.
Човек има очи и тяхната основна функция е да гледат света около тях. Обаче между гледането и виждането има голяма разлика. Погледнато от гледна точка на физиката ние виждаме само много малка част от вълните и от информацията, която получава мозъкът ни. От тук и изводът, че макар че гледаме всичко с очите си, ние виждаме само малка част от цялото. Това съждение може да се направи не само за зрителните ни органи, а за всичко.
Още от деца се учим. В началото възприемаме света по много различен начин. И точно знанието поражда опасностите или по- скоро знанието ни помага да видим опасностите. Никое дете не възприема горещата печка като опасност, докато не се изгори или не му се каже. Това е само един прост пример, познат на всички, който илюстрира това, което виждаме. Във всяка сфера може да намерим пример за това. Още преди Филипс да открие зависимостта безработица- инфлация чрез Кривата на Филипс, тази зависимост е съществувала. Само дето хората не са я виждали.
Стига се до извода, че знанието е сила. Силата да влияеш на човек. Как? Ако го няма знанието, той няма да може да вижда. Силата на икономистите идва от там. Ако няма знание за икономиката, никой няма да я вижда. А ако някой човек не вижда нещо, в повечето случаи за него то не е реално. Икономистите с техните доклади за пред широката общественост разпространяват едновременно информация и дезинформация. Почти е невъзможно да се направи обективен доклад. В намушелия напоследък проблем с инфлацията в докладите може да се уточнява процента на инфлация, но в повечето случаи в медиите липсва информацията за срока /на годишна или на месечна база/. Дори и по¬задълбочените изследвания, които показват как доходите се топят от инфлацията не показват оскъпяването или обезценяването на валутата, към която сме прикачени еврото, а това влияе на покупателната способност. По същия начин и в света има колебания на икономистите в рецесия ли сме или не. Официално рецесията се обявява от Националното бюро за икономически изследвания на САЩ и икономистите от там решават кога е дошла рецесията. Принципно те нямат някакво събитие, след което да трябва да я обявят. Ако искат, могат да го направят по всяко време. И точно там е силата им. Защото това е мощен икономически лост, след обявяването, на който всичко се променя.
Макар състоянието на икономиката да е същото с това преди обявяването на рецесия нещо се е променило. Борсите започват да падат, доларът също, петролът се изстрелва нагоре, компаниите се готвят за съкращения, а обикновените хора се притесняват да не си загубят работата. Какво се е променило фактически? Нищо. Просто е дадено знание. Знанието за рецесията. И от там нататък всички я виждат. И никой не спори, че не е така. Силата на знанието отново се доказва като най-важна.
Само че знанието не винаги и истина. То винаги е инструмент за влияние на нещата, които виждаме и по-скоро на това как ги виждаме. И когато не е истина, значи и ние няма да виждаме истината. Това са заблудите. Те са навсякъде около нас и са прекалено много за детайлното им обсъждане в едно кратко есе. И разбира се няма как да знаем за повечето от тях, защото нямаме знание. Много хора си изкарват парите, знаейки това. Това са ПР-ите, социолозите и много други. Аз обаче ще обърна малко внимание на маркетинговите агенции. Ще обрисувам принципа на тяхната дейност с техния безспорно най-голям успех Кока-Кола. Тази напитка сама по себе си не струва. Правени са изследвания с хора от изостанали страни, които не са били подложени на такива реклами. Те единодушно заявяват, че не биха пили такова нещо. Но всички ние, още от малки, сме облъчвани от реклами на известната марка. Маркетинговите агенции не продават вкусна и полезна напитка те продават начин на живот. За цялата кампания е изписано много и за това аз няма да се задълбочавам, но идеята е, че със знание /в случая придобито от мащабна и нестихваща рекламна кампания/ може да се внуши на човек дори най-очевидното нещо, че безвкусна и вредна за здравето напитка, води до определен начин на живот и трябва да бъде консумирана постоянно.
Всяко знание е водело човечеството към откриването /виждането/ на нещо ново. Всичко, което виждаме, е проекция на нашето знание. За това и в Библията пише ‚Блажени са нишите духом, защото тяхно е Царството небесно‘. Ако знаеш по-малко по-малко ще питаш и по-малко ще виждаш, а оттам и по¬малко ще се притесняваш, защото човек винаги е виждал толкова, колкото знае.