Най-прекият път до милионите

.

Какво е общото между бившия германски министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг и поп-изпълнителите? Плагиатството, разбира се! Рецептата за бърз успех гласи: копирайте без граници, но ангажирайте добри адвокати!

Карл-Теодор цу Гутенберг е върл фен на AC/DC. Логично! Те, подобно на министъра плагиатор, са заклети „преписвачи“. Само че рокаджиите копират не другиго, а себе си, верни на мотото „Защо са ни нови ритми, щом старите се продават толкова добре?“.

Не всички музиканти обаче използват мелодии от свои собствени стари парчета в желанието си да произведат следващия хит номер 1. Надали в някой друг бранш се краде, копира и плагиатства толкова много, колкото в музикалния. Капанът между вдъхновението и копирането е широко отворен и остро назъбен, и немалко поп-изпълнители са попадали в него.

Мадона, Майкъл Джексън и сие

Джордж Харисън е най-известният плагиатор в историята на музиката. Той трябваше да изплати обезщетение в размер на 1,6 милиона долара, защото най-големият му соло хит „My sweet Lord“ приличал твърде много на песента на американската група The Chiffons „He´s so fine“.

Поп-иконата Мадона също се оказа плагиатор. През 2005 година белгиецът Салваторе Акуавива, автор на песента  „Ma Vie Fout L’camp“, обвини Мадона, че за своя хит  „Frozen“ от 1998 тя е откраднала части от неговата песен, писана години преди да се появи албумът й, включващ въпросният й хит. Белгийският съд отсече тогава: „Мадона е виновна. Тя е откраднала част от песента, т.е. четири акорда, без да промени нещо в нея.“ последиците за изпълнителката: солена глоба и забрана за продажбата на сингъла в Белгия.

От Белгия си изпати и Майкъл Джексън. През 2007 година той бе осъден от белгийските братя близнаци Дани и Еди ван Пасел, композирали песента „If We Can Start All Over“, от която, според тях, кралят на поп-музиката се „обслужил“ за създаването на хита „We are not alone“. Всъщност, не Майкъл Джексън излиза лъжец, а продуцентът и певец R. Kelly, който твърди, че е композирал „We are not alone“.

И на легендарните Бийтълс не им пестят обвиненията в плагиатство. За „Yesterday“ се твърди, че била адаптация на неаполитанската народна мелодия „Piccere“. Нищо чудно тогава, че и германската изпълнителка Лена Майер-Ландрут бе обвинена от България, че парчето й „Satellite“, спечелило миналогодишния конкурс на Евровизия, копира част от песничката на българския Сънчо „Лека нощ, деца!“.

Забравете стремежа към творческа оригиналност!

Не случайно нападките засягат най-често мелодиите, превърнали се в световни хитове. Все пак при „музикалните издънки“ размерите на обезщетенията биха били твърде малки. Главоболията около повдигане на обвинения надали биха си заслужавали…

Британските музиканти Бил Друмонд и Джими Каути подхождат особено оригинално към темата. Те обобщават своите наблюдения, свързани с плагиатството в музикалния бранш, в книгата си „The KLF – въведение в плагиатството. Прекият път към хит номер 1“. Създадената от тях банда The KLF (съкращение от Kopyright Liberation Front или също Kings of Low Frequency) успява за една седмица да превземе британските музикални класации с песента „Doctor in The Tardis“, сглобена от различни световни и британски хитове. Съветът на британското креативно дуо: „Крадете колкото се може повече от предишни хитове. Така успехът ви е гарантиран! Можете да се откажете от стремежа си към творческа оригиналност, но в никакъв случай от адвокатите си и данъчните съветници!“.

http://www.dw-world.de/

Ein Gedanke zu „Най-прекият път до милионите

  1. Тук някъде в нашата преса пишеше, че Karl-Theodor zu Guttenberg е преписвал само няколко страници, не зная дали е така?А за музикантите и музиката съм напълно ЗА… това за кавъри и е много сполучливо , те си знаят, как и какво им струва!

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert