Колко комунистическа още е китайската КП?

.

Китайската комунистическа партия навърши 90 години и заедно с юбилея си се освобождава от идеологическите си окови. Разрешено е всичко, което носи икономически успех. В сила остава още само еднопартийното владичество.

 

На Запад Китай предизвиква смесица от възхищение и чувство за заплаха. Управляваната от комунистическа партия страна върви от успех към успех – поне в икономическо отношение. От 1980 година насам китайският БВП е нарастнал тридисетократно. Китай в момента е втората по мощ икономика в света. МВФ изхожда от презумцията, че до 2020 година Китай ще изпревари САЩ и ще стане най-могъщата икономика. Пекинското правителство разполага с валутни резерви в размер на три трилиона долара – тенденцията е възходяща. Междувременно китайски фирми закупуват чуждестранни предприятия, правителството инвестира милиарди в научни изследвания. Китайските комунисти въведоха пазарното стопанство и създадоха благосъстояние. В Китай живеят почти 400.000 доларови милионери. Само в САЩ, Япония и Германия има повече.

„Няма значение дали котката е черна или бяла – докато лови мишки, тя е добра котка.“ Това изречение на Дън Сяопин, който в началото на 80-те години въведе стопанските реформи в Китай, олицетворява и характера на партията. „Прагматизъм, вместо идеология, разрешено е всичко, което обещава икономически успех“, твърди Йозеф Чен, политолог в университета в Хонг Конг.

От партия на работниците в партия на елита

Комунистическата партия на Китай има зад гърба си 90-годишна история на възходи и падения: в партизанска война тя си извоюва властта и обединява страната. Вследствие на авантюристичната си икономическа политика, партията предизвиква най-страшната гладна криза в мирно време. Културната революция пък разединява населението. Преди 30 години китайските комунисти отварят страната към света.

Междувременно партията на работниците и селяните се е превърнала в партия на елитите. От общо 80 милиона партийни членове, само 7 милиона са работници. Това е по-малко от десет процента от общата партийна маса. От 2002 година и предприемачи могат да стават членове на партията. А този, който иска да членува в партията, трябва да се подложи на тежка изборна процедура. Само най-способните кандидати биват приемани. От деветимата членове на постоянната комисия на Политбюрото /най-тесният властови кръг/ осем са инженери.

Икономически гъвкава като каучук

Мерките, с които комунистическата партия управлява страната, на пръв поглед не пасват на китайския турбокапитализъм. Все още политическите директиви са раздпределени на петилетки. Държавните предприятия доминират икономиката, често за сметка на частните предприемачи.

В Китай няма лична собственост на земя. Партийните училища продължават  да преподават марксизъм-ленинизъм и заветите на Мао. Същевременно страната чупи всякакви рекорди. Всяко година икономиката бележи ръст от 10 процента и повече. Партията нарича своя стопански модел „социалистическа пазарна икономика с китайски особености“.

Китайският експеримент

Независимо от икономическите успехи не бива да забравяме за невероятните проблеми, с които се бори Китай. Според политолога Еберхард Зандшнайдер комунистическата партия на Китай не е успяла досега да създаде социална справедливост. През полеследните години ножицата между бедни и богати се е разтворила още повече и китайската комунистическа партия се е отдаличила от основната цел на социализма – социалната спрведливост – повече, откогато и да било.

Обхватните политически реформи в Китай остават табу. Еднопартийното владичество е непокътнато. Съдебната система е подчинена на партията. Онзи, който постави под съмнение ръководната роля на партията, го грози затвор. Комунистичаската партия на Китай започна най-големия политически и социален експеримент на 21-ви век. За много държави китайският модел с капиталистическа икономика и авторитарна политика е алтернатива на западната демокрация. Твърдият подход на Пекин спрямо инакомислещите обаче показва, че самите ръководители знаят, че този експеримент може бързо да приключи.

http://www.dw-world.de/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.