.
.
„В настоящия момент се явява необходимост Първо главно управление на КГБ да предостави на Първо главно управление (ПГУ) на МВР следните специални средства: Уреди за безшумно, механично изхвърляне на специални игли, съдържащи бързодействащи отрови – комплект.“
Не, това не сценарий за шпионски роман, а точен цитат от приложение към строго секретния Перспективен план за взаимодействие между разузнаванията на комунистическа България и СССР. Документът разкрива, че още през 1972 КГБ допуска Живковото разузнаване до най-големите си тайни за извършване на „мокри“ поръчки.
По силата на тайното споразумение съветското разузнаване предава на ПГУ не само своя опит за извършване на „остри“ мероприятия (ОМ), но и необходимия технически арсенал. С „остри“ мероприятия в разузнаването се обозначават саботажни операции, отвличания и убийства.
През 1973 със секретно решение Политбюро на ЦК на БКП дава право на ПГУ да ги използва в своята дейност: „Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ.“
Строго секретното споразумение между разузнаванията на НРБ и СССР – първото по рода си – е подписано от тогавашните ръководители на двете служби ген. Димитър Кьосев и ген. Фьодор Мортин. Неразделна част от него е списък с материали и общо 16 приложения. Строго секретното Приложение №13 дава напълно ясна представа за характера на сътрудничеството между двете разузнавания. То е озаглавено „За помощта, която е необходимо да бъде оказвана от ПГУ-КГБ при Министерския съвет на СССР на ПГУ-МВР на НРБ по линия на ОМ за периода 1972 – 1976“. Съдържанието на този рядък документ е следното:
„В настоящия момент се явява необходимост специализираният 16 отдел да бъде запознат с опита на ПГУ-КГБ по следните въпроси:
1. Контингент за придобиване на агентура за подготовка и провеждане на ОМ: местни граждани; чужди граждани; оперативни работници; бандитски групи от чужд произход.
2. По подготовката на агент-изпълнителите: въпроси, по които се подготвя агентурата; поединично или групово; връзки – радио, тайнопис, безлична, лична; усвояване на взривни, запалителни, технически, химически и други средства за провеждане на ОМ; база за провеждане на подготовка.
3. Работа на агентурата по разработките: едни и същи агенти за издирване, установяване, изучаване и провеждане на ОМ или различни; структура на агентурната група, която работи за провеждане на ОМ; принципи за връзка между отделните агенти и ръководителя на групата.
4. Възможности да бъдат предоставени на ПГУ-МВР следните специални средства:
а) взривни и запалителни мини; със закъснително действие; с дистанционно управление; магнитни; камуфлажни
б) минисюрпризи
в) уреди за безшумно, механично изхвърляне на специални игли, съдържащи бързодействащи отрови – комплект
г) силни и бързодействащи отрови.
5. Да бъдат доставени на ПГУ-МВР през второто тримесечие на 1973 за ползване по конкретни разработки: уред за безшумно механично изхвърляне на специална игла – комплект.
6. При възникване на необходимост по конкретни разработки да се провеждат срещи между представители на ПГУ-МВР и ПГУ-КГБ на съответното ниво за оказване на помощ.“
Специализираният 16-и отдел на българското ПГУ, който пряко получава съветската помощ, е отдел „Остри мероприятия“. За неговото съществуване и дейност няма почти никакви данни. Ръководил го е ген. Иван Горинов, който е издигнат до зам.-началник на ПГУ. Неговата съпруга е дългогодишна лична секретарка на Тодор Живков. Направление „Остри мероприятия“ е обособено и в 04 контраразузнавателен отдел (КРО), който преследва „вражеската“ емиграция.
Именно 04 КРО води делото за оперативна разработка срещу Георги Марков – „Скитник“. Началникът на отдела полк. Мичо Генковски пък е водещият офицер на агент Пикадили. Приложение №13 е категорично доказателство за съществуването на прословутия арсенал от отрови и специални устройства за изстрелването им, с които Лубянка е разполагала. Точно такъв безшумен уред и отрова са предоставени от КГБ на Живковото разузнаване за убийството Георги Марков шест години по-късно. Тогава отровните игли са усъвършенствани в миниатюрни сачми.
Новооткритият документ в архива на българското разузнаване потвърждава в пълна степен разказа на бившия шеф на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин през 1991 г. Тогава той разкри, че в началото на 1978 г. в КГБ е получена чрез българския вътрешен министър ген. Димитър Стоянов молба от Тодор Живков за ликвидиране на писателя Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов, който го обсъжда в присъствието на началника на съветското разузнаване ген. Владимир Крючков, вицеадмирал Михаил Усатов – първи зам.-началник на разузнаването, Калугин.
Андропов се възпротивява, защото е против използването на старите методи. Крючков обаче подчертава, че това е лична молба на Живков. Андропов склонява, но само за техническа помощ. „През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков“, посочва Калугин. Той назовава и конкретния оперативен служител от КГБ, който е натоварен със задачата – Сергей Голубев, началник на сигурността на дирекция „Чуждо разузнаване“.
Той пътува няколко пъти до София и обратно до Москва, за да се изчисти механизма. В София операцията се движи на най-високо равнище. „Началникът на българското разузнаване Васил Коцев и заместникът му Владимир Тодоров са хората, които са посветени в операцията“, посочва Калугин. Той обяснява, че Коцев е фактическият ръководител на операцията, а заместника му Тодоров определя като „много верен другар на СССР“.
В архива на Националната разузнавателна служба (НРС) съществуват доказателства за пътуванията на Голубев в този период. Едно от тях е подписано лично от зам.-началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров и се отнася до покриването на разходите при визитата на съветския офицер от МВР. В документа се казва: „От 24 до 28 юли 1978 по наша покана в страната пребивава полк. С. М. Голубев – началник-отдел в ПГУ-КГБ. Пребиваването му беше наложено от необходимостта да се съгласуват някои конкретни съвместни дела. Моля, разходите по пребиваването на полк. Голубев да бъдат поети от отдел „Международни връзки“.
Конкретни дела не са споменати, но по това време ПГУ усилено репетира атаката срещу Марков, така че той да не разбере, че в тялото му ще бъде вкарана отрова. „Отношенията ни с българската ДС бяха толкова близки, че фактически нито една сериозна акция на българските органи на вътрешните работи не е минавала покрай КГБ. Комитетът знаеше всичко, ставащо в България. Ние винаги сме работили с българите при пълно взаимодействие като „свои“, като сътрудници на собствената ни организация“, обяснява Калугин.
През годината на убийството на Георги Марков – 1978 г., на два пъти делегации на ПГУ посещават КГБ в Москва, и то преди фаталния 7 септември. Първото високопоставено посещение е между 15 и 19 януари 1978 г. Делегацията на ПГУ се води от началника на българското разузнаване ген. Васил Коцев, заместника му ген. Владимир Тодоров, началника на 04 КРО полк. Мичо Генковски и Благой Плачков, зам.-началник на ПГУ. Втората делегация на ПГУ-ДС е в Москва от 26 до 30 юни 1978 г.
В нея влизат началникът на разузнаването ген. Васил Коцев, заместникът му ген. Владимир Тодоров, Мичо Генковски и полк. Любен Гоцев, началник-отдел. Гоцев работи под дипломатическо прикритие в българското МВнР. Само два месеца по-рано той участва в срещата в сградата на външното министерство, на която е привикан британският посланик Джон Клоук и на която му е поставен ултиматум, че ако не спрат Георги Марков да говори срещу НРБ и Тодор Живков, българската страна ще вземе съответните мерки. След завръщането си от Москва Ген. Васил Коцев докладва за визитата на вътрешния министър Димитър Стоянов:
„В хода на разговорите беше посочено, че противникът все по-активно използва вражеската емиграция и центровете за идеологическа диверсия. Подчертана беше необходимостта да се разшири и засили работата ни по тази линия, в това число да се провеждат и активни мерки. При разговорите беше разгледана и обсъдена работата ни по съвместно водените разработки на лица, използване на агенти и други. При разговорите бяха направени консултации по работата ни по редица дела и проблеми и бяха обсъдени конкретни съвместни мероприятия по всички линии.“
Ето по какъв начин се разпределят разговорите на участниците в българската делегация. Ген. Васил Коцев се среща с ген. Владимир Крючков, ген. Владимир Тодоров – с адмирал Усатов, полк. Генковски – с ген. Калугин. На българската делегация е оказана особена чест да разгледа светилището на съветското разузнаване – кабинета на „Чекистката слава“ на Лубянка. Тя посещава представление на Большой театр и на цирк.
В нейна чест съветското разузнаване й дава обяди в „Калпачний переулок“ (известна улица в центъра на Москва). Дружбата между двете разузнавания е сериозно полята с алкохол, тъй като според списъците с подаръци, запазени в архивите на НРС, е видно, че освен пакетите с индивидуални подаръци за съветските домакини – 19 висши служители на ПГУ-КГБ, българската делегация предвидливо се е запасила с резервни количества коняк, мастика и вино.
В речта си пред съветските представители ген. Васил Коцев подчертава нещо много показателно: „Противникът не може да намери в НРБ вражески настроени лица с авторитет и влияние, които биха могли да станат инициатори за създаване на „дисидентски“ групи. Това обаче не ни успокоява. Ние си даваме сметка, че в страната има „потенциални дисиденти“, които при определени условия могат да се активизират и създават трудности на партията и държавата. В периода след Хелзинки, и особено от втората половина на 1976 г. насам, западните централи и вражеската емиграция провеждат масирана идеологическа диверсия.“
Вътрешни дисиденти може и да няма, но за сметка на това са открити външни – в лицето на Георги Марков. По това време той вече е определен от ДС като индивидуален идеологически противник на комунистическата власт в София, защото с предаванията си по радио „Свободна Европа“ показва на българската интелигенция пътищата за съпротива.
След операцията срещу него Живков не забравя заслугите на всички високопоставени офицери от ПГУ-КГБ и те подобаващо са наградени. В архива на НРС е запазена строго секретна телеграма от КГБ до българския министър Димитър Стоянов, с която е известен, че „другарят Андропов е дал съгласие да бъдат наградени с ведомствени награди и лични награди вицеадмирал Усатов, ген. Иван Савченко, ген. Олег Калугин и полк. Сергей Голубев“. Както Калугин посочва, те са наградени с медали и ловни оръжия. Неговата пушка му е връчена лично от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.
http://www.dnevnik.bg/