Ивановден

.

Sv_IvanТози ден е посветен на Йоан Кръстител, последният старозаветен пророк, който предсказва раждането на месията, подготвя хората за него и след това го кръщава. И днес съгласно обичаите продължава обредното къпане от Йордановден. Тъй като Йоан Кръстител е покровител на кумовете и побратимите, на този ден младоженците гостуват на кумовете си, носят им подаръци и биват символично окъпани от тях.

В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дни, посветени на Йоан Кръстител, се образува една система – раждане (Еньовден – 24 юни), кръщаване (Ивановден – 7 януари), и смърт (отсичане на главата му – 29 август).
Евангелието свидетелства, че когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората, затова го нарекли и Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за него.
Йоан кръстил в река Йордан много хора,Unbenannt-1 Kopie които се разкаяли и приемайки кръщението, Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата му се подчинил, и кръстил и него във водите на река Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус. Главата на Йоан Кръстител била отсечена  от стражите на цар Ирод. Така страшно и безсмислено се прекъснал животът на най-близкия другар и съмишленик на Христос.

Празнична трапеза:
На обредната трапеза именниците е добре да посрещнат своите гости с варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.

Пълнено свинско бутче е едно от най-често приготвяните ястия за Ивановден. На този ден не се пости и можем да приготвим някой специалитет с прясно свинско месо.

Домашно приготвена баница ако сте решили да посетите кумовете си или сте именик, ще изнендате приятно

Сладкиш с ябълки или с тиква като десерт за менюто на Ивановден

В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената, предния ден, вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Самият ден след Йордановден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през тази година. Кумът, който е венчал, а после и кръщавал новородените, приготвял дарове за малките деца и със специален обреден хляб, обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец, забодени върху него, посреща младото семейство. Младите отиват в дома на своя кум, за да му поднесат приготвените от тях дарове, хляб, баница и печена кокошка. Празникът е в чест към кума, който е утвърдил брак и е дал име на децата.

Традиция е да се посетят и именниците, в някои райони има обичай да бъдат ритуално къпани в реката, а който не желае да го къпят, трябвало да се откупи, но задължително го пръскат с вода за здраве.

.
На този ден имен ден имат още: Иван, Йоан, Иво, Йоана, Йолина, Иванка, Ивана, Ива, Ванко, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Калоян, Йото, Йоанка

Свети Йоан Кръстител – Пророк и крестител Йоан Предтеча
7 януари е ден на Свети Йоан Кръстител – Пророк и крестител Йоан Предтеча. Буйният предходник на Месията, предрекъл идването му и завършил трагично живота си от ръката на Иродовата щерка Саломе, възпоменаваме няколко пъти в годината:
на 7 януари – Събор на св. пророк Йоан Кръстител (Ивановден) – денят след Кръщение Господне (Богоявление),
на 23 септември – Зачатие на св. Йоан Предтеча,
на 24 юни – Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден),
на 29 август – Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (Строг пост),
на 24 февруари – Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител,
и на 25 май – Трето намиране честната глава на св. Йоан Кръстител.

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов “събор”, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този “най-голям между родените от жени”.

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение. Бележит е неговият принос при кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия – Христос.
Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окървавената тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна. На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

 

Богоявление и Ивановден
На 6 и 7 януари Православната ни църква отбелязва два много почитани от българския народ празника – Богоявление и деня на Свети Йоан Кръстител. У нас Богоявление е известен като Йордановден, а в много райони на страната празникът се нарича Водици.

На този ден 30-годишният Исус Христос приема Светото Кръщение във водите на река Йордан от Свети Йоан Предтеча. При Кръщението присъствал и Дух Свети във вид на гълъб. Така Бог показал на света Троичната си същност. С това Кръщение се слага началото на Христовата проповед. Според еврейските традиции 30-годишната възраст е била необходима за всеки свещеник или учител, защото тогава човек вече е зрял и отговорен за деянията си. За християните Кръщението е тайнство, символ на очистване от първородния грях и след него греховният и прокълнат човек излиза обновен и възроден.

На Богоявление храмовете в България са пълни с вярващи, но най-много са присъстващите на Светата Литургия и Великия Водосвет. С четене на Псалми и специални молитви се освещава и благославя водата – символ на живот. В този ден тя се явява и като изключително средство за умиване на душата и очистване от греховете. По стара българска традиция след Водосвета всички се отправят към някой извор, река или морето, където свещеникът хвърля кръста, а младежи и мъже се хвърлят във водата, за да го извадят за здраве и благополучие. Този, който успее, целува кръста и получава свещеническа благословия. На този ден кръстът трябва да влезе във всеки християнски дом. С потопена в светена вода китка босилек свещеникът поръсва къщата, а стопаните даряват за здраве и благоденствие. С осветена вода се поръсват всички именници – Йордан, Йорданка, Боян, Богдан. Момите мият лицата си за да са хубави, а болните пият Богоявленска вода за лек. Кръщение Господне съвпада и с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година. Богоявление е първият от т. нар. Ивановски празници, с които завършва периодът от 12-те дни, наречени “поганни”. Според народните вярвания през тези дни по земята бродят тъмни и зли сили, които могат да предизвикат масови бедствия или да навредят на човека. И точно сега оживява известната още в предхристиянски времена вяра в магическата и живителна сила на водата. Обредните действия на Йордановден по същество са ритуално очистване и защита срещу нечистите сили. Великият Водосвет на празника напомня, че приемайки Светото Кръщение на река Йордан, Бог е обновил природата чрез вода и дух. На Богоявление в България се освещават бойните знамена и военните части. Този военен ритуал съществува от 1879 година след Освобождението ни от турско робство до 1946 година. Освещаването на знамената е възстановено официално от 6 януари 1993 година.

След Богоявление на 7 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител и Предтеча. Традицията на този ден по нашите земи е стара и богата. Около 50 храма в България са избрали за патрон Свети Йоан Кръстител – един от най-почитаните светци от нашия православен народ. Той е последният от старозаветните пророци, предсказал идването на Спасителя Исус Христос. Свети Йоан кръщавал хората с думите: “Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Този, Който идва след мен, ще ви кръсти с Дух Свети и с Огън”. Името му се споменава при всяко богослужение, а иконата с изображението на Свети Йоан Кръстител с ангелски криле е винаги до тази на Исус Христос на иконостаса в българските храмове. Ивановден – така българите наричат още празника, който продължава с обредите и обичаите, свързани с вярата в чудодейната сила на водата. За здраве и хубост се къпят малки и големи, във водата се потапят и всички младоженци. На този ден празнуват и всички, които носят едни от най-често срещаните имена в страната – Иван и Иванка.

Елка Йончева

Материалът е сборен

и е съставен от автора на блога,

използвайки различни източници в Мрежата.

За снимката на местността, където е кръстен Исус и разяснителния текст под нея, благодаря на г-жа Дора Дабаш.

.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.