Църквата и смъртният грях на самоубийството

.

И до днес отношението на Църквата към самоубийците е крайно отрицателно. Не беше толкова отдавна времето, когато църквите отказваха християнско погребение на човек, отнел живота си. Какво се промени в последно време?

Обвинението към тях бе, че са унищожили подарения им от Бога живот. Същото отношение към самоубийците срещаме както в Юдаизма, така и в Исляма. Междувременно обаче всички монотеистични религии започнаха да се реформират по отношение на този щекотлив въпрос.

Разчупване на табуто

На траурната церемония по повод смъртта на германския национален вратар  по футбол Робърт Енке преди една година, епископката Маргот Кесман не само присъства и погреба по християнски самоубилия се футболист, но дори употреби в речта си част от текста, който феновете на Ливърпул пеят преди началото на всеки домакински двубой на своя отбор. You never walk alone – никога няма да бъдеш сам.

Хиляди бяха дошли, за да кажат последно сбогом на Робърт Енке…положен за поклонение в църква, независимо от това, че се самоуби. Дълго време това би било напълно немислимо.

В самата Библия има малко изказвания по темата за самоубийството. Отношението към хората, отнели живота си, започва да придобива отрицателен характер в началото на 5-и век след Христа, когато именно се прокламира, че животът е дар Божи и човек няма право да го отнема.

Просвещението и църковните догми

Така с годините и вековете самоубийците стават обект на тотално отрицание, тъй като една от божиите заповеди гласи „Не убивай“, а ти я престъпваш, макар и убивайки себе си, но също така се изравняваш с предателя Юда, който се обесва. А това е недопустимо за един вярващ християнин. През 12-ти век църквата дори окачествява самоубийството като смъртен грях.

Едва през епохата на Просвещението, тоест през 18-ти век, се заражда идеята за преосмисляне на отношението към хората, посегнали на живота си. Пруската държава също изиграва своята роля, защото през 1794 година е приет закон, който забранява дискриминацията на самоубийците и им разрешава достойно погребение по християнски. Самите църкви обаче имат нужда от още поне стотина години, за да достигнат онова, което в Прусия започват да практикуват още в края на 18-ти век.

http://www.dw-world.de/

5 Gedanken zu „Църквата и смъртният грях на самоубийството

  1. Отново съм грешно разбрана-не ми е за самоубийството.Това ама никак не ме тревожи.Повече се притеснявам от факта, че се издава нещо друго ,когато се видят неправилни писания от странични хора.Това поврежда цялата работа и я издава, като променя и резултатите, на които разчитате.Нали търсим спонтанност и възможно най-дълбока искреност, за да има обективност?Така насочваме умишлено мисълта в друга посока, -не е читаво.Пука ми за това дали ще съм жива.Важно е да стане това което общо се борим да бъде постигнато.

  2. Такива неща тук не трябва да има и да се публикуват.
    Има къде – къде , по интересни теми…

  3. Принципно, за мен няма табу теми. Всичко, което ни заобикаля, може и трябва да се коментира.
    Колкото до моето лично отношение относно смъртта, то само който не се е родил няма да я срещне, рано или късно, но на опашката за там, ако някой много дава зор, пускам го да ме превари…

  4. Като ще говорим за смъртта да е поне от реалността ни. Днес в селото ни погребаха 37 годишна жена от рак. Аз не ходих, но които са били там, казват, че е била като жива, сякаш ще ти проговори… Беше много красива – с руса къдрава коса, красиво уформена уста и финна кожа. До последно се е борила със смъртта. Била е на лечение в Турция и оттам са казали, че българските лекари не са били достатъчно отговорни в лечението на жената. Мир на душата й!

  5. Защо да я предизвикваме. Тя ще дойде и да не я искаме, но дано не се мъчим дълго, като ритаме кросното. Искаме да сме здрави, млади и богати, но понякога става точно обратното и тогава човек се чувства в безизходица, не вижда светлинката и си слага въжето на врата. Не бих съдила тези хора, дори и да не го приемам за себе си за нормално, всеки сам решава как ще продължи живота си. Единствено бих повлияла на детето си, защото аз съм му дала живот, а не Бог!

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert