Що за нация сме?

.

Сливането на различни култури и народи е и причината да не сме чак толкова европейци. Но все пак зависи от гледната точка. Зависи от това какво се разбира да си европеец и какви са опорните точки според които да се сравнява за причисляването на една нация към европейската.

Въвеждам понятието „нация” в Уикипедия и разбирам, че съществуват противоречия при дефиницията на този термин. Най-общото определение за нация е социално-икономическа, културно-политическа и духовна общност от хора обединени под едно и също правителство. Друго такова е хора с общо минало, култура, език, общ национален пазар, единна териториална обособеност и единно самосъзнание.

Разположението на България на кръстопът е предпоставка за това, постоянно да сме навестявани от всякакви народи. Всеки от тях е оставял по нещо и се е получила една разнообразност. Наред с българите тук живеят както големи, така и малобройни малцинства. Някои от тях присъстват от вековете преди формирането на българската нация, други се заселват през Средновековието, трети – в съвсем ново време. Сред българите, които са предимно православни, също има религиозни малцинства с интересна и специфична култура – католици, протестанти, мюсюлмани, сектанти. Сливането на различни култури и народи е и причината да не сме чак толкова европейци. Но все пак зависи от гледната точка. Зависи от това какво се разбира да си европеец и какви са опорните точки според които да се сравнява за пречисляването на една нация към европейската.
Като прибавим, че преди около 600 години в България е започнало едно усилено „османско присъствие“. Братята са си от дебрите на Азия. Имат напълно различна култура и религия. Докато са „присъствали“ при нас и докато сме живеели заедно те малко са попрекалявали с гостоприемството ни и са си налагали мнението малко повече от обичайно. Макар и да не сме били млад народ, все пак това налагане се е отразило доста дълбоко в корените ни.

През 1762 година Паисий Хилендарски се обърна към българския народ с думите „О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин?”. Днес, близо 250 години по-късно, този въпрос звучи още по-актуално –  много от нас все още се срамуват от това, че са българи.

Искаме Европа, но ни липсва европейското, как тогава да бъдем европейска нация? Искаме да живеем безопасно в собствената си страна, а изгаряме във влаковете докато спим, чакаме с години за животоспасяващи лекарства, защото не можем да си ги позволим, работейки за нищожни заплати.
По редица подобни причини намалява българското население, все по-рядко ражда българката, все по-малко българчета идват на бял свят, населението застарява и пада продължителността на живота, защото качеството му става все по-лошо – няма пари за храна, камо ли за здравеопазване и наука. Очевидно е, че мигрира най-репродуктивното поколение – нещо, което може да се види всеки ден на Централната автогара. И че обезлюдяват цели региони от страната, но това не може да се види лесно, защото няма пътища до някои села.
И така българинът продължава да живее в своята драма. Та то всъщност си е една малка трагедия, но нека избегнем тази дума и  да говорим за “стабилност”, “просперитет”, “програма за развитие” и прочее, особено когато тези думички излизат от устата на нашите горди политици.

В миналото българин е звучало гордо или поне така ми лъха от историческите книги за България. Доста неща правят българина горд със своето минало, но нещата днес не стоят така. Странно ли е, че толкова българи се срамуват да се нарекат такива? Та ние имаме честни управляващи, ние не лъжем, не мамим, не крадем, не убиваме, не оплюваме някого поне веднъж дневно, не минаваме на червено с колата си поне веднъж дневно. Звучи весело, нали? Та сред нас има хора, които си изхвърлят боклука през балконите, плюят, хвърлят фасовете по улиците. Но си затваряш очите и мислиш, че всичко е прекрасно, защото е българско. Та Европа може би не е чувала за наркодилъри и пласьори на дрога да живеят в разкошни палати, а не в затвора.
Ще дам един прост пример от българската действителност. Например двамата братя Галеви, които всъщност са братя по оръжие, мечтаят да се явят на парламентарните избори като мажоритарни кандидати. Единственият проблем е, че са закопчани. Но според закона, щом не изтърпяват присъда, те спокойно може да се подложат на сблъсък с народната любов. 60 % от този народ вече декларира, че изпитва готовност да си продаде любовта. И понеже сме в период на икономическа криза един глас струва два пъти по-евтино. Та ако братята „разкешат” правилно, не само ще влязат в парламента, ами и цяла парламентарна група ще вкарат.

Нека също не забравяме героизма  като основна черта на българската нация. Героите на днешното време са пенсионерите. Те изживяват своя героизъм тихомълком, без да парадират с него. Геройство е да живееш с 80 лева пенсия на месец. Геройство е и да стоиш години наред невинен в либийски затвор. Геройство е да караш автомобила си по улицата и да си плащаш после от собствения джоб за повредите от дупки в асфалта. Геройство е да работиш за прехраната си, докато гледаш как други се возят в луксозни джипове и без да работят.

„Всеможието” и „всезнанието” също е станала характерна черта на българската нация през последните години. Фактът, че българинът върши много, най-разнообразни и често несъвместими неща,  се обяснява най-вече  с нашето оцеляване. Днес за да оцелее, българинът отново е готов да върши абсолютно всичко – от най-изтънчените интелектуални или артистични дейности до най-черния неквалифициран труд. Тежката икономическа реалност, беднотията, отчаянието и безпътицата не му оставят правото на избор.

През последните години в България всичко е с главата надолу. Инженери седят по сергиите, някогашни военни работят като портиери, филолози обслужват тоалетните, бивши научни сътрудници продават билети за градския транспорт, а едва изкласили школото борци се нареждат в предната редица на така наречения български “хай лайф”. Тази преобърната социална йерархия е най-реалното свидетелство за процесите, деградиращи българската нация през последното десетилетие.

От известен период от време, българинът до такава степен акцентува върху материалните средства, потребни за оцеляването му, че идеалите, издигащи човека да личност, остават загърбени, защото да бъдеш личност в днешното общество, би било единствено лично удовлетворение, тъй като никой друг няма да се вгледа в теб. С две думи – хуманистичното е изкривено и превъплътено в прагматичното.

Стремежът към бързо забогатяване се е превърнал в ценностен ориентир за българина, за които егоизмът и личната изгода, скъперничеството и използвачеството са водещи черти в характера. Дори тези, които осъзнават неморалното си поведение, оправдават себе си с детинското клише: „и другите правят така”. Та любопитно ми е, що за нация сме, щом винаги се сравняваме с по-низшето, а не с по-интелигентното. Елементарно е да пренебрегваш всички правила,  за да слееш се с масата, но е жалко подобно поведение при положение, че се имаме за европейци.

Не остава незабележима и деградацията в човешките ценности. Водеща тенденция е принципът на неоправдания егоизъм, което лесно се забелязва дори в най-елементарното ежедневие на човека, посредством общуването. Почти всеки диалог завършва със скандал, който поражда у българина гняв, който несъзнателно се превръща в първоизточник на импулсивни действия, които обясняват зачестилите убийства в България през последните месеци.

Жалко най-вече за  красивата ни Родина, планините, реките, езерата и китните ни градове, съхранили тринадесетвековна история. Имахме неземна природа, която бизнесът отдавна застрои, осакати и продаде.

Мария Пиронкова

http://omdabg.com/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert