.
Забрадката е нещо безобидно? В никакъв случай – казва легендарната германска феминистка Алис Шварцер и добавя: Всички, които вярват, че без забрадка жената е нечиста, да си го вярват и занапред, само че у дома!
.
На 23 септември излиза сборникът „Голямото забулване – за интеграция, против ислямизма” на Алис Шварцер, която е авторка и съставителка. Германската феминистка и нейните съавтори категорично отхвърлят всякаква толерантност към забрадките и изнасят потресаващи факти за съдбата на жените в ислямския свят:
За Алис Шварцер носенето на забрадка в никакъв случай не е просто въпрос на личен вкус. Тя твърди, че момичето, което носи забрадка, не може току-тъй да се сравнява с момичето, носещо примерно многобройни плитчици. „Целта е забрадката да се въздигне в ранга на символ върху бойните знамена на онези, които са тръгнали на поход срещу правата на жените“ – казва Алис Шварцер пред Дойче Веле.
Бурката е варварска дреха!
В книгата си германската феминистка разяснява, че забрадката и бурката са политически и религиозен символ. И двете са отражение на една представа за света, според която жените са „нечисти” и по определение подчинени на мъжете. Покриването на главата има една-единствена цел: да възстанови априорно липсващото достойнство на жената. Ето защо незабулената жена винаги е жена без достойнство.
Настъплението на бурките и забрадките не само в мюсюлманските държави, но и в Европа, предизвиква основателни тревоги. Та как ще бъдат жените равноправни и уважавани, след като единствено под булото те имат достойнство и са имунизирани срещу морални подхлъзвания – каквото е посланието на забрадката или бурката.
В книгата четем разтърсващи лични истории на млади жени, които са нахлузили забрадката под силния натиск на религиозни свекъри или съученички. Няколко учителки разказват за свои ученички, които след ваканцията си у дома неочаквано се завръщат в Германия със забрадки и с дълги палта. Мнозина защитават тази тенденция, като се позовават на религиозната свобода. В обществената дискусия те пледират за религиозно многообразие вместо насилствена еманципация.
Идеята, че забрадката е нещо безобидно, възмущава дълбоко Алис Шварцер. Тя е безкомпромисна: жените не могат да бъдат толерантни тогава, когато правата на други жени се орязват. Едно от елементарните права в тукашното общество е равноправието между половете. То не бива да се жертва в полза на никаква толерантност. Тъй че онези, които вярват, че жената е нечиста и трябва да се подчинява на мъжа, нека си го вярват и занапред, само че у дома. Алис Шварцер смята, че не е достатъчно забрадките в германските училища да се забранят само за учителките – не бива да ги носят дори ученичките. Защото забрадката отваря вратата за всякакви други посегателства върху правата на момичетата-мюсюлманки.
Например, както припомня Алис Шварцер – изискването да не участват в часове по плуване заедно с момчета, да не се включват в общите излети на класа и да не присъстват в часовете по биология или история, в които се преподава материал, несъзвучен с исляма. Допуснем ли в училище забрадките, смята авторката, после ще трябва да допуснем и ученички с бурка. А може би и с белезници, с кучешки нашийник и с девствен пояс?
В държави, където правата на жената са под закрила, бурката няма място, категорична е Шварцер, за която бурката е варварска дреха и символ на презрението към човека. Авторката разказва историите на многобройни жени от мюсюлмански държави, заплатили отказа да покриват главата си с бичуване, изтезания и дори със смърт.
Забрадката – преден пост на насилието
Посланието гласи: груба грешка е да се изважда въпросът за забрадките и бурките от културния контекст на онези държави, където жените биват заливани с киселина, само защото забрадката им се е поразхлабила, или пък момичета стават жертва на атаки с отровен газ, защото искат да ходят на училище. В Афганистан например само през тази година вече имаше 11 такива случая.
Забрадката не е моден аксесоар, тя е предният пост на световното насилие срещу жените. Друг пример са убийствата на момичета, обикновено новородени, само заради това, че са момичета. През последните 50 години техният брой в световен мащаб е по-голям от броя на мъжете, убити през всички войни на ХХ-ти век! А за жените на възраст между 15 и 45 години в Третия свят вероятността да бъдат осакатени или пребити до смърт от собствените си мъже е по-голяма, отколкото да умрат от болест, злополука или война.
Алис Шварцер поставя и няколко много важни изисквания. Например: нотариусите в Германия не бива повече да затварят очи и безропотно да подписват завещания, в които жените незаконно биват обезнаследявани. И още: здравните каси да не признават полигамните бракове, а съдиите да не се съобразяват с т. нар. „културни различия” и строго да наказват мъжете, които малтретират съпругите си.
Alice Schwarzer: „Die große Verschleierung: Für Integration, gegen Islamismus“, 272 Seiten, € 9,95, ISBN 978-3462042634, Verlag: Kiepenheuer & Witsch
http://www.dw-world.de/