.

Имат ли вина и началниците, когато подчинените им заболяват от синдрома на професионалното прегаряне (burnout)? Оказва се, че имат. На всичко отгоре синдромът пречи както на шефа и служителите, тъй и на производството. Като контрамярка в германската компания „Ман“ например карат подчинените да оценяват началниците си.

Който не знае какво означава навременното приключване на даден производствен етап в съвременната индустрия, може да разбере за какво става дума в Карлсфелд. Тук, недалеч от Мюнхен, концернът „Ман“ произвежда по 176 товарни камиони в 63 различно оборудвани варианти дневно при работа на две смени. Трудовият процес не търпи грешки и провали.

Без здравен мениджмънт не може

„Темпото на работата тепърва ще се увеличава, обяснява Йорг Швитала. Напредъкът в производството е факторът, който осигурява нашето благосъстояние“. Швитала е наясно, че натискът няма да намалява, а ще се увеличава. Точно по тази причина здравният мениджмънт придобива все по-голямо значение. Стресът отдавна вече се е превърнал в икономически проблем за производството: болните и изтощените служители допускат грешки. Но в съвременната икономическа среда дори и най-малката грешка може да предизвика сериозни преразходи.

Йорг Швитала от концерна „Ман“ е стартирал нова програма за превенция на синдрома на професионалното прегаряне. Той знае обаче, че само тази програма не помага. Измененията в трудовата среда се намесват дълбоко в културата на производството. Предприятията изискват от работниците си повече, но им предлагат и повече свободи.

Стресът е болест

„При множеството задачи, които всекидневно се изсипват върху нас, важното е всеки сътрудник сам да определя приоритетите си и да решава какво трябва да се отработи незабавно и кое може да почака“, казва Швитала. Ето защо предпочитам едно ясно казано „не“ пред насиленото „да“. Вече отдавна фирми като „Ман“ предлагат на шефове и служители семинари по избягване на стреса и мениджмънт на времето.

Какво се случва обаче, когато началникът не може да борави с личната инициатива на подчинените си или пък с ясно изказано отрицателно отношение по даден производствен въпрос?

„Сред най-големите професонални стрес-фактори са несигурността по отношение на собствената позиция в предприятието, липсата на доверие между началници и подчинени, перманентното надценяване на силите и възможностите“, казва Герхард Бош от Института по труд и квалификация към Университета Дуисбург/Есен.

Одобрявате ли шефа?

Все повече във фокуса на вниманието попада началникът като стресов фактор. Проучвания доказват, че ръководителите вървят в комплект с броя на заболелите подчинени. Още преди няколко години „Фолксваген“ пробно започна да мести началници от отдели с над средния брой заболявания в отдели с особено нисък брой на отсъстващи поради болест работници. Резултатът е, че не след дълго отсъствията по болест поемат стремглаво нагоре и в бившите образцови отдели.

Напоследък „Ман“ кара сътрудниците си по целия свят да попълват въпросници дали са доволни от работното си място и от началника. „Трябва откровено да разговаряме по въпроса дали началниците са част от решението или част от проблема“, обобщава Швитала. Иначе казано, дали те само предават нарежданията отгоре надолу и чакат да видят доколко сътрудниците им ще се справят. Или пък филтрират натиска отгоре и сами определят приоритетните насоки.

http://www.dw-world.de/