.

Вчера вечерях с една жена, която ме обвини, че съм имал много негативно отношение (мнение) за всичко случващо се в Родината ни и въпреки, че се помъчих да й обясня, че от болка относно ситуацията в България, така говоря (а и то е вярно), надали успях. Както и да е – не можеш на всеки да угодиш или да убедиш в добронамереността ти…

Днес по обед, кадъра се смени. Имах бизнес обяд с мой дългогодишен бизнес партньор, холандец. Той дойде с някакво момиче, което ми го представи, като негова сътрудничка. Момичето беше до вулгарност „практично”, престъпно креативно и явно отворено на всички трикове при заобикаляне на данъчните закони в страната ни. ОК, аз самия не съм ‘спящата красавица’, ама поне си служа само с позволени от закона средства, а не така брутално, като девойчето, с „желязната щанга”. Казах на приятеля ми, че аз до там не искам да участвам и с почуда разбрах, че баща й бил бивш кмет на морски град, а тя там, в нейната крехка възраст, вече строяла хотел… Абе повече от „оправно” момиче…

Та споделих с приятеля ми, че не е редно чак с такава измет да работи, а той за мое най-ужасно разочарование ми сподели, че видиш ли, това не бил НАШ проблем, защото НИЕ сме били идвали от Западна Европа и едва ли не, аборигените тук, трябвало да са ни безразлични…

Станах от масата, като само тихо на ухото му прошепнах (на немски, защото останалия разговор се водеше на сръбски), че аз самия също съм роден в Аборигения и малко или много, това също ме касае и емоционално. Дали го е разбрал, не знам,  или и той, като жената вчера, остана с грешно впечатление от мен…

.