.

Стоян Михайловски

.

– Дванадесет прасци родих –

стопана си обогатих!…

(Тъй бъбрела една свиня,

от много плодовитост изумяла…)

Благословени са онез поля,

онез гори,

където желъди съм яла

и динени кори!…

Дванадесет прасци –

и хубавички кат орли;

да имаха криле,

изпълнили би светлото небе…

Но само Бог е съвършен!

Все пак блазе, блазе на мен!

Туй село ако изгори

в един прекрасен ден,

мор ако го опустоши –

от мен само би могло да се насели,

единствено чрез мен!

Елате се чудете,

елате се дивете!

Свинчета – като херувими!

Ето ги – сучат!

Шопари – като серафими!

Ей ги – да квичат учат!

Да ти е мило, да ти е драго

да ги погледнеш само!…

И тоз рой, и таз чета,

и тоз сонм, и таз войска,

и туй прекрасно стадо –

е плод на моята утробица!…

– Пък аз,

отвърнала тогаз

могъщата лъвица –

едничка рожба аз родих, но Лъв се тя нарича!

.