Стратегия син океан – да кажеш FUCK OFF на конкуренцията, да разбиеш представата си за бизнеса

.

Една концепция за по-различно правене на бизнес!

.

Какво всъщност представлява тази идея?

Авторите на изследването на сините океани твърдят, че ожесточената и безмилостна конкуренция в наши дни води единствено до “кървави” червени океани от бизнеси, които се опитват да разпределят по между си един все по намаляващ източник на печалби!

Преди години Жи ла Либерте свиреше на акордеон, ходеше на кокили и гълташе огън. В момента е главен изпълнителен директор на Cirque du Soleil – един от най-големите канадски износители на цирково изкуство.

Представленията на цирка, създаден през 1984 г. от група улични изпълнители, се посещават от почти четиридесет милиона души в деветдесет града по света.

За по-малко от двадесет години Cirque du Soleil постигна такова ниво на печалба, за каквото на Ringling Bros and Barnum & Bailey – световен шампион в цирковата индустрия – бе нужен повече от век.

Този бърз растеж е забележителен, защото не е постигнат в преуспяваща, а напротив – в западаща индустрия, в която традиционният стратегически анализ показваше ограничен потенциал за развитие.

Творческият заряд на цирковите изпълнители беше голям, както и покупателната способност на публиката.

Но алтернативните форми на забавление – като се започне от различните видове градски забавления на живо и се стигне до спортни мероприятия и домашни развлечения – хвърляха все по-гъста сянка над цирковия бизнес.

Децата плачеха за видеоигри, а не за пътуващия цирк.

Отчасти заради това публиката ставаше все по-малко, а приходите и печалбите намаляваха. Освен това организациите за защита на животните все по-силно роптаеха срещу използването на животни в цирка.

Ringling Bros, and Barnum & Bailey създадоха модела, а по-малките конкурентни циркове го пресъздадоха в умален мащаб. От гледна точка на конкурентно ориентираните стратегии, цирковата индустрия по това време изглеждаше безперспективна.

Друг завладяващ аспект от успеха на Cirque du Soleil е, че той не се наложи, като привлече клиенти от все по-свиващия се цирков пазар, традиционно ориентиран към детската публика.

Cirque du Soleil не се конкурираше с Ringling Bros, and Barnum & Bailey.

Вместо това той създаде ново неоспоримо пазарно пространство, с което направи конкуренцията безсмислена.

Циркът допадна на цяла група, клиенти – за това уникално забавление и възрастни, и корпоративни клиенти бяха готови да платят цена, надвишаваща неколкократно цената на билета за традиционния цирк.

Неслучайно едно от първите представления на цирка носеше името: „Ние преоткриваме цирка“.

Ново пазарно пространство – какво са сините океани?

Цирк Дьо Солей успя, защото осъзна, че за да печелят в бъдеще, компаниите трябва да престанат да се конкурират. Единственият начин да победим конкуренцията е да не се опитваме да я победим.

За да разберем, какво е постигнал цирк Cirque du Soleil, нека си представим, че пазарната вселена е съставена от два вида океани – червени и сини.

Червените океани представляват всички съществуващи индустрии днес. Сините океани обозначават всички несъществуващи днес индустрии.

Син океан – това е непознатото пазарно пространство.

В червените океани индустриалните граници са определени и възприети, а правилата на конкуренция – известни.

В тях компаниите се стремят да се представят по-добре от своите конкуренти, за да заграбят по-голям дял от съществуващото търсене.

С насищането на пазарното пространство обаче изгледите за печалби намаляват. Продуктите се превръщат в стоки, а безмилостната конкуренция превръща червения океан в кървав.

За разлика от тях сините океани се характеризират с неизследвано пазарно пространство, което трябва тепърва да се изгради и което дава възможност за висок ръст на приходите.

Въпреки че някои сини океани се създават извън съществуващите индустриални граници, повечето от тях са изградени от самите червени океани чрез разширяване на вече съществуващите рамки, както е случаят с Cirque du Soleil.

В синия океан конкуренцията е неуместна, тъй като правилата на играта все още не са определени, за да се плува успешно в червения океан, винаги ще е важно конкуренцията да бъде победена.

Червените океани винаги ще са значими и винаги ще бъдат фактор в бизнеса.

Но с предлагане, което в повечето индустрии надвишава търсенето, борбата за дял от свиващи се пазари, колкото и наложителна да е тя, няма да е достатъчна да осигури добро представяне .

Нужно е компаниите да се отделят от конкуренцията. За да достигнат обаче нови печалби и възможности за растеж, е необходимо да създадат сини океани.

За съжаление сините океани са напълно неизследвани и разбира се не се създават толкова лесно.

Основният фокус на стратегическа работа през последните двадесет и пет години бе изцяло съсредоточен върху конкурентно ориентираните стратегии за червените океани – по-ниски цени от конкурента, по-добра услуга от същия и т.н.

Въпреки съществуващите дискусии за сините океани, практическите насоки за тяхното създаване са оскъдни.

Без аналитичните рамки за създаване на сини океани и принципите за ефективно управление на риска, създаването им остава в сферата на пожеланията и мениджъритe го възприемат като прекалено рискована стратегия.

В останалата част от статията ще се опитаме да открехнем по-широко вратите на тази така интересна стратегия за правене на бизнес…така, че останете с нас!

Непрекъснато създаване на сини океани

Въпреки че терминът „сини океани” е нов, те не съществуват от вчера. Те са отличителна черта на бизнеса – както в миналото, така и в настоящето.

Върнете се 100 години назад във времето и си задайте въпроса колко от сегашните индустрии са били известни по това време?

Отговорът – много основни индустрии като автомобилната и звукозаписната, а също и нефтохимията, здравеопазването и консултантските услуги са били неизвестни или са били в началото на своето развитие.

Сега върнете часовника назад само с трийсет години.

Отново се натъкваме на множество мултимилиардни индустрии – взаимните фондове, клетъчните телефони, електроцентралите, работещи с газ, биотехнологиите, продажбите с намаление, експресните доставки на пратки, мини вановете, сноубордовте, кафенетата и домашното видео са само малка част от тях.

Само преди три десетилетия реално никоя от тези индустрии не съществуваше – тя беше син океан.

Сега настройте часовника двадесет или петдесет години напред и си задайте въпроса колко от сега неизвестните индустрии ще съществуват по това време.

Ако историята предсказва бъдещето, отговорът отново би бил: много. Вече схващате каква е идеята на тази стратегия за бизнес, нали?

Истина е, че индустриите никога не се намират в покой. Те непрестанно се развиват.

Производството се усъвършенства, пазарите се разширяват, а играчите идват и си отиват. Историята ни учи, че ние силно подценихме способността за създаване на нови индустрии и преоткриване на вече съществуващите.

Основният фокус на стратегическото мислене е насочен към конкурентно ориентираните стратегии за червените океани. Част от обяснението за това е, че корпоративната стратегия в основата си е силно повлияна от военната стратегия.

Самият език на планирането е дълбоко пропит от военна терминология – корпоративни „офицери” в „щаб квартира”, „армия от търговци” в „предни позиции”, „сблъсък на интереси”.

Описана по този начин, стратегията говори затова как да се изправиш срещу опонент и да се пребориш за дадено парче земя, което е както ограничено, така и вечно .

За разлика от войната обаче историята на индустрията показва, че пазарното пространство винаги е променливо и че сините океани непрекъснато се създават във времето.

Следователно, съсредоточаването върху червения океан означава да се приемат основните ограничаващи фактори на войната – пределната площ и нуждата да се побеждава врага – както и да се отрече основополагащата сила на бизнеса, а именно – способността да се създаде нова незаета пазарна ниша.

http://www.lifehack.bg/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert