.
Защо образът на пророка Мохамед от 7-ми век продължава да определя съзнанието на мюсюлманите през 21 век? И защо те са така остро чувствителни към всяко нещо, отнасящо се по някакъв начин до него?
Привържениците на исляма наричат себе си мюсюлмани, а не мохамедани. Това е така, защото за мюсюлманите Мохамед не е бог, а само пророк – един от многото пророци. На всяко действие, което тълкуват като оскърбление за Мохамед, те реагират по начин, който е неприемлив за представителите на другите религии, които не биха се държали по подобен начин, ако бъдат засегнати техните религиозни чувства.
Палитрата от подобни случаи е доста пъстра – от „Сатанинските строфи“ на Салман Рушди и дискусията за карикатурите на Мохамед до пакистанския закон срещу богохулството, използван за преследване на религиозните малцинства. Нападенията срещу американското посолство в Кайро и американското консулство в Бенгази от тези дни няма да са последните примери за такава реакция на ислямските маси. Защото тук не става въпрос за историческата фигура на Мохамед, а за образа, който вярващите са си създали за него.
„Който обижда Пророка, обижда всички ни“
Германският изследовател на исляма от Фрайбург Райнер Брунер е написал книга, която покрива двете тематични области. Тя излиза под заглавие „Истината за Мохамед“ и в нея авторът търси отговор най-вече на въпроса защо пророкът има толкова силно влияние върху мюсюлманите?
Проучвайки трите най-важни източника за живота и делото на Мохамед – Корана, Сунната и записките на хрониста Ибн Исак – Брунер проследява как през годините образът на Мохамед постепенно се превръща за мюсюлманите в основен стълб за тяхната идентичност. Почитта към пророка е използвана също и като политическо оръжие. В пакистанския закон срещу богохулството е записано например следното: „Който оскверни светия пророк чрез казано или написано слово или пък чрез прикрито споменаване на святото му име, той се наказва със смърт или доживотен затвор“.
Проекция на надеждата
За мюсюлманите Мохамед е важен по две причини. От една страна той присъства във всичките 5 основи на исляма. В първата – засвидетелстването на вярата – се казва: „Свидетелствам, че няма друг Бог, освен Аллах и че Мохамед е негов Пратеник.” От друга страна Мохамед е проекция за надеждата на мюсюлманите за по-добър живот.
Религията е това, което вярващите правят от нея, пише по този повод авторът на книгата. Историята на отделните религии е история на надеждите на хората. А пророците са равнината за проекция на тези надежди. Затова и мюсюлманите са така чувствителни и са готови на насилие при всяко едно поставяне на пророка Мохамед в друг контекст, различен от този, в който го виждат те. Вярващият не вярва на никакви научни доводи. Той не иска и да чуе, че днес много от преданията за ранния ислям не издържат на критичния поглед към онези събития. Казано иначе, Мохамед от 7-ми век продължава да определя съзнанието на хората и през 21-ви век.
Rainer Brunner: Mohammed. Wissen, was stimmt. Herder 2011
http://www.dw.de
В известна степен подобна форма на реакция е трърсен резулат от американската
политика в арабския свят. Подобна реакция позволява предприемане на конкретни
мерки и действия, които биха били окачествени от световната общественост като
грубо погазване на правото на една нация да се самоуправлява суверенно. Налагането
на западни ценности има за цел да обезпечи безпредцедентно и монополно
икономическо присъствие в определени региони богати на ценни суровини. Крайните религиозни
формации, които доминират в тези региони са продукт, а не следствие на тази политика.
Те са рожби на сблъсъка на западната и източната (бившия СССР) политика и са политически
инструмент, който и към днешна дата е под сериозен контрол. В момента в който окончателно
се изчерпят ресурсите на региона, никой никога няма да чуе за подобна форма на реакция.
Разбира се религиозните ценности са свещени и погазването, иронията и подигравката с
тях е крайно неуместна, още повече когато е търсен ефект за настройка на конкретно
обществено мнение, а не както се представя, като форма на свобода на слово.