ГРИГОР ШОПОВ ЗНАЕЛ ЗА ПРЕВРАТА НА 10 НОЕМВРИ

.

Единствената запазена снимка на Григор Шопов от времето, когато е назначен за шеф на ДС.
.

.

Убитият прокурор от ВКП полк. Николай Колев разкри, че шефът на ДС взимал решенията за политическите убийства

През януари неусетно се изниза един особен юбилей – 91-годишнината от рождението на Григор Шопов. В продължение на близо 7 петилетки той беше олицетворение на българската ДС. Любимец на Тодор Живков, посветен във всички „дворцови“ интриги на режима, резолирал изпълнението на доста „остри мероприятия“ според твърденията на хора, запознати отвътре с дейността на тайните служби… С една дума – чекист №1 на републиката – нищо, че до последно остана втори в МВР. Бившият разведчик и автор на скандални книги Петър Христозов смята, че Тато нарочно го държал „зам“, за да отхвърля „черната“ работа във ведомството, тъй като добре познавал пословичното му трудолюбие. Пък и самият Шопов явно не се целел в проветривия пост „биг бос“ на МВР. Предпочитал да бъде в течение на всичко, оставайки уж на заден план, вместо да парадира с власт и представителни функции. Днес, от дистанцията на времето, се оказва, че това е била печеливша стратегия. За да бъде мистерията пълна, след оттеглянето си от „органите“ Шопов не оставил в касата си нито едно листче, камо ли документ. Къде е скрит архивът му, остава загадка с повишена трудност. Извън съмнение е обаче, че ако някой разполага с него, върти алъш-вериш с поверителна информация. А тя винаги е била и ще остане широко търсена „стока“.

За „трудово-борческата биография“ на покойния зам.-министър на вътрешните работи се знае обидно малко. Булото на секретността продължава да обвива както неговата персона, така и членовете на семейството му. Знае се, че вярната му другарка Лилия Кацарска, за която се жени още като млад чиновник в клона на Популярна банка в Панчарево, напусна този свят малко след него. До края съпрузите обитават скромно жилище в района на зала „Универсиада“. Преди това пък живеят в „генералската кооперация“ срещу Сатиричния театър. По думите на български ексдипломат в Москва Шопов се отнасял много сурово към синовете си Любомир и Иван. По наша информация 64-годишният Любомир Шопов, който преди 10 ноември заемаше редица ръководни постове във външно министерство и изпълни десетки отговорни дипломатически мисии, от известно време е консултант във вестник „Строго секретно“. По-малкият му брат Иван пък до „нежната революция“ е бил офицер в разузнаването и контраразузнаването, но по-късно се поставя в услуга на „червените олигарси“. Постъпва на работа в „Мултигруп“ и „разработва“ Илия Павлов по поръчка на бившия шеф на Шесто – Димитър Иванов – Митьо Гестапото, ако се вярва на публикация в пресата. После отива в Кредитна банка, част от империята „Мулти“, а към днешна дата следите му се губят, но е ясно, че трябва да се търсят в посока на други популярни корпорации. Съседи на Шопови се кахърят, че се лакомял за пари, въпреки че родителите му оставили всичко, което имат, и „се занимавал с интриги“.
Двама висши офицери, свързани с прокуратурата и следствието, единият от които е покойник, твърдят, че Григор Шопов лично е разписвал заповедите за премахване на български емигранти. Единият е топследователят Богдан Карайотов, който разкрива, че планът за отвличането от Дания през 1974 г. на политемигранта Борис Арсов, починал малко по-късно при неизяснени обстоятелства в Пазарджишкия затвор, е бил утвърден лично от чекист №1 на България по времето на Тато. Другият е застреляният преди няколко години прокурор от ВКП полковник Николай Колев. В едно от последните си интервюта той сподели следното: „В някои разработки на ДС с моливче беше написано: „Да се ликвидира“, тоест, човекът да се унищожи физически.
Това бе писано за някои от т.нар. дисиденти, наричани още изменници. Такава заповед, написана с молив, е издавал Григор Шопов. Той е вземал решение за убийства на политически противници.“
Разбира се, за хората от близкото си обкръжение и за част от бившата номенклатура зам.-шефът на МВР е пример за “ горещ патриот, грижовен съпруг и баща, кристално честен разузнавач и високоморален човек.“ Не може да нахвали бившия си началник личната му секретарка Дина Балчева. Дамата с пагони разказва, че бил много смел и приел в кабинета си току-що сваления Мирчо Спасов. А „лагерното страшилище“, което било изпаднало в амок от детронирането си, не ходело и по малка нужда без пистолета си. Но Шопов, без да му мигне окото, го приема в кабинета си, въпреки че не е въоръжен. Иначе Балчева признава, че шефът й винаги е вършел всичко сам. Вместо да споделя с някого, се подсмивал. Притежавал в излишък от специфичния шопски хумор. Нейната заместничка – Нушка Димова, офицер от Второ главно управление на ДС, обобщава: „Една идея, една жена, едни деца, една работа. Това е Григор Шопов. Всички ги е страх от него, защото знае и това, което те не знаят за себе си, а той се смее. Красив мъж, с невероятно чувство за хумор. Мълчи и гледа, вместо да говори, а те подушва…“
Най-странното е, че всемогъщият шеф на ДС е имал приказка по комшийски с виден дъновист. Двамата са съседи по имот в Панчарево. Съпругата на „белия брат“ Донка Гатева си спомня, че „бай Григор“ и мъжът й се уважавали, „чак докато смъртта ги раздели“. След всяко пътуване в чужбина Шопов се връщал натоварен с наръч окултни четива – дар за комшията-дъновист.
Покойният МВР-генерал е бил и запален авджия. В ловната му дружинка влизали архитект Асен Яковов, съсед по вила, бай Илия и Герой Будинов от Панчарево. „Първа резерва“ пък бил Никифор от Герман. Всяка съботна вечер се събирали да пляскат бридж-белот и да бистрят политиката. Когато излизали да гърмят, Шопов държал да няма охрана около него, да не му правят „хайки“ като на Живков, за да минава за „народен човек“ в очите на своите съселяни.
Едва наскоро се разбра, че Григор Шопов и покойният „македонски вития“ Венко Марковски са били неразделни авери. От семейството на родения в Скопие „академик“ само внукът Вени довери впечатленията си за „човека и професионалиста“ Григор Шопов. „Той беше един от най-добрите приятели на дядо ми и в няколко случая изигра роля и в моя живот. Беше през лятото на 1988-ма или 1989 г. Чувствах се отвратително в цялата обстановка. И тъй като ми се налагаше да пътувам до западен Берлин за неврохирургична операция, бях решил, че след като не мога да постигна промените отвътре, може да се наложи да го сторя отвън. Тогава поисках среща с Григор Шопов, на която споделих мислите си с него. Казах му нещо в смисъл: „Не мога да издържам повече така. Нима това е обществото, в което трябва да изживея живота си? Защо никой не иска промени?“ Той ме погледна и ми каза да издържа още няколко месеца. Сега мога да оценя жеста му.
Друга случка е свързана с д-р Иван Георгиев, в момента шеф на БНРП. Той е бил арестуван за национализма си и само застъпничеството на дядо ми пред Григор Шопов го е спасило от сигурна присъда“, припомня си малкият внук на Венко Марковски.

Асен ТОПАЛОВ

ДОСИЕ
• Григор Велков Шопов е роден на 17 януари 1916 г. в софийското село Герман. Семейството му е заможно, което му дава възможност да запише престижната Търговска гимназия в столицата, откъдето обаче е изключен, както и от всички училища на България заради левите си убеждения и завършва средното си образование като частен ученик. Преминава на работа в органите на МВР през 1950 г. Отговаря за промишлеността и селското стопанство в едно от управленията. През 1953 г. заедно с група колеги, по-късно „първи чекисти“ – Господин Гочев, Георги Аначков, Владо Тодоров, Тодор Терзиев, Георги Аргиров, Димитър Стоилов, Кирил Нешев, Стоян Савов, Ангел Георгиев, Славчо Виденов, Лука Иванов, Никола Ангелов, Кирил Масленков заминава за две години да учи в школа на КГБ в Москва. След завръщането си в България последователно работи като зам.-началник на различни управления в МВР, избран е за секретар на партийната организация. За кратко е председател на Софийския окръжен народен съвет. През 1960 г. е назначен за зам.- министър на вътрешните работи и поема част от управлението на ДС. За кратък период е и директор на народната милиция. Пенсионира се в началото на 90-те години. През 1994 г. умира в софийското си жилище след прекарани няколко инфаркта и инсулт.
• Шопов е бил най-довереният човек на Тато и го е държал в течение на всичко, което се върши на всички равнища в държавата. „Под всичко, което би ми поднесъл Григор Шопов, аз мога да се подпиша и без да го прочета! Никога няма да те подведе! Но, вижте, това не мога да гарантирам за себе си. Представяте ли си колко му вярвам, щом го поставям над себе си?“, заявил Първия през 1986 г.

blitz.bg

Кликни -> Заповедта за арестуването на автора на блога и един негов приятел, малко преди да избягат от страната, от същия този ген. полк. Григор Шопов

.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.