “орална” любов.

http://www.dw-world.de/