.

Опиянението от властта, рано или късно, води до (някаква форма) на диктатура.

Напоследък все по-често се замислям какво ще стане един ден, когато доверието в аванс, на което така обилно все още в момента се радва Бойко Борисов (и каракачанската си кучка да предложи за някакъв пост в държавата и нея че я изберат с голямо мнозинство…) започне да намалява?

А, че въпросният ден ще дойде е повече от ясно, защото от страна на ГЕРБ поне засега не идват никакви реални икономически позитивни сигнали. Дори и единствената вълна, която доведе ГЕРБ и в частност Бойко Борисов на власт (анти тройнокоалиционната нагласа), се разби някъде в неизвестни корпоративни скали…

Къде останаха гръмките лозунги, че ще се громят и изправят пред съд крадците от Триглавата ламя? И не само, че всичко някак си се забравя, ами напротив – свидетели сме как бившите ‚врагове‘ са вече коалиционни партньори (кметските избори в Габрово, спечелени убедително с турско-циганските гласове на ДПС).

А, че от добрите намерения до подтисничеството е само една имагинерна крачка, сме се научили (го знаем) от историята. В основата на всяка диктатура в миналото са стояли в началото винаги добри, но неосъществими утопични  намерения.

Какво прави ГЕРБ в момента? Използва метода на камшика и моркова… Тези, които са неудобни се оставят на Цецо (тъй като в България всички с доста пари много са крали, не е проблем всеки да бъде подведен под отговорност), а бързо приспособилите си (ДПС и медийната й група) се привличат дори, като нови съюзници.

Не искам да съм лош пророк, ама рамото, което Синята коалиция и в частност Иван Костов (цитирам по памет: „в интерес на сигурността, ще приема ограничения в личните свободи), даде в началото на целия този бутафорен театър с многото арести за пред масата избиратели (публиката), може един ден да й струва скъпо. Всъщност какво значи ‚скъпо‘, след като така и така там сме останали една шепа хора… Имам предвид, че и от тази шепичка доста могат да преосмислят моралните ценности на лидерите си…

А, че призрака на диктатурата вече броди из България е видно от пръв поглед. Това, което властоимащите най-много ги притеснява от както са дошли на власт е, че чрез изпитания си метод на ‚камшика и моркова‘ едва ли биха и свободната размяна на мнения в Мрежата, подчинили. Затова и налудничавите им идеи да поставят и това под контрол. Разбира се, последното е практически невъзможно, ама те не залагат на реалното му приложение (все някой с две гънки в мозъка и там има и му е ясно, че тава са само празни приказки), а по скоро на сплашващия ефект от думите им.

И като заключение на моите думи ще припомня на късопаметните от къде дойде Бойко Борисов. От милиционерското училище в Симеоново, след като напусна пожарната, тъй като не беше съгласен тя да се деполитизира (винаги верен на Партията), мина през мутренско-силовите застраховки на ранния преход, беше пазвантин не на кой да е, а на другаря Тодор Живков, по слугува и на Симо Ментата, който за благодарност го вкара в политиката… и нататък вече всичко е ясно… (самопровъзгласи се за десен и ЕНП го призна, защото й носи гласове…)

Насилията и войните в глобален мащаб струват на световната икономика 7000 милиарда долара (5797 милиарда евра)! 😯

Global Peace Index

Румъния е на 45-то място, а България, на 50-то! 😕

.

Давайки си сметка, колко и какви „капацитети“ вече дадоха оценка на министър-председателя ни, все пак още ме сърбят пръстите и аз да пусна моите 5 цента в кюпа с мнения. Защото ще се съгласите, че в момента няма друг по-споменавам и по-коментиран индивид в България от него*. Ще кажете и с право, ама той самия търси медиите и упражнява някакъв своему рода политически ексхибиционизъм. Да, така е, ама това не е ли част от избиване на комплексите, така характерни за народопсихологията ни? С други думи, ще се опитам да докажа, че сам по себе си Бойко Борисов е дотолкова феномен, доколкото е огледално изображение на средно статистичния ни сънародник и му го показва всекидневно именно това. Ни повече, ни по-малко. Но именно от това има нужда ‚наш Ганчо Балкански‘. Да види, че човек и с неговите възможности, ако е ‚перде‘, може и далеч да стигне…

А иначе как действува въпросната личност? Ами от една страна първо сигнално, но гарнирано с порядъчна порция здрав селски разсъдък. Концепцията, както му е проста, така и донякъде успешна. Той не се залъгва, че от нещо и най-малко хабер има, ама затова във всяка област се стреми да ангажира хора, които би трябвало поне теоретично да са професионалисти там. Принципа е елементарен, ама чрез него Америка стана най-великата страна. Просто изкупи водещите мозъци от различните сфери на научния живот. Резултатът (за Щатите) няма какво да го коментираме – той е налице и очевиден.

ОК, ще каже някой, след като и г-н Борисов си служи със същия способ,  защо неговите резултати не са толкова добри, а постепенно губи почва под краката… Ами защо – много просто. Защото въпросната формула на успеха може да бъде печеливша само, ако критерия за оценка на специалистите е правилен. А точно там е ахилесовата пета на наш‘ Бойко. Той не може и това. Той не може да отсее просото от плявата и редовно заради негови съветници стъпва на криво… Добре де, ама все пак още е любимец!? Да, такъв е! И обяснение и затова има. И то е залегнало пак в народопсихологията ни. Ние (Българите в голямата си маса. Като изключения винаги има, ама те са малко и само потвърждават правилото) сме толерантни към лъжата, защото ние всички много лъжем или бръщолевим врели-некипели… Там е белята. Не случайно имаме и подходящ израз за подобна ситуация – ‚казал, не рекъл‘.

Та така. Бойко Борисов не е феномен, а е само достатъчно естествен и на това единствено се крепи популярността му. Той е ‚българина‘ захласващ се по Лепа Брена, той е ‘сънародника’ ни помпащ се с химия за да изглежда „страшен“ (псевдо мъжествен), той е и полуобразования ни ‚комшия‘, които се прави, че от всичко разбира… Той е ‚съвременна‘  България… Това е ‚Той‘! ‚ТОЙ‘, това сме ние или по-скоро една голяма част от ‚нас’… 😕

*) Гоце много се напъва поне да се изравни по популярност с него, ама единственото,  което постига е прякото доказателство на народната мъдрост, че никога не е късно,  да станеш още повече за резил… 😛

.

.

От няколко дни в българската Интернет общност и по специално между българите живеещи в чужбина се дискутира едно изявление на министъра без портфейл – г-н Божидар Димитров, относно принципният въпрос, трябва ли да има парламентарно представени депутати,  избрани из между постоянно живеещите извън страната българи.  До тук добре – във всички случаи, при положение, че около 1,5-2 милиона истински българи живеят в чужбина и никой не защитава техните интереси, а напротив, на тях се гледа, като на овце за стрижене до кръв, такъв въпрос не може да не е актуален.

Ама не, не е това, което ме вълнува, а друг, съвсем страничен факт. Въпросния „загрижен“ за българите в чужбина министър (между другото и бивш агент на ДС),  определя таргет групата на последните доста фриволно и не лишен от налудничава „научна“ фантазия. Казвам ‚налудничава фантазия‘, защото това е в пъти по-добре от другата алтернатива, а тя е именно, че се замисля поредната схема за подмяна на вота при гласуване. Според г-н Димитров, българите извън границите на България се състояли от две групи – цитирам извлечение от статията във Фрогнюз:

„По думите му броят на българите по света е между 3 и 4 млн. Те можело да бъдат разделени на две основни групи – на български граждани, които са напуснали страната в последните 100 години и на такива, които са останали в пределите на друга страна вследствие на загубени от България територии.

Първата група живее и работи по цял свят, като най-значими са общностите в ЕС, САЩ, Канада, Южна Африка. Тази група по различни оценки наброява 1 – 1,5 млн. души. Цифрата не случайно е в толкова широки граници, защото е трудно да се каже колко българи са се установили трайно да живеят в чужбина и колко са заминали да работят само временно.”, споделя министърът без портфейл. По думите му втората голяма група българи се намират най-вече в Турция, Гърция, Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна, Казахстан и т.н. „

Да ме извинява г-н министъра, ама втората му група е изсмукана от (ДС) пръстите му. Дори да приемем, че тези хора са с български етнически корен (ако се заровим дълбоко в анализирането на казуса, ще стигнем може би до заключението, че всички произлизаме от Адам и Ева и по някакъв начин сме в роднинска връзка, ама това е друг въпрос), то социално-политически те са на светлинни години далеч от проблемите в България, а единствено към което се стремят е получаването на българско гражданство, заради преимуществата, които лично за тях, произтичат от това… Тази ужасно голяма група от евентуални гласоподаватели може безпроблемно да бъде не само манипулирана, но ще кажа нещо повече – задължена да гласува, както пожелае добродетеля им… – тоест този, който е издействал гражданството им. За да придам тежест на думите ми бих вметнал факта , че сега за български паспорт се дават до 100.000,- лв., а какво остава за някакво си гласуване и то за кауза и държава, която е далеч от самосъзнанието на тези хора… Ясно, че под строй, ще гласуват за посочената партия и ще пеят на туй отгоре, че са си спестили сума ти пари…

Олее, май сега разбуних духовете на свръх патриотично настроените ми съграждани. Спокойно, няма страшно – ножът е дървен и решение за всичко се намира. Разбира се, че принципно не съм против тези наши евентуални нови сънародници, ама тъй като те не са и не могат да бъдат запознати със социално-политическото статукво в новата си Родина, предлагам да им се наложи един 5 годишен срок за опознаването му, като след това ще могат да гласуват. Това мое предложение е продиктувано от следния хипотетичен аргумент. Дори и да иска, партията, която ‚сега‘ е на власт (в момента, когато дадения човек получава гражданството си), да не може да го насили да гласува за нея на следващите избори, тъй като само един Бог знае кой ще е на власт след като изтекат 5 години и кой ще държи тогава в ръце моркова и камшика…

И на края, като заключение ще задам един реторичен въпрос: Защо винаги бивши агенти на ДС правят съдбоносни предложения с които да останат в най-новата ни история? (Подобен е момента и с Доган относно отварянето на досиетата на ДС, за което не агент Сава има принос, а редовите граждани, които наддадоха глас, ама за това друг път ще пиша, защото и там много легенди и притчи от политици се разправят, а аз лично съм водил* мейл-кореспонденцията (от мое име) с отговорните за натиска върху правителството, лица от ЕС и ми е напълно ясно как всичко стана…, докато на редовите граждани, та дори и на медиите, не им е абсолютно ясно, това.)

*) Една не малка част от мейловете още пазя и мога, ако се наложи, винаги да покажа.

ПП. Единствената промяна, която си позволих да направя в цитирания от мене текст на онлайн изданието „Фрогнюз“, беше да поправя 1-2 правописни грешки, (предполагам) неволно допуснати от редактора, които обаче мен лично ме дразнеха и някак си оптически не изглеждаха добре.

.