.
Живеем във времето на големите обещания, които нито могат, а и не са замислени, да бъдат изпълними.
Всеки човек има две възможности да формира живота си. Едната е да се подчини на Обществото и да търси признанието и защитата си там, а другата е да разчита на собствените си сили и да бъде независим.
На пръв поглед първата е в пъти по-лесно изпълнима и привлекателна, особено със захарчето, че получаваш и закрила там. А това вярно ли въобще?
От „скромният“ си опит мога да твърдя, че е точно обратното. На обществото ти му трябваш за работен добитък и евентуално на твой гръб да се поправят грешките на „богопомазаните“ (красноречив пример: банкерите, тези който реално предизвикаха последната финансова криза, продължават да получават астрономически комисионни за успешно проведени транзакции, а ако пак стъпят накриво, правителствата ще намалят на ново социалните разходи и увеличават данъците на масата средни граждани и от там пак ще прелеят свежа кръв (финанси) в банките за нови спекулации).
Така че, ако по рождение не попадаш между последните, бягай от това решение и дори не се обръщай назад да погледнеш какво става. Ще ти кажа – лошо става – блъскаш, като куче цял живот и винаги си на края на опашката…
От друга страна, ако искаш да си независим, малко и ментално трябва да поработиш върху себе си. С други думи трябва да мислиш в пъти повече, ако не искаш да си работен добитък от сивата маса.
Добре, ще каже някой, мисля, мисля и нищо ползотворно не откривам (измислям). Така е, защото повечето хора копират и в мислите си, други. Мисли различно! Не копирай чуждия опит, дори и той да е успешен, именно защото той е бил вече веднъж успешно приложен от този, който го е измислил. За теб е късно да го следваш, защото плодовете там вече са почти обрани и на теб ти остава може би само да инвестираш… и паднеш по нос…
Не се страхувай често да сменяваш бранша. Пак от опит смея да твърдя, че всяка нова идея в един бранш, е екстремно продуктивна 5 до 7 години. После почва да залязва и накрая умира.
Опитах се да нахвърлям някои от принципите (като се стремя да се абстрахирам, че често съм сменявал не само държавите, но и континентите) от които лично аз винаги съм се ръководил:
1. Взаимствай не от конкуренцията в собствения ти бранш, а остави да се инспирираш от опита на други в съвсем различни сфери на дейност. Ако успееш нещо от там печелившо да примъкнеш, ти ще бъдеш пионер в тази насока в тоя ти отрасъл.
2. Никога не се завирай в средата… Тя е обширна и винаги губеща. Предлагай или екстрено скъпи или екстремно евтини продукти (стоки или услуги – все тая). В полюсите е успеха.
3. Никога не основавай големи и тромави фирми с множество сътрудници. На пръв поглед е внушително, но не забравяй, че има и тежки времена и тях също трябва някак да ги преживееш…
4. Търси нови пазари и в никакъв случай не слагай географски граници в бизнес въображението си. Целия свят е достатъчно малък, за да го ограничаваш и самия ти още веднъж…
5. Търси ниши и ако такава откриеш, веднага се стреми да постигнеш там монопол. Ако си един от първите, може и да успееш.
6. Разчитай на дизайна, произвеждай (продавай) емоции и преживявания. Хората нямат насита на това.
7. Не забравяй Рокфелеровия принцип: подарявай газена лампа, за да можеш после ти да продаваш газта…
8. Персонализирай цената – остави клиента да покаже колко е готов за определен продукт да плати.
9. Ако бранша ти го позволява, „подарявай“ услуги на клиента и остави друг да плати за това. Хората са такива егоисти, че като знаят, че друг ще плаща, поръчват и за умрелите…
10. Никога не подценявай нов конкурент или нов продукт, близък до твоя. Навремето всички големи телевизионни компании в Щатите са се подиграваха на идеята на Тед Търнър относно CNN и са я наричали ‚Chicken Noodle Network‘, а тази телевизионна компания след това пренаписа историята…
11. Никога не се страхувай от грешки: „Единственият начин да избегнем грешките е, да нямаме идеи…“ – Алберт Айнщайн
12. Не се престарявай с плащането на данъци. Не да ги криеш, а се възползвай от цялата законна палитра от трикове за тяхното намаляване. Ако имаш угризения на съвестта ще ти кажа, че по-големи майстори в това отношение от големите световни концерни няма, защото те могат да си позволят най-креативните в това отношение специалисти (адвокати и счетоводители).
13. Ако имаш възможност разпредели бизнеса си в няколко не корелативни бизнес продукта.
.
И като заключение ще добавя: Не забравяйте, че около 20% от активността ни, допринасят за 80% от доходите ни… Концентрирайте се на тези вълшебни 20%… и вашите мечти ще добият реални очертания.
.
.
.
С пожелания за успех,
Стефан К.
.
.
ПП. Можеш сега още така да живееш, както в края на твоя живот, би желал да си го сторил.
.
да, и аз съм привърженик на принципа 20: 80, но как да организираш 20те %, това е малкото ключе от голямата порта на палата. 🙂
Благодаря, Стефане, за добрите думи, но мисля, че малко ме надценяваш. 🙂
Не знам какво е женски инстинкт, според мен става дума за обикновен манипулативен похват. Манипулация, стратегия, малко психология – това не са умения и знания, присъщи само на даден пол. Все пак, проследено от древността, най-великите стратези са мъже, и то по простата причина, че жените се занимават с управление едва в последните няколко столетия. И са прилагали тези умения и знания за други цели. 🙂
Приятно е да се разговаря с енергичен човек като теб. Мисля си, че отдадеността на целта, което се изразява и в нестандартен подход, както си го описал, са в основата на успеха. е, различни сме в своите цели и ресурси, затова и „успех“ е лична дефиниция. но това не е нито ново, нито болка за умиралка. Меракът му е майката. Тогава и Бог помага. До скоро! С хъс! 🙂
сложих втория си коментар на неподходящо място. От мерак може би. Както и да е, моля за извинение.
Жоржета, да уловиш 20% е постижимо, само дето проблема е че не сме машинки и ако ограничим останалите 80%, то креативността ни отива на кино… и кел файда тогава за 20%, ако те са ‚ялови’…
А про по, рационално мислене. Не се инати, а си направи един профил във Фейса, за да те свържа с един приятел от Канада/Щатите, който може да ти е от полза! 🙂 Самия той доста се поблъска (втори път завърши висше там, защото българската диплома, веднага след 10-ти, не са му я признавали), ама сега доколкото разбирам е доста добре и се надявам да може да ти бъде евентуално полезен.