Разходки в планината

.

by Боби on Нед 05 Окт 2008, 23:16

Скъпи Приятели!

Вчера около 16 часа изкачихме връх Мусала в ред Петър, Стефан и аз-Боби по въжето на хребетния ръб, по причина, че северната стръмна страна към Леденото езеро в този час не бе огряна от слънцето и падналия преди време сняг се бе фирновал и бе замръзнал. Това криеше опасност за нас, особено за Петър по липса на грайфери на обувките му.

Направихме снимки на котата – 2971,48 метра. Изпихме чайче, и Стефан, мислейки за ПРИЯТЕЛИте от ФОРУМА поиска да изпратим послание от РС-то на дежурния метеоролог – Росен. След разговор с него посланието ни стана факт, както в Клуба от Стефан, така и в Разходка в планината от Петър и от мен-Боби.

Слязохме на РАПЕЛ по въжето в същия ред и там аз си доставих една малка атракция.

Вечерта ми бе поднесена една изненада. Анелия ме прикани да изляза навън. Помислих си че Джови и Стефан са намислили някой артистичен номер да направят, а напротив изненадата ми бе още по-голяма, защото бях накаран да духна две свещички. Лявата с цифрата „6“, а дясната с цифрата „1“. След това от името на всички ми бе връчен прекрасен подарък, за което казвам едно Голямо Благодаря. Трогнат съм и това ме прави много задължен на всички Ви.

После малко песнички и табла. Ром и Уиски за затопляне и в 22,30 часа завити с по три огледала под ритмично произнесени нежни звуци от Петър заспахме като къпани.

Днес, 5 октомври 2008 г. станахме без наличие на ел.осветление, защото атмосферните условия в Рила от есенни вчера, станаха – зимни.
На Заслон Еверест-Ледено Езеро на 2708 м. н.в. се събудихме затрупани с повече от 30 см сняг. Електрическия ток около 5 часа тази сутрин спря. Температурата рязко се понижи. Това създаде дискомфорт в групата ни пренощувала на тази възможно най-голяма височина в България – на Заслон „ЕВЕРЕСТ – ЛЕДЕНО ЕЗЕРО“.
Разбира се Митко – управителя беше на ниво. След като пуснаха тока около 7 часа той предостави горещо кафе и горещ планински чай. Групата му бе много благодарна.
А и групата остави чисто както в спалните, така и в столовата. Всички си сгънаха одеялата.
Предстоеше ни опасно придвижване, поради това, че пътеката не личеше и острите камъни не се виждаха от натрупания сняг, което можеше да предположи възможност някой да се подхлъзне и навехне глезените.

Благодарение на вярата в мен на групата успяхме внимателно да се придвижим от първото езеро/Леденото/ покрай второ, трето, четвърто и шесто безопасно, без никакво нараняване, между покритите със сняг камъни до хижа Мусала на 2400 м.

Там Павел/Павката/ – 54 годишния домакин предостави една брадва и възможност да се нацепи един „дървен кютук“ и се запали от Джови печката в една от дървените спални, където преди това тя беше приютила трима младежи от Полша.
След престой от 2-3 часа, с възстановени сили, поотпочинали и поизсушили се групата ни потегли през бялата рилска пустиня към Горна лифтена станция на КВЛ „Боровец – Връх Ястребец“ на 2400 м. н.в..
Виелицата и бурята бяха ужасни. Дълбоки преспи, но се справихме отново без наранявания и измръзвания.
Пътя, по който предния ден се беше качило джипчето „ИСУЗО“ двойно предаване на Митко – домакина на Заслон „ЕВЕРЕСТ“, днес беше затрупан и придвижването ни по него беше трудно поради навятия половин метров сняг и натискащия ни отвсякъде, пронизващ до костите силен вятър, заедно със снежната виелица не позволяваха на очите ни да подбират места за стъпване, поради опасностите отдясно в подветрената страна от изток. Пътя не се забелязваше и само благодарение на Господа Бог успявахме да се движим по един в колона, премерено, бавно и напред, колкото и да беше силен вятъра, който клатейки раниците ни даже си позволи да ни повали в преспите.

Имаше моменти, когато завихрянето ни отвяваше на метър под напора на силния вятър.

Към 14 часа достигнахме района на хижа Ястребец, но вятъра стана непоносим /по новините съобщиха, че е достигал 100 км/ в части малко ни затрудни, но с наведени надолу глави стъпихме пред вратата на затворената Горна Станция на КВЛ „Боровец – Връх Ястребец“.

Студът вкочани ръце и крака на няколко от нас и се принудих да ги вкарам в една УАЗКА да се посъвземе част от групата.

Имайки информация за стопанина на лифта-Фирма „Боро-Спорт“ се свързах с директора на кабинковата въжена линия инж. Радослав Ефремов и с главния инженер инж. Деян Николов.
Оказа се, че лифта не работи, а и специалиста, който отговарял за съблюдаване „показателя на сигурност“ бил в отпуск.

Само за 1 час от 14,00 до 15,00 часа, двамата инженери и дежурния на Горна Станция Веско, успяха да подготвят при съответното състояние на сигурност въжената линия заедно с дежурния на Горна – на 2400 м. – станция на КВЛ „Боровец – Ястребец“ при условия на силна виелица и вятър, който клатеше част от металните стени на Горна станция.

Веско пък предостави възможност от макар мизерните за почивка на персонала, тежки условия, особено при „зимни такива“, помещения за почивка, където няколко от туристите Петър – 44 г. и Анелия -16 г. Дякови, Джови – 45 г. и Стефан Краев -51 г. от Виена-Австрия, както и Валя -20 г. и Михаил -28 г. от Варна бяха жестоко измръзнали.

С умение и добре подбрана скорост на движение Веско, при условията на непрекъсната телефонна връзка с инж. Ефремов и инж. Деян Николов на Долна станция успя да придвижи кабинките с минимално отклонение около половин метър до безопасната зона на Междинна станция и оттам до Долна станция, където управлението бе в ръцете на инж. Деян Николов.
За това минимално отклонение допринесохме и ние като балансирахме теглото в ляво и дясно, за да не се удари кабинката при преминаване в стълбовете.

Позволих си без да поискам разрешение от групата да изкажа истинска човешка благодарност за премерените с вещина и познание усилия на екипа на КВЛ „Боровец – Ястребец“ в лицето на инженерите инж. Радослав Ефремов – директор и главния инженер – инж. Деян Николов и дежурния на Горна станция – Веско!

http://www.pss.bg/

2 Gedanken zu „Разходки в планината

  1. Рино
    , ми го е разказвал и то с много голяма Любов към теб…
    аз съм го питала за нещо интересно…
    не се сърди…
    Той много те обича и цени и… не само Той

    Е, ако аз бях там ,нали съм планинарка, можех и друго да измисля,
    ама само да не си мисля… откъде да знам

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.