Поколението на хленченето

.

Статията според мен е брутално написана, като не мога да отрека, че има и зрънце истина в нея. (Стефан К.)

.

„Искам парти със стаи, пълни със смях. Искам десет хиляди тона сладолед.  И ако не получа това, което искам, ще пищя!“ – това заявяваше Верука Солт от „Чарли и шоколадовата фабрика“, разглезеното богато момиче, което получава всичко, което поиска от родителите си.

Имало е време, когато обществото би реагирало с ужас на перспективата за подобни хленчещи, разглезени малки келемета. Поради някаква необяснима причина обаче, вместо да заклеймяваме тази армия от съвременни събратя и посестрими на Верука Солт, ние сме решили да ги поощряваме.

Въведение в поколението на хилядолетието

В петък бяха публикувани резултатите от потресаващо изследване: очевидно „поколението на хилядолетието“ по-скоро би се отказало от кафе за седмица, отколкото за седем дни да се лиши от Wi-Fi.

Потресoх се не от резултатите на изследването, естествено, а от две други неща, които осъзнах:

Първо, някой в медиите смята, че представителите на поколението на хилядолетието предпочита Wi-Fi пред кафето за тема, представляваща интерес. В смисъл, кой в репродуктивна възраст би отговорил на въпроса „Wi-Fi или кафе?“ с нещо в духа „О, ще взема кафето, благодаря“?

Като се има предвид, че Wi-Fi по принцип се е превърнал в синоним на Интернет, въпросът би могъл да бъде формулиран и по следния начин „Какво бихте предпочели: да се налага да избирате алтернативна напитка, или да бъдете затворени в тъмна стая за седмица?“

Или, както би го формулирал Еди Изърд: „Торта или смърт?“

Второто потресаващо осъзнаване е, че според изследването на Wakefield Research, член на поколението на хилядолетието е всеки, роден между 1980 и 1993 г.

Като човек, роден през декември 1979 г., това колко на косъм съм се измъкнал, ме плаши. В крайна сметка на база всички налични доказателства, поколението на хилядолетието е най-противното, убедено в своите права, мързеливо и съзнателно невежо поколение, бродило някога по Земята.

Отношението им към труда

Не, не се шегувам. Просто прекарайте няколко минути в търсене в Google на хилядите публикувани материали за възхода на това поколение. Предизвиквам ви да намерите един-единствен цитат, който оставя положително впечатление за него, особено когато става дума за отношението им към труда.

Да вземем например този младеж на около двадесет години, който заявява в предаването „60 минути“ на CBS: „Имаме избор… Можем да продължим да сменяме местоработата. Вече не е нещо лошо да си посочил четири работни места в биографията си за година… това е новата реалност за нас. И ще продължаваме да се адаптираме и да сменяме местата, и да пробваме нови неща, докато разберем кое точно от тях ни е по душа.“

Нещата стават още по-лоши (също от „60 минути“)…

„Хората от фирмите по кариерен ръст се оплакват от родителите, които идват да обновят биографията на детето си. Всъщност отиваш при работодателите и те започват да изразяват опасения, след като има родители, които звънят на представителите на „Човешки ресурси“, заявявайки нещо в духа на „Ама моята малка Сузи или моят малък Джони не са получили оценка на ефективността, която аз смятам, че те заслужават“.“

Как се комуникира с поколението на милениума

Междувременно на PSFK.com („Вашият източник за нови идеи“), имаме на разположение обяснение как да се комуникира с представители на поколението на хилядолетието: „Изживяванията, създадени за тях, трябва да бъдат интуитивни и да бъдат лесно разбираеми от пръв поглед. Те не желаят да четат инструкции.“

Всеки, който някога е навлизал в мрачния неграмотен свят на актуалните теми в Twitter, може да се осмели да навлезе в повече подробности. Не че поколението на хилядолетието не обича да чете и пише, просто голяма част от тях не умеят въобще да правят нито едното, нито другото.

Искат да са обект на възхищение

Когато се стигне до потребностите по Маслоу от себеактуализация, PSFK ни заявява, че младежта на хилядолетието „иска да бъде оценена и разбрана“. Всъщност да бъдат разбрани е последното, което тези младежи желаят: оценката и разбирането предполагат постижения, които заслужават да бъдат оценени.

Това, което поколението на хилядолетието всъщност желае, е да бъде обект на възхищение. Конан О’Брайън обобщава отношението им, когато говори за децата, които му се хвалят, че ще бъдат известни, без да обясняват с какво всъщност ще станат известни.

Учени и академици са изследвали този проблем. Проучване на Пол Харви, доцент по мениджмънт в университета в Ню Хемпшър, установява, че поколението на хилядолетието като цяло „има нереалистични очаквания и силна съпротива срещу получаването на негативна обратна връзка… Мениджърите установяват, че по-младите служители често демонстрират силна съпротива срещу всичко, което не е свързано с похвали и награди.“

Кого наемате? Бебетата мъпети?

Преди няколко седмици моят приятел Андрю Маклафлин, изпълнителен директор на Huddle, писа материал за Forbes, обясняващ как фирмите трябва да се адаптират, за да бъдат привлекателни за младежта на новото хилядолетие: „Мисълта да бъдеш прикован към бюро по цял ден въобще не им изглежда атрактивна“, споделя той.

Колко тъжно. Междувременно, във фирмата за търговия с облекло Zappos са стигнали дотам да правят стаи за отдих и сън, за да могат техните зле възпитани служители да се чувстват комфортно. Без майтап -стаи за сън. Кого наемат те? Бебетата мъпети?

„Здравейте, г-н Солт. Прочетох 60-страничната автобиография на вашата дъщеря Вероника: много добре сте се справили с писането й на компютър, вместо нея. Сега бихме желали да ви поканим да я докарате за интервю. Ама какво имате предвид? Тя не ходи на интервюта? Е, ами тогава просто ще пропуснем тази стъпка и така или иначе ще й предложим работата.

Какви са очакванията й за заплата? Розови ореховки и милион балони? Няма проблеми. Ще добавим към това и изпълняващи циркови трикове павиани. Още нещо? Стаи за сън? Е, г-н Солт, все пак не мислите ли, че би трябвало да теглим чертата някъде?…“

Култура на „правото на нещо си“

Неизбежно тази култура се е просмукала в разработката на технологични продукти. Миналия месец имах спор със създателите на „Gripe“, приложение, което позволяваше на (както на мен ми звучи) „самоопределилите се като задници на новите медии“, да тормозят работещите с клиенти служители в магазини, барове, хотели и ресторанти, така че те да отстъпват на всеки техен каприз, за който са убедени, че им се полага по право.

Ако служителят откаже да се съобрази с желанието на клиента (каквото и да е то), приложението позволява те да бъдат опозорени – поименно – в Twitter, Facebook и всяка друга съществуваща социална мрежа. Съвършеното приложение за младежта на хилядолетието.

http://www.webcafe.bg

Пол Кар, По TechCrunch

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.