Ще разкажа нещо в следващ пост, за което ще бъда дамгосан, ама съвестта ми го изисква за да съм честен към себе си и към спомените си.
По стечение на Съдбата съм завършил 39 СПУ, което се намираше на пъпа на кв. Изток. Защо там ли? Защото нашите купиха по нормалния ред, с лихво-точки апартамент в Младост, когато до квартала освен кравите които пасяха около шепата построени блокове, пътуваше само един тролей номер 5. Аз като по-малък от сестра ми се преместих с тях там да живея, докато сестра ми остана при баба в наследствената ни къща в Центъра на София. Да верно, че къщата беше на прекрасно место, двуетажна, ама вече стара, строена в края на ПСВ с всички проблеми съпътстващи това.
За да е всичко ясно около мен, родителите ми беха висшисти, баща ми лекар (пенсионирал се като професор във Виена, където го изкарах след 10.11.89, като преди това, след бягството на майка ми, на него му е заведено дело за шпионаж, но като не може дори и скалъпено да се докаже е уволнен и никъде повече в България, като лекар не е могъл да роботи ), а майка ми инженер-химик, като с нея съм бил известни години в Алжир, където тя беше изпратена от външно търговска организация да работи в новопостроен кожарски завод, което беше по специалността ѝ.
Тя избяга през 1978, което съм описал в блога ми  под заглавието „Бягството“ описано на 21. Januar 2014.
Та да се върна на кв. Изток. Квартала където освен съветското посолство, както и ред други дипломатически постройки, беше настанен  да живее елита на задграничните ченгета.
Закономерно, част от тях ми беха съученици.
И тук започва най-особеното в разказа ми. Освен, че не беха лоши ученици от към оценки, беха единствените информирани, че Соц-Земята не е плоска и открито дискутираха по между си това. Т.е. беха от действително малкото по онези години, които не само се осмеляваха да критикуват официалната пропаганда, а и да ѝ се подиграват дори.
Все пак трябва да доуточня, че се отнася за годините 1972-75, когато Брежнев окончателно се бе спиртосал от пиене и отпуснал юздите, та да симулира на Запад нещо като „демокрация“ на Изток. Демокрация, която за разлика от сталиновия период, не вкарваше по лагери и затвори за вицове. Та говоря именно за този период, когато започнаха да се появяват първо под сурдинка вицовете, та да завърши дотам, че чак и бай Тошо ги разправял по закрити елитарни седенки.
За мен. На младини спортувах, попийвах и ме влечеше забраненото.  Последното ми действаше като магнит. Рискът ме възбуждаше и го нареждах на едно ниво с влечението ми към нежния пол, което също ме окриляше.
Може би тези ми характеристики ме приобщиха към една компания на отроци на висши дипломатически ченгета, съветници на бай Тошо и подобна сган, на които от нищо не им пукаше.
За учудване връстниците им ми харесаха. Беха по моя тертип. Плюеха и се подиграваха на властта, рискът и жените ги привличаха, а и в никакъв случай не беха глупави. Това че ползваха чужди езици писмено и говоримо чудесно, защото до един беха израснали по западни държави, където татковците и майките им са правили зулуми и са крадели технологии им помагаше да ползват чужда литература от където истината неподправена се разбира единствено.
Защо започнах да пиша това ли? Защото се сблъсквам с идиотията априори да се дамгосва като тъп, отрок на бивши ченгета, мърсували единствено на Запад.
Да, това за родителите им е верно, верно е също, че и те са ползвали всички привилегии, които ние, останалите деца в България не сме ги имали, но те не са за това виновни. Никой не е по рождение виновен, защото никой не може да си избере родителите, това че се е родил в определено семейство от определени родители.

За пример ще дам децата родени от Магда Гьобелс – съпругата на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс, която собственоръчни ги умъртвява, т.е, отравят с цианид своите шест деца (пет дъщери и един син), като едно от тях, т.е., пак нейно дете (Харалд Кванд) не само остава живо, защото в този час и и място не е било с нея, но е и наследник и собственик на BMW и Daimler заводите, защото е от нея, от първия ѝ брак с изключително богатия германски индустриалец Гюнтер Кванд, наследник на BMW и Daimler.
Историята е следната и това самата истина, на която не се дава гласност, а не розова измишльотина. Кликнете на стрелката за да я прочетете.

Виновен е само, ако нарочно след това се е възползвал от тази ситуация, което също не само че не е редко, а е в повечето случаи е практика. Да де, ама има и изключения. За тези, за изключенията споделям, защото с подобни съм бил в една компания в гимназията. Будни, интелигентни, защото са имали много повече достоверна информация от връстниците си, разкрепостени деца, защото са дишали здравословен въздух на Запад.
Убеден съм, че тези малкото, изключенията не само не са тъпи, ами са и доста интелигентни, както сочи опита с маймунките.
Става въпрос за прословутия опит на Павлов с маймунки, държани в две различни помещения. Едното пълно с играчки, другото празно. Е, тези прекарали младините си с играчките са се развили в пъти по интелигентни от връстниците им израснали само между голи стени…
С това завършвам опита си за разказване на част от тийнейджърските ми спомени.
Запомнете, нито бялото е чисто бяло, нито черното, чисто черно. Всичко е в тоналности, които могат да ви изненадат.