МЪЛЧАНИЕТО НА МАЙСТОРА

.

Подарената “свобода” е неосъзнато робство. Свобода на лизинг. Трябва да се изплаща постоянно. Докато не пукне лизингодателя. Или ние. Загубили сме сетивността си за нея, но бавно, типично по балкански, я възвръщаме.
Затова и Словото не е това, което е. Думите губят значението и силата си, защото са изричани не от когото трябва и когато трябва. Заради продажната ни интелигенция. Юридическият ни елит – един билюк професори (иначе изключителни умове) от две десетилетия се занимава с перфекционизиране на юридически схеми за ограбване на Родината и узаконяване на грабежа. Гледаш го – мозък и половина, пък се продава за няколко кирливи хилядарки на мултаците или тем подобна кадесарска паплач. А държавата е ограбена с милиони. Тъжна картинка. Но преподава на студенти, пише, брише. Гилдията ръкопляска. Финансовият ни елит е затънал в лай..та още повече. Той участва пряко в грабежа. Но и той говори, пише, брише. Справедливост, социална държава, ред, законност и накрая инфлация на словото, подпомагана от медии, пълни с продажна журналистическа паплач, която най-добре от всичко умее да мълчи сpещу заплащане. Телевизиите канят и официализират в национален ефир все по-често чалга певици, манекенки и други подобни проститутки, като някои от тях стават и водещи на предавания. Това го търпим. Почваме да свикваме. Къде е гласът на интелигенцията ? Тази гнусна смрад ли е душата на нацията? Безличния СЕМ очевидно също се е превърнал в духовен ибрикчия на чалгата. И всички мълчат, не се съпротивляват срещу тази лайнарщина, а това е още по-страшно, защото, когато се обезличи духът на една нация следва нейното изчезване.
Агресивната духовна съпротива е част от спасението.
Понякога мълчанието е по-силно от виковете. Скоро прочетох следната информация за големия наш художник Владимир Димитров – Майстора: “…През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925-1935), „Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928-1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930-1935), „Жетварка“ (1930-1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930-1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935-1938), „Копачки“ (ок. 1935-1938), „Селско момиче сред макове“ (1935-1938) и други. През 1944 г. е удостоен със званието „почетен гражданин на гр. Кюстендил… Вл. Димитров – Майстора умира на 19 септември 1960 год.”.
Замислих се защо няма нито една известна картина на Майстора, рисувана след 1944 г.? Та това са 16 г. Ослепял ли е, осакатял ли е…? Поразрових се и разбрах, че има три, четири картини, които обаче не се излагат, а се държат в склад. Изглежда са рисувани по поръчка на някой “другар”.
Стигнах до извода, че човека сам е спрял да рисува. Това е бил начинът му да се противопостави, да протестира мълчаливо, да откаже колаборация… И какво ли да рисува? “Жетвари на обяд”, които не искат да се разделят със земята си или “Жетварка”, чиято бащина нива е отнета и е станала по принуда тъкачка-многостаночница, а в родното село след половин век ще са останали три срутени къщи. Как ви звучи “Комбайнерка”? Може би е трябвало да нарисува портрет на Вожда или Мирчо Спасов, бригадирите, димящите комини, панелените пролетарски коптори, манифестациите, ДОНОСНИЦИТЕ, насилието над душите и телата, цензурата… Как се рисува цензура? Или доносник? А лагер?
Мълчаливо се е съхранил за поколенията без да се докосне до тази сган мръсна. И мълчанието му още се чува. Лошото е, че простакът не чува мълчанието. „Интелектуалците“ ни от десетилетия са закачени на кранчето на властта. Който слушка – папка!
Ще ми се примерно акад. Светлин Русев да осветли лаичните ми догадки за това творческо мълчание, да ми каже, аджаба, защо Майстора е спрял да рисува. Но едва ли ще го стори…Но неговото мълчание ще бъде тихичко, няма кой да го чуе.
В по-ново време спонсорството и меценатството са приоритет на клефуците на Властта – мултаци, калтаци, милиционери, банкери. Дъртия комунистически клефук е предал караула на младото клефуче. Затова интелектуалците биват промоцирани, издавани, спонсорирани…. Иска се голям талант да твориш десетилетия и нищо стойностно да не остане за поколенията.
Ляв интелектуалец ми звучи като дървено желязо. Интелигенция ни е конформистка, безлична, бездарна, но платена и най-лошото – агонизиращо елитарна. Няма дух и тяло, безформен плужек. Винаги съгласна с властта и с плащащия. Тя дори не умее да мълчи…Мълчи когато й се плаща за това. Но остави духовна разруха след себе си. Чалгализация на една нация. Родната полюция ни пази. Шибана многословно-мълчалива интелигенция, изоставила народа си… С подарена “свобода”. Недостойна за истинска.
Когато се обезличи духът на една нация следва нейното изчезване. Агресивната духовна съпротива е част от спасението.

Георги Георгиев

Ein Gedanke zu „МЪЛЧАНИЕТО НА МАЙСТОРА

  1. Наистина много жалко, че  лошото е, че простакът не чува мълчанието. Каквото и да сме загубили рано  или късно ще си го възвърнем така е.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.