Фаталният петък 13 октомври. Проклятието!

.

За читателите, които не знаят с какво се свързва “фаталната дата петък- 13”, настоящата статия дава отговорът на въпроса. Би трябвало фаталната дата да се отнася, конкректно и за месеца, при което тя ще се яви веднъж годишно, а не няколко пъти.

Френският писател Морис Дрюон, с много увлекателен език е описал събитията във Франция, настъпили през първата половина на ХІV в. В поредицата “Прокълнатите крале”, авторът предава многообразни исторически факти и колоритна битова житейска картина (актуална и в наше време), в лек ироничен стил. В първата му книга “Железният крал” се дава отговор за произхода на “фаталната дата- петък 13.”

В началото на ХІV в. във Франция, тронът се заема от крал Филип ІV, наречен Железният крал или Филип Хубави. Той е бил красив, със сини очи, а лицето му- с правилни черти, но непроницаемо безизразно, каменно, откъдето и името му “Железният крал”. По време на управлението си става абсолютен господар. Успява да сломи големите барони, побеждава разбунтуалите се фламандци и англичаните в Аквитания, дори подчинява, и папата, като премества седалището му от Рим в Авиньон (град във Франция на р. Рона). Кралят се е стремил да увеличи богатството си, като е увеличил данъците, ограбил евреите и нанесъл удар на сдруженията на ломбардските банкери. Възникналата икономическа криза е предизвикала вълнения сред населението, при което бунтовниците завършвали на бесилото. Всичко е трябвало да се пречупи и огъне пред кралската власт. Филип ІV е бил студен и жесток монарх, за когото държавните интереси, властвали над всички други. При неговото управление Франция е била велика, а французите нещастни.

По това време, една единствена сила му се е противопоставила- независимият орден на рицарите на Тампл. Сувереният орден на рицарите на Ерусалимския храм (Тампл) е основан през 1128 год., с цел охрана на светите места и пътищата в Палестина. В продължение на 100 години тамплиерите управлявали Латинската империя със столица Цариград. Не са плащали данъци и такси, извършвали са успешни банкови операции, като са давали заеми на големи европейски владетели. Император Балдуин им заложил “истинския кръст на Христа” за определена парична сума. От постоянна охрана на християнството те се превръщат във всемогъщи банкери на църквата и кралете. По-късно, тамплиерите преместват седалището си в Париж- в замъка Тампл. В действителност Орденът

е бил едновременно военна, религиозна и финансова организация. Притежавал е войска, състояща се от 15 000 рицари, облечени в дълга бяла мантия, с червен кръст. На практика тамплиерите са се явявали като държава в държавата. Ръководството на Ордена се е осъществявало от Великият магистър Жак дьо Моле и неговите помощници- Нормандският наставник (първи заместник), заповедникът на Аквитания и Главният надзорник. Независимостта на тамплиерите тревожела Филип Хубави, а богатствата им дразнели алчността му.

Драмата (по предположение на Великия магистър Жак дьо Моле) е започнала от деня, в който крал Филип ІV е поискал да бъде приет за член на Ордена, с намерението да стане Велик магистър. Ръководството, недвусмислено и студено му отказва. “Сгреших ли?- питал се е Жак дьо Моле- не се ли боях да загубя властта…..” Крал Филип не забравя тази несполука, като продължава да хитрува- обсипва Жак дьо Моле с благосклонност и приятелство. Прави Великия магистър кръстник на дъщеря си Изабел, стреми се да преспи бдителността му. По същото време започва подмолна злостна кампания за опетняване на тамплиерите. Започнало да се говори, че тамплиерите са вършили спекула със зърнени храни и те са били виновни за глада в страната. Под предлог, че иска да сложи край на слуховете и да запази честта на Ордена, кралят поканил Великия магистър да направи собствено разследване. Жак дьо Моле се подлъгва и приема.

На 13 октомври, ден петък, 1307 год., призори, крал Филип нарежда , от името на Инквизицията да бъдат арестувани всички тамплиери във Франция, с обвинение в ерес. Това е денят (фаталната дата), в който се слага край на властта и богатството на тамплиерите. Самият пазител на печата (държавният секретар) рицар Гийом Ногаре пристига в замъка Тампл, за ареста на ръководителите на Ордена и още 140 рицари. Говорило се е, че папа Климент V не се е застъпил, защото самият той е бил зависим от краля. Не е помогнало и увещаването на близки до краля, да не посяга на кръстника на дъщеря му.

Кралят замисля и инсценира срещу тамплиерите един от най-големите за времето процеси, продължил седем години. Обвиняват ги в богоохулство, като при приемане на нови членове са ги карали да се откажат от Христа и да плюят върху кръста. Едновременно с това кандидатите са били подлагани на срамотни действия. Повдигнало се и обвинение в содомия, идолопоклонничество, демонизъм и магьосничество. Главното обвинение е било, обвинението в ерес.

В подземията на замъка Тампл се води следстие, съпроводено с жестоки физически мъчения- чупене на крайници, горене и др., с цел признание на обвиненията. Главният следовател и мъчител е рицар Ногаре, който се е престаравал пред краля. За да избегнат непоносимите физически болки, обвиняемите са били принудени да признават исканото. Пергаментовият списък на записите от разпитите е бил дълъг 22 м и 20 см.

След седем години, малко преди екзекуцията ръководителите на тамплиерите биват изведени от замъка. Наблизо е имало тълпа от няколкостотин души, от която са се чували викове- “смърт, смърт на еретиците!” Великият магистър Жак дьо Моле, Нормандският наставник Жофроа дьо Шарне, Аквитанският заповедник и Главният надзорник Юг дьо Пейро, под охраната на капитана на стрелците Ален дьо Парей, биват качени на каруца и откарани към катедралата “Св. Богородица” за духовен съд. Съдът е включвал епископи, свещеници, писари и трима кардинали, изпратени от папата. Присъствието на кардиналите е било знак, че присъдата не може да бъде обжалвана пред Светия престол. Обвинението е в ерес, содомия и др. престъпления (признания, изтръгнати при следствието, чрез жестоки мъчения). Духовният съд предава арестуваните на светския съд. Двама от осъдените- Великият магистър и неговия заместник- Нормандсият наставник са осъдени на смърт, чрез изгаряне. За изпълнение на присъдата е определена датата 18 март 1314 год., а мястото- “Еврейския остров”, на р. Сена. Към мястото се стича множество от хора, жадни за предстоящето зрелище.

Кладите са готови, а върху тях, на набити колове са привързани Великият магистър Жак дьо Моле и Нормандският наставник Жофроа дьо Шарне. На главите им са поставени книжните митри на еретиците, а на опита да се изповядват, те отказват.

Главният палач взема запалената кълчищена факла и я размахва няколко пъти, за да раздуха пламъка. Всички погледи- на публиката, осъдените и на охраната са обърнати към кралската ложа. Крал Филип стои прав зад перилата на ложата и погледът му се среща с погледа на Великият магистър. Погледи на двама господари- единият всевластен на настоящето, а другият- в миналото. Кралят не проявява милост, нито пък осъдените я поискват. Заповедта е дадена запалена е кладата на заместникът на Ордена. Чува са огромна въздишка от хиляди гърла- смесица от облекчение и ужас, от радост и страх, от отврат и наслаждение. Пламъците обхващат Жофроа дьо Шарне, който реве, задъхва се и се мъчи да се изтръгне от кола. Великият магистър се обръща към него с няколко думи, но от шума на тълпата се е чуло само два пъти “братко”. Наскоро, горящият се превръща в черен предмет, изпущащ мехури и свличащ се в пепелта. Някои жени припадат, други изтичват до брега, за да повърнат. Тълпата стихва. Започва се и с Великият магистър. При опита да се запали кладата, вятърът е отнасял пламъкът на факлата встрани и не е засягал осъдения. Сред тълпата тихо се говори, че това е божиа сила. Но след старанието на палачите, скоро пламъците обхващат и Великият магистър. Кралят остава като статуя, широко отворените му очи не мигват. И в този момент, през огнената завеса, неочаквано се разнася гласът на Жак дьо Моле, който всеки от присъстващите е приел, отправен към него. С изненадващо силен глас Великият магистър извиква: “Срам!, Срам! Гледайте как умират невинни! Срам за всинца ви! Бог ще ви съди”.

Пламъкът обхваща главата му, изгаря книжната митра и обхваща белите му коси. От горящото лице , отново се разнася страшният глас на проклятието : “Папа Климент!….Рицар Гийом!….Крал Филип!…. Преди да измине една година, аз ви презовавам да се явите пред съда господен, за да получите справедливо наказание! Бъдете проклети!..Проклети!…Проклети всички до тринадесето коляно на рода си!”

Пламъците обхващат устата му, задушавайки последния му вик. Зрителите, смутени си шушукат помежду си: “нас не ни прокле, само краля, нали?…Папата…. и Ногаре…” Овъглената ръка на Великият мягистър остава забита в червената жар, в жестта на проклятието.

Не минава много време, когато при краля пристига папски куриер, за да му съобщи за кончината на папа Климент V. Една и съща тръпка пронизва присъстващите- кралят и Ногаре се споглеждат, пребледнели, ето че първият умря, един месец след проклятието.

Кралят е научил как е починал папата. При треска, лекарите му предписали да яде стрити изумруди- “най-доброто лекарство за неговата болест…” (оцелелите тамплиери са си свършили добре работата).

Филип ІV и неговият секретар рицар Ногаре не са смеели да се погледнат, като всеки си е мислел: “Възможно ли е да бъде прокълнат и кой ще е следващият?”…

Месец след смъртта на папата същата участ постига и втория прокълнат- пазителят на печата рицар Гийом Ногаре. Той става жертва на задкулисни интриги, с помощта на инвалид тамплиер, кракът на който е бил счупен от следователят Ногаре. Тамплиерът е успял да достави отровни свещи на рицар Ногаре, който е работел през нощта над държавни документи. Отровата започва да действа и на няколко пъти, в Съвета, той изпада в непонятни положения. Преди да почине Ногаре си спомня думите- Папа Климент……Рицар Гийом……..Крарл Филип……

При мъртвия пристига кралят, заедно със съуправителят на Франция- Ангьоран дьо Марини, мраморната статуя на който е била поставена редом до тази на краля. Двамата са се спогледнали, при което кралят е казал: “Папата след месец, а още след месец- Ногаре…”. Марини се е постарал да успокои краля, като е казал, че това са странни съвпадения. Но това не освобождава краля от напрежение. След близо половина година, по време на лов, крал Филип ІV Хубави получава инсулт и към края на м. ноември 1314 умира.

Проклятието на Великият магистър се сбъдва, като продължава да тегне и върху наследниците на краля. Най-големият от синовете му Луи Х Вироглавият, управлявал около година и половина, бива отровен. Следващият Филип V Поатие- Дългият, също не се задържа дълго на престола, умира след като пие вода от заразен извор. Третият от синовете на краля- Шарл ІV Хубави, приличащ на баща си, последва сътбата на братята си, като след няколкогодишно управление и той умира. От тримата сина на Филип ІV няма мъжки наследници, затова закратко на престола се изреждат родствениците на Железният крал.

Дрюон Морис, Железният крал, Изд. на ОФ, София, 1980