.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм… нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по улицата.
На тротоара има дупка
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея… това е навик.
Очите ми се отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
.
От дупката никой не е избягъл. Рано или късно всички попадаме в нея, дано само целият си живот не превърнем в една „дупка“…:(