Проста рецепта за сложна евроболест

.

Всички са закъсали, само че едни повече, други – по-малко. На по-закъсалите им трябват не санкции, а реформи, убеден е икономическият експерт Михаел Халиасос. Ето какви са неговите препоръки за спасяване на еврозоната:

 

Ако на някого му хрумне идеята да формулира десет Божи заповеди за сформирането на икономически и валутен съюз, той сигурно би започнал с „Опознай партньорите си“ и би завършил с „Винаги мери два пъти“. От две години еврозоната е в тежка финансова криза.

Нежеланието на старите еврочленки да гласуват бързи и драстични мерки за помощ произтича главно от представите им доколко хората в периферията на еврозоната са способни да проведат реформи и да се измъкнат от кризата.

Дилемата

Подкрепата за страните в криза с цел рефинансиране на дълговете им би могла да предостврати фалити и отпадане от еврозоната като сигнал към пазарите, че участието във валутния съюз е еднопосочна улица. От друга страна обаче, такава подкрепа означава и морален риск, защото тя освобождава страната-длъжник от натиска на пазарите, от необходимостта да постигат бюджетни излишъци, от нуждата да налагат болезнени икономии и реформи за повишаване на производителността. И двете гледни точки са легитимни.

Ако дадена страна изпадне от евросистемата, това е убедителен сигнал за пазарите, че излизането от зоната е възможно при лесно доказуеми обстоятелства: при наличието на високи квоти на дълговете и дефицитите, водещи до по-високи лихвени надценки, които пък на свой ред са предпоставка за вероятното изпадане в неплатежоспособност. Не е случайно, че еврозоната не предвижда авариен изход.

Системата

Преди 40 години системата Бретън Удс се проваля преди всичко заради това, че е сключен подобен едностранен облог с валутните спекуланти, които контролират външните дисбаланси и налагат девалвации. Бретън Удс е система от твърди, но регулируеми обменни курсове, докато еврозоната е замислена като валутно пространство с твърди и неизменяеми обменни курсове.

Същевременно обаче изглежда неразумно да продължат да се  дават заеми на страни, доказали не само в минало време, че са неспособни да балансират бюджетите си, че не са склонни да пестят, да работят упорито и да провеждат реформи, за да поемат в крайна сметка отново по пътя на икономическия растеж. Тази трудна еквилибристика изисква както подкрепа, за да не изпаднат тези страни от еврозоната, така и контрол върху планината от дългове.

Усилията

Само че строгият бюджетен контрол не е достатъчен: хората в кризисните страни трябва да имат готовност да работят упорито за повишаване на производителността, а и да действат предпазливо, за да предотвратяват прекомерното нарастване на дълга. Силните страни трябва да имат предвид усилията на по-слабите си партньори и техните индивидуални възможности за преодоляване на кризата.

Представата

Образът на необременения от нищо, вечно танцуващ до зори Алексис Зорбас може и да е стимулиращ за туризма, но е вреден за сплотеността в икономическия съюз. Това важи впрочем не само за германците и техните представи за южноевропейците, а и за самите южноевропейци. Хората в страните, люляни от кризата, трябва да проумеят, че сънародниците им работят много упорито, но за съжаление неефективно.

Противно на някои общи представи, хората в Южна Европа се трудят упорито. Цифри от Британската национална статистика и от Евростат сочат, че гърците, редом с австрийците са европейски шампиони по продължителност на средното седмично работно време. Що се отнася до производителността на труда обаче, гърците са едва на 20-то място.

Изходът?

Той е в един мощен и досега неизползван потенциал: традиционните евространи трябва да предават на разтърсваните си от кризата партньори задълбочения си организационен опит и международно утвърдените практики. Така по-закъсалите ще губят по-малко време с негодни мениджърски методи и неефективна бюрокрация и ще могат да наблегнат повече на производството на стоки и услуги.

http://www.dw-world.de/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.