Няма попътен вятър за кораб без посока

.

4-011-300x300Човекът без мечти е като лодка без платна. Той не знае накъде да поеме в това голямо море. Има много брегове пред него, но той не знае кой бряг търси, не знае какво иска. Поради тази причина много пъти той може да се почувства нещастен.

Всеки трябва да има някаква цел в живота си и да се бори да я постигне. Именно това дава смисъл на човешкия живот. Човек се радва за всяка постигната цел, а при всяка несполука е нещастен. Но той не трябва да склонява глава и продължава да се бори. Само когато желае нещо много силно и истински вярва, че то може да стане реалност, желанието му може да се превърне в действителност. Човек е като кораб в открито море. Той сам трябва да избере посока и да направи усилие да достигне до брега. Човек винаги трябва да има нещо, към което да се стреми, нещо, което да осмисля живота му, което да го кара постоянно да гледа напред и никога да не се отказва.

Не е толкова важно колко често си поставяме цели. По-важно е каква и колко смислена е целта, която сме си поставили. Има ли тя смисъл и ще ни помогне ли да напреднем в живота? Човек с неясна цел или, казано по друг начин, „Човекът, незнаещ своето пристанище”, няма нищо, за което да се бори, да иска да постигне и да се зарадва от крайния успех.

Всеки трябва да има цел в живота си, която да преследва и за която да се бори. Всеки трябва да знае кое е неговото пристанище, защото, ако не знае, за него попътен вятър няма да има никога.

Попътният вятър всъщност са мечтите или целите му, които го водят напред. Ако нашите мечти са остров и ние сме насред водата, безспорно ще ни се наложи да положим усилия, за да достигнем до брега – до нашите мечти, и те да станат реалност. Човек трябва да има мечти, да се стреми да ги постига и по този начин да си доставя лично щастие. Човекът без мечти е като лодка без платна. Той не знае накъде да поеме в това голямо море. Има много брегове пред него, но той не знае кой бряг търси, не знае какво иска. Поради тази причина много пъти той може да се почувства нещастен.

Човек трябва винаги да е готов да се отдаде на търсенето на път за постигането на своите мечти и цели. Само така може да достигне до своето мечтано пристанище. Всеки би желал да спре да се подмята във водовъртежа на живота и да си отдъхне в едно сигурно пристанище. Именно целта, към която се стреми човек, определя до голяма степен приоритетите и ценностите в живота му.

Човекът е като кораб в безкраен океан. Този океан му предоставя безброй пристанища. За да се стигне да правилния бряг, е нужно да се определи правилната посока към него. Ако човек няма определена цел, корабът няма посока. Няма как да се стигне да пристанището, което не е известно. Безкрайният океан е човешкият живот, а посоката на кораба са неговите решения. Когато не знае къде отива, няма попътен вятър за него. Който не плува за никъде, за него няма да има попътен вятър.

Само за потъналия кораб няма попътен вятър. Докато човек все още е жив, докато може да се движи, мисли, чувства, усеща, обича: докато животът е все още в него, не му оставя нищо друго, освен да го живее пълноценно, за да се чувства удовлетворен от него. Нужна е само положителна нагласа и положителен поглед в бъдещето. Само когато вятърът бъде пуснат да задвижи платната, може да заведе човека до райските острови и места, на които ще му поднесат желаното щастие. Но човек никога не трябва да спира да иска това.

Животът е огромно филмово студио и ние сами пишем сценария на свой собствен филм. Човек винаги трябва да знае какво иска, да има цел и да търси път да я постигне. А за да я постигне, трябва наистина да знае какво иска и какво търси. Има ли цел, ще намери и път. “Човек расте с растежа на целите си”, казва Ф. Шилер.

Всяко човешко същество трябва да има свои цели. Ако иска да стигне някъде, всеки трябва си постави големи или малки цели. Хората са единствените създания със свободна воля. С помощта на целите животът им престава да е безсмислен. А ако ги няма целите, животът му, подобно на лодка без гребла, го отвежда натам, където е течението. Също като листото в този поучителен разказ. Ето какво разказва той:

Вятърът и листото станали много добри приятели. Вече вятърът не отвявал листото навсякъде. “Кажи ми, приятелю, аз ще те отвея там, където ти пожелаеш”, казвал той на листото. Листото се замисляло дълго, но нищо не му идвало на ум. Вятърът го попитал отново: “Хайде, кажи къде искаш да те отвея?” Листото отново се замислило дълго, но пак нищо не му хрумнало. “Не знам, приятелю, нямам никаква идея. Ти ми кажи какво да пожелая от теб?”, отвърнало му листото. Отговорът на вятъра бил следният: „Каква полза от това да бъдеш приятел с вятъра, щом не знаеш къде искаш да отидеш. Ще бъдеш отвян натам, накъдето те насоча аз.” След това листото било отвяно отново без посока Но този път този, който го отвявал, е бил неговият приятел.

Човек е осъден да остане на едно и също ниво, ако не е определил целите, които трябва да постигне, и не е планирал своето бъдеще. Напредват само тези, които полагат усилия да постигнат целите си. Този, който не е очертал своя път, е обречен да живее като листото, което се отвява навсякъде от вятъра. Думите: „Никой вятър не може да помогне на кораба, който няма посока” описват резултатите от човешкото безцелие. Хиляди ветрове на възможности повяват покрай него, но той не знае какво иска да направи. Понеже няма цел, не знае и как да използва предоставените му възможности. Докато не вярва, че ще постигне нещо, никой не е готов да го спечели. Желанието да го постигне определя колко готов е за това.

Всеки човек на този свят трябва да знае какво иска. В противен случай ще бъде отвян от едно място на друго, без никаква посока, подобно на на листо.

Сейджан Али (herkul.log.bg)

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.