Иван Костов и неговото управление

.

76385_1533154607198_1184776203_31247006_6136148_nПовече от 3000 съсипани български предприятия – това е равносметката от четиригодишното управление на Иван Костов от 1997 до 2001 г. Кабинетът на Командира стана нарицателно за корупция и далавери, факт е, че няма негов министър, който да е излязъл чист след края на мандата, а повече от половината в екипа бяха разкарани от самия Костов, защото се опитваха да вкарат свои корупционни схеми, различни от тези на бившия премиер. Правителството на Костов е разпродало държавни активи на стойност 27 млрд. лева за около 1 млрд. лв. Дошло на власт, правителството на Иван Костов се зае със скоростна приватизация, насочена преди всичко към решаването на политически въпрос – да създаде масова база от свои капиталисти, които уж да заменят червените. Впоследствие се оказа, че приближените лакеи всъщност са си пак червени и олигарсите Георги Гергов и Людмил Стойков са добър пример за това.

От четирите метода за приватизация –
– публичен търг;
– публично оповестен конкурс;
– преговори с потенциални купувачи;
– продажби без търг или конкурс
– доминираше последният, най-непрозрачният, по правило корупционен.

Приблизително два пъти по-малко бяха преговорите с потенциални купувачи и публично оповестеният конкурс – също заредени с мощен корупционен потенциал, но по усложнена – за даващия и вземащия подкуп – процедура. Най-прозрачният и честен метод – публичният търг, бе рядко изключение. Перспективни предприятия се подаряваха на определени хора срещу определени пари за жълти стотинки.Тогава се появи и печално известният прякор “Мистър 10%” на покойния вече вицепремиер, занимаващ се с приватизацията Александър Божков. Основна част от продажбите без търг или конкурс бяха продажби на работническо-мениджърски дружества. Така трябваше да се имитира някаква социална справедливост, но номерът не мина – хората бързо нарекоха този тип “разбойническо-ментарджийска приватизация”. Срещу комисиони и рушвети, давани от мениджърите на управниците, последните им подаряваха почти без пари специално създаденото за целта РМД. По правило следваха различни хватки на мениджърите – естествено, “сини”, назначени от Костовото правителство. Най-популярната хватка бе увеличение на капитала на дружеството. Така делът на работниците се свеждаше до нула, а нароченото за унищожаване предприятие се оказваше в ръцете на шепа продажници. Друг начин бе директното разпродаване на активите на предприятието, водейки го бързо до ликвидация. За разлика от класическите капиталисти, заинтересовани от дългосрочното развитие и просперитет на фирмата си, новоназначените костови капиталисти се интересуваха единствено от пачките – “сега, тук и веднага”.       20101029.wzpivtazhq

Огромна корупция имаше и в масовата приватизация.
След придобиване на държавните предприятия по-голямата част от приватиза- ционните фондове (вече преобразувани като холдинги) увеличиха капитала си с пари от дъщерните си предприятия, които от своя страна се превърнаха в основни акционери. Мениджърите на фондовете и скритите зад тях политици станаха техни реални собственици. От хилядите дребни акционери вече не зависеше нищо, за тях оставаха символичните дивиденти. Тази супердалавера беше направена с мълчаливото съгласие на Костовото правителство. Подкрепа, която насърчаваше унищожителния грабеж над българския народ, и естествено, че тя бе дадена срещу собственост в бившите приватизационни фондове и/или срещу пари. Костов с мълчаливо одобрение приемаше присъствието на скандалния израелски инвеститор и собственик на “Мобилтел” Майкъл Чорни, който бе експулсиран едва след срещата на тогавашния шеф на ЦРУ Джордж Тенет с Командира. Костов и кликата му подпомагаха със законотворчество, удобно за групови интереси, ремедетата, които чрез офшорни фирми с виртуални собственици приватизираха близо 80% от българската индустрия. Те не поискаха от нито един инвестиционен фонд, от нито една партия да декларират произхода на капиталите си. Продаваха безогледно, на безценица, за да получат процентите си. И се хвалеха с успехите си.

Ще споменем някои от “успешно” продадените фирми – “Нефтохим”, “Кремиковци”, “Химко”, “Стомана”, “Девня”, където бе престъпление да се оставят 15% акции за държавата. Останалото се харизваше на чуждия купувач. Да не говорим как бе подписана една от най-съмнителните приватизационни сделки – продажбата на трите фармацевтични завода, в резултат на което новият собственик държи 80% от производството на български лекарства. Моделът с приватизацията на плевенската рафинерия “Плама” бе мултиплициран и за най-големите български предприятия. Характерните черти на този модел са: неизвестни купувачи, наричани “стратегически инвеститори”, източване на предприятието за 2 г., успоредно с намаляване на персонала, последващо затваряне. Сценарият се разиграваше с активното съдействие на управляващите.“Плама” спешно бе продадена на “Евроенерджи холдинг”, създаден навремето с откраднатите пари на бившия комсомол. Държавата отхвърли реалната оферта на френската “Елфинко” и американската “Глобал ойл”. Две години по-късно “Плама” бе обявена в несъстоятелност, а “Евроенерджи” прехвърли собствеността на регистрирания в Кипър “Плама консорциум”, който включва швейцарската финансова група “Андре” и норвежката “Норуижън ойл”. При този избор бе отхвърлен световният лидер в бранша френската “Елф Акитен”. Към 2001 г. рафинерията дължеше вече 251 млн. нови лева на банки, 60 млн. лв. на бюджета и 10 млн. лв. за заплати на работниците.На офшорната фирма “Инсайт овърсиз”, само за 500 лева, бяха прехвърлени 100% от акциите на “Пивоимпекс” – заводът в Ямбол за производство на малц, който бе най-големият в Югоизточна Европа. Новият собственик се задължи да изплати старите дългове от 16 млн. марки и да инвестира 23 млн. марки в довършителни работи. Години по-късно в завода не бе вложен нито лев.

В повечето случаи купувачите бяха с офшорна регистрация, защото така купената фирма можеше да се източи в неизвестна и “необлагаема” посока. Офшорни фирми имат и собствениците на трите фармацевтични завода, касовите акционери в “Асарел Медет” и много други.Държавният бюджет продължаваше да налива милиони левове на “успешно” продадените големи фирми. Така гигантът “Кремиковци”, купен от “Дару металс” за 1 долар, получи от фонда “Структурна реформа” 183 млн. лв. за покриване на стари дългове. Собствениците на “Дару” имаха офшорни фирми, регистрирани с разрешението на Министерството на финансите и с благословията на тогавашния финансов министър Муравей Радев. Ето към тези фирми изтичаше заработеното в металургичния комбинат. Купувачът на девненския торов завод “Агрополихим” – “Асид & Фъртилайзърс” плати 1 долар, но държавни фондове му отпуснаха 63 млн. лв., за да се разплати с “Булгаргаз”. Собственикът отново бе с офшорна регистрация. По-късно “Асид” получи облекчени цени на природния газ, което си беше чисто субсидиране.Експериментът с пернишката “Стомана” бе аналогичен. Към германския стратегически инвеститор “Метал трейдърс” не бе проявен сериозен интерес. Предпочетена бе българската “Еврометал” на олигарха Людмил Стойков, която получи предприятието по договор за управление с клаузи за изкупуване. А по-късно Министерството на икономиката започна да разпродава “Стомана” на парче. “Еврометал” взе обаче своя бонус. През 2000 г. Костов продава на Стойков основното производство на фалиралото предприятие “Стомана” срещу обслужването на дълга му от над 42 милиона лева. По-късно във фирмата влиза гръцката “Виохалко”, но Стойков запазва 14 на сто от “Стомана индъстри” и е зам.-председател на управителния съвет.

“Видахим” пък бе ликвидиран и се разпродаде на парче, но когато можеше да се продава и реално да се спаси, Агенцията за приватизация не прие добрата оферта на “Химимпорт” с аргумента, че очаквали италианската “Марангони”. По-късно заводът бе разпродаден на парче, а сега е в руини.Бяха разграбени “Големите бургаски мелници”, маслодобивното предприятие “Камбана”, купено от холандския концерн “Хелиън комодитис”, “Добричкият обувен завод”, “Оптико-механичният завод” в София, “Пектин” – Перник, Заводът за картонени опаковки “Хаджи Димитър” в Своге и още много други.Един от най-фрапиращите случаи бе приватизацията на най-голямата българска банка – Булбанк, която Костов продаде за 160 млн. долара – колкото бе годишната й печалба! Впоследствие се оказа, че Алесандро Профумо, директор на финансовата групировка “Уникредито Италиано”, избрана за предпочитан купувач на Булбанк, е член на управителния съвет на SDA – школата за бизнесадминистрация на престижния милански университет по икономика “Бокони”, където учи по-голямата дъщеря на Иван Костов – Яна. “Аз искам да разбера колко и къде точно е даден подкупа за Булбанк. Между 50 и 100 млн. долара ли е подкупът? Нека премиерът отговори”, попита тогава бившият вътрешен министър в костовия кабинет Богомил Бонев, който днес се оказа приближен на Георги Гергов. Следващият голям скандал бе с огласяването на доклад на спецслужбите, според който Иван Костов е наложил контрол върху най-доходоносните сектори от българската икономика. Според оперативните данни в доклада Костов е пътувал през 1995 -1996 г. с човек на име Емил Караколев и двамата са били спрени на швейцарската граница. В колата бил намерен сак с 500 хиляди франка, за които те не могли да дадат обяснение, и им била наложена забрана да влизат в страната. Караколев, който живеел в Германия, отговарял за връзките с българите в чужбина в предизборния щаб на ОДС. По-късно, след като сините спечелили изборите, той лично довел Гад Зееви в България и посредничил за приватизацията на авиокомпания “Балкан”. Караколев е дарил на фондация “Бъдеще за България” на Костовата съпруга Елена като частно лице повече от 50 хил. лева, пишеше в доклада на службите.

Най-скандалната приватизационна сделка бе тази с авиокомпания “Балкан”, която Костов продаде за 150 000 долара – цената на един луксозен джип, по думите на Волен Сидеров. За купувач бе избран никому неизвестният израелец Гад Зееви, който дори в собствената си държава не се ползва с добро име. Офертата на Руския авиационен консорциум бе отхвърлена, въпреки че надхвърляше 100 страници и подробно разработен бизнес и инвестиционен план, само и само за да се даде авиокомпанията на Зееви. Той спечели с оферта от цели 3 страници, а бизнеспланът на израелския “инвеститор” дори не бе внесен в Агенцията за приватизация. Гад Зееви, постави предварително условие да регистрира фирмата купувач в офшорен Амстердам. След това плати за АК “Балкан” цели 150 000 долара, а само една година по-късно поиска 1, 5 млн. долара държавна гаранция за смесеното си дружество с израелската “Бедек авиейшън груп”, а като десерт пожела и 50-годишно разсрочване на дълговете на компанията. Тази приватизационна сделка стана образец за нарушен приватизационен договор и смърдеше на жестока корупция, но правителството не си мръдна пръста да я преразгледа. И така само за година Зееви докара АК “Балкан” до колапс. Аферата нагледно показа, че националният интерес бе най-последната грижа на Костовото правителство. След като Зееви получи като подарък БГА “Балкан”, основната му дейност бе разпродажба на имущество, имоти, закриване на линии и съкращаване на персонал. Зееви източи АК “Балкан” по класическата схема за преливане на атрактивните дейности на превозвача в нови дружества. Така по законен път той се освободи от старите и нови дългове, натрупани от националния превозвач. Всички получени пари и приходи се превеждаха по сметки в ИНГбанк. Държавата остави за себе си 25% от акциите на компанията, но нямаше свой представител в Съвета на директорите. А според директива на Евросъюза всяка авиокомпания може да е носител на националния флаг единствено когато 50% плюс една от акциите й са със същия национален произход, в случая – български. Т. е. Агенцията за приватизация нямаше право да продава 75% от “Балкан”, защото по този начин я лиши от правата й по близо 100 двустранни транспортни спогодби. Няма начин това да не е било известно при сключването на сделката, но след като Костов си е затворил очите, явно не го е направил без големи пари. След като Зееви източи милиони и не остана нищо за разпродажба, в началото на 2001 г. “Балкан” преустанови полетите си, а малко по-късно бе обявена в неплатежоспособност. Наглостта на Гад Зееви стигна до предявяване на иск пред арбитражния съд в Париж, че бил подведен за сделката. Днес в масовото съзнание ДСБ се асоциира основно с “родата” – партийно-братовчедски кланове на Костов. И с основание, защото самият Командир вече беше признал цинично през 1988 г., че “в България всички сме братовчеди”.

Нарицателен за огромната корупция стана кръгът “Олимп”, тясно свързан с Иван Костов. Необяснимо е как само с “честни” бизнессредства тази икономическа група на Славчо Христов достигна за няколко години разрастване в огромен мащаб.Фирмата на Славчо Христов “Балканстрой инженеринг” печели първите си търгове на летище “София” с помощта на тогавашния министър на транспорта Вилхелм Краус. По-късно Христов регистрира обща фирма “Бул-ойл трейдинг” ООД с Георги Христов, зет на премиера Иван Костов. През 2000 г. ресторантьорът Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на БРИБанк. Първата голяма приватизационна сделка на Христов – покупката на “Златни пясъци”. Формално купувач на 63. 8% от капитала на курорта е РМД “Златни”, което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80, 8 млн. долара, разсрочено за пет години. Постепенно империята “Олимп” сложи ръка на военнопромишления комплекс в България. Стопанска банка бе сред основните кредитори на предприятията от ВПК. А бившата БРИБанк бе и агент по приватизацията на “Арсенал”, “Бета”, ” Пима”, и “Трема”. РМД-та и с пари на двете банки, които се сляха, купиха и най-апетитните парчета от българските летни и зимни курорти. “Бороспорт” – дружеството, което стопанисва Боровец, бе приватизирано от РМД “Самоков Боровец 21″ за цена от 4.9 млн. долара, платени в брой , а “Турист инвест” – Цюрих, купува 60% от “Пампорово” АД срещу 11 млн. долара в брой. Така към 2000 г. бяха продадени предприятия за приблизително 827,700 млн. лв., т.е. резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г. България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд. долара външен дълг. В 2001 г. държавната собственост остана около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т.е., продадена бе около 80% от собствеността на държавата, а парите ги няма. Унгария, която раздържави по-голямата част от активите си, с тях изплати 2/3 от външния си дълг. При нас приватизацията бе катастрофална за огромната част от хората. Тази 70-80% частна собственост произвежда най-ниския жизнен стандарт в Европа, по-нисък дори от Румъния. rhiv_thumb                                                                                                                              Според икономиста Кольо Парамов извратеният олигархичен капитализъм в България се роди на практика за 4-те години на Костовото управление – чрез потресающа мегакорупция, невиждан грабеж на националното богатство, създавано от поколения българи и ограбване на спестяванията на населението.

Материалите са извадени от Мрежата

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.