Георги (Гоце) Делчев

Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери

Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери, лидер и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е роден в град Кукуш, Егейска Македония на 4 февруари 1872 година Гоце Делчев приключва Солунската българска мъжка гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “, където основава скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София, само че поради присъединяване му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 година е преподавател в Щип, където учителства Дамян Груев, един от създателите на организацията Български македоно-одрински революционни комитети, прекръстена след това на Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е притеглен в организацията от Даме Груев и по-късно се трансформира в неин в действителност началник. Основната концепция на ВМОРО е, че освобождението на Македония и Одринско е допустимо посредством общо въоръжено въстание.

През 1896 взе участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и дружно с Гьорче Петров създава програмата и устава на организацията, който планува построяването и на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е определен за чуждестранен представител, преносим член на Централен комитет на ВМОРО. Той поставя огромни старания за създаване на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.

През 1899 година по самодейност на Гоце Делчев се пристъпва към построяването на четническия институт на ВМОРО, който изиграва извънредно значима роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. През 1902 година дружно с Гьорче Петров взе участие в изработването новата стратегия и устава на организацията. Тя към този момент си слага за цел привличането и сплотяването “ на всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност “ и за извоюване на цялостна политическа автономност. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация.

Въпреки постигнатите триумфи в организационното й създаване Гоце Делчев към момента не е уверен, че тя е подготвена да пристъпи към въоръжено въстание, заради което се опълчва на взетото в негово неявяване решение от Солунския конгрес от 1903, за повдигане на въстание в Македония и Одринско напролет на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци съумяват да отсрочат оповестяването на въстанието за през лятото на 1903 година, както и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. да се разгласи основно в планинските и полупланинските региони и в него да вземат повече присъединяване образуваните за тази цел въоръжени чети.

В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обграждане в село Баница, Серско, и след еднодневно стълкновение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада погубен. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев, посвещава книга на огромния бунтовник. Във финалната й глава със силата на поетичното си слово той написа: “ Почти по едно и също време с Гоце биват убити още шестима, включително и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цялостен ден стълкновение се измъкват неусетно сред пламъците на Баница, цяла изгорена. Петнадесет часа – спомня си година Хаджидимов – турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата… Защото осиротяваше цялостен народ.“

Дълбок поклон!