.

Не мога да не взема отношение по едно натрапващо се явление (във виртуалното пространство) през последните дни и по-точно след появата на книгата „На РъБъ“ от Иво Инджев. Явно въпросния журналист е уцелил Гоце точно в десетката, там където най-много го боли, та цяла плеада платени тролове и спамаджии се надпреварват да задават вече отдавна ясни въпроси.

Мъча се да вляза в трудното им битово положение и съм напълно наясно, че с честна журналистика  в момента в България се гладува само, ама все пак понякога е по-уместно временно да смениш бранша и да се занимаваш с нещо друго за парчето хляб, отколкото да продължиш да чукаш по клавиатурата, ама по поръчение на Дявола… Може би защото хляба купен с подобни пари е с особен, малко вкиснал и с нагарчащ привкус… Не знам, не съм ял подобен, ама поне така си го визуализирам или по-точно казано, си го представям като вкус.

А сега един апел към шефовете на отдела „Шев и кройка“ към ДС: Не се ли изморихте да мърсувате и не е ли по разумно да помислите за пенсия или и при Вас е като в Мафията – един път влязъл, излизането е само напред с краката…(?), та ще я карате така,  докато се вмиришете напълно? Нямате ли внуци и правнуци и не сте ли се замисляли, че те един ден може би ще се срамуват от Вашите дела, сега?

Ох, не знам. Понякога Ви съжалявам. С продадени на Дявола души и в края на житейския си път… Трагично е, нали…?

Все пак един съвет от мен – порадвайте се поне в края на живота си на мъничко коректни отношения и изпитайте чувството на придобита чест, а това че поредния боклук (ала Гоце и сие) ще лъсне с маймунския си задник на открито, не го прикривайте. Това той сам си е избрал в началото, когато е продал душата си на Сатаната…

Е, това е! Кой, както го разбира тоз‘ живот…

.