.
Забелязали ли сте, че когато някой български публицист или политик, писател направи някое по-радикално изявление, следва обезопасяващата забележка – “разбира се, аз нямам предвид обикновените граждани /служители/”, или: “разбира се, не всички са виновни – в системата работят много прекрасни хора, които честно си изпълняват служебните задължения…”, и прочее, и тъй нататък.
.
Навикът да се лъже в българскотото публично пространство е стар, той започва още от тъй нареченото българско Възраждане. Започва от понятието “народ”. Понятието “народ” / още “нация”/ е романтическо, то е внесено дъмпигово в българското публично пространство и започва да функционира в средата на 19 век. Формирането на нации се наблюдава във всички европейски страни, като винаги имаме в основата някаква “национална митология” /т.е някаква историческа легенда, “благородна лъжа”, въз която да се гради “нацията”/. Такава “благородна лъжа” за българския “народ” се явява съчинението на Паисий Хилендарски, “История славянобългарска”.
Най-съществените причини за формирането на нова нация, разбира се, са икономическите, защото само с митове не става. Всъщност тъй нареченото Възраждане е възможно само поради това, че поради ситуацията в края на 19 век в Османската империя, слой от българи са получили възможност да забогатеят и да потърсят политически права за българоговорящото население, част от което сдобило се с грамотност. А че нещо с “народа” нещата не вървят добре, си личи по това, че Славейков го нарича “мърша”, Ботев е най-точен, както винаги, и го охаректеризира като “стадо”.
След изграждането на Третата българска държава нещата с “народа” са си останали по старому. Свидетелство за това е алековият “бай Ганьо”, който така точно е заковал характеристиките на българина, че множеството от подлизурковци, изхранващи се покрай “народа” не могат да му възразят по същество, т.е. старите “благородни лъжи”, които псевдонауката “народопсихология” представя в наукообразна форма, не се котират вече така, както преди. Истината е, че сме оцеляли през исторически изпитания, поради изначалният си скепсис, така да се каже, а не заради православния опиум, или великите ни водачи – това е спасило българина.
Повтарям познати неща, за да се види какъв скелет от градероба са ни измъкнали новите националисти. Въпросът обаче винаги е опирал да персоналността и отношението на общността към нея. В това се състои и нацията. Знаем как у нас се гледа на надарения индивид. България е стара свиня, която си яде прасилото, ако перефразираме един ирландски писател.
Това е една от причините у нас социалните проекти да търпят провал. Имаме зверски капитализъм, последван зверски комунизъм /който много добре пасва на вродения егалитаризъм на българина/ и сега пък зверски “преход”, интересно към какво… В манталитета български обаче нищо не мърда. Няма градеж, няма натрупване, няма истински “национализъм”, който да дисциплинира нацията към някакъв идеал. Имаме една “сбир от вълци и кози”, както я охарактеризира Яворов, чието омерзение от българското накрая на живота му достига невиждани стойности.
Защо става така, защо у нас тарикатлъкът е всеобщо верую? Защо винаги ръководните длъжности се заемат от некадърници? Ами масово българинът “не става”. Нито за комунизъм, нито за демокрация. И науката ни такава, и изкуството – за местна употреба. Ако все пак има успели българи, то те успяват единствено когато са се измъкнали от блатният български бит и са се установили в чужбина. Отсам Дунава, освен бацилус булгарикус, изглежда вилнее и някакъв друг бацил, родна балканска марка, дето скапва всички стойнности в обществения живот, и в суровата душа на българина, ако има такава.
Редовият некадърник, дето не става за нищо, ама е зинал и реве непрестанно и се оплаква, че умира от глад, че е незаслужено отритнат, и пр. репертоар. От друга страна редовият българин си има и платени защитници, същите, дето плюят поголовно всичко ново под слънцето, а накрая изрекат – той, “народът”, “не е виновен” ! А кой? Турците, циганите, евреите, педерастите, интелигенцията, лошия климат и тектоничните особености – всичко му пречи на българина. Той е като елинпелиновия антигерой Нане Стоичко, дето сече вековно дърво да си смъкне мазната капа, която щъркелът е отнесъл на в гнездото си върху клоните…
Точно “малкият” българин не става за нищо, той и затова харесва и такива да го управляват, хитреци, “хора от народа”… Няма демокрация, няма справедливост – имаме едно зомбирано от най-различни шокове население, от което май нищо няма да произлезе. Не може сивото искърско говедо да роди лъв, няма такава възможност? Какво имаме – селски тарикатчета, правещи се на полицаи, калпави даскали, чиновници, станали такива, щото не им се ще да работят в производството, търговчета и прекупвачи, шофьори, охранители, спортни галфони от всякакъв сорт, лумпени с пагони и без пагони, и т.н., които се надлъгват един друг до безкрай…
И всичките преживящи българската история – нали сега на това ги научиха – колко бил велик българинът. А бе де го това величие , моля ви се? От което и селище да излезете – виждате нерегламентирано боклучище, автомобилни гуми, мръсотия, потънали сме в мръсотия. Ето избрахме нов премиер, дето няколко години ни говори за боклука, вероятно това много допада на редовия българин, който го подкрепи без много да мисли, както винаги. Сливи за смет! Универсалният български принцип.
В същото време не можем да отбележим, че у нас се раждат понякога и умни глави, и ако националният български спорт, освен пехливанлъка, не беше да се режат такива глави, може и нещо добро да произлезе за тази бедна страна, обречена да бъде земен ад…
П.П. Впрочем т.нар.”народопсихология” е базата на българския популизъм, маскиран най-често като “национализъм”.
http://www.svobodata.com/
Иван Сухиванов