.

То се видя и от инфантилните накрая, че единственият кадровик в България е Държавна сигурност. Няма леви, няма десни – всичко е под гласно там!

След шумната обществена дискусия (горд съм, че съм един от инициаторите ѝ) и след продължително експертно проучване на 19 декември 2006 год. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия бе приет от 40-ото Народно събрание.

ЗАКОН ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ

Ама всъщност какво постигна този закон? Май нищо и половина или поне само повърхностно разкриване на бившите агенти. Защо така мисля ли? Ами много просто – който е вън от политическата игра се освети, ама мнозинството от актуалните играчи, останаха забулени зад паравана на неразкриваемост. Как се постига тази хватка ли? Пак просто. Който е с политическо влияние (от всички партии) успя да се добере до така желаното вписване във все още актуално действащите агенти, а техните досиета не се разсекретяват. Погледнете сами един от многото примери* (при абсолютно всяко отваряне на досиета има подобни „изключения” които варират от 1/3 до ½  от проверяваните лица)…:

Р Е Ш Е Н И Е № 177/ 12.01.2011 г.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 22 – членовете на политическите кабинети на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите. Заместник министрите са членове на политическите кабинети съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията, но са проверени като лица, заемали или заемащи публични длъжности съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и не са включени в настоящото решение. Проверени са лицата, включени в политическите кабинети в министерствата, които имат аналог в настоящия Министерски съвет.
Проверени са 229 лица. Осемдесет и осем лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. За 1 лице (Приложение 1) органът по чл. 21, ал. 2 (Министерството на регионалното развитие и благоустройството) не изпрати всички необходими данни и за него проверката продължава.

Ето една от вратичките за не огласяване на досиетата:

§ 12. За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл.1 по смисъла на този закон.

С други думи, лица които след 10 ноемврийския социалистически преврат са останали на длъжност към репресивните апарати на държавата, не се упоменават пред обществото. Близко до ума е, разбира се, че влиятелните политически лица, по един или друг начин са потърсили закрила под тази или под подобни алинеи.

.
Случая с Гоце беше изключение, че се оповести (като голяма част от досието му  липсва), при положение, че правителството на ОДС на времето скри съществуването  му. Ако то тогава беше огласено, то той щеше да види президентския мандат, през крив макарон. Какви са били мотивите на тогавашните правоимащи да не го оповестят, само те си знаят…, ама не казват.

.

*) Посочих го, като най-пресния такъв
.

.

Напоследък се забелязва едно поне външно, скрито от обществеността, мълчаливо споразумение между диаметрално противоположни на пръв поглед политически субекти, имащи за цел, провалянето на сегашното правителство.

Не че то е супер на ниво, ама във всички случаи е пъти по-добро от предишните две, пък да не кажа и всички до сега, като се сетя за приватизиранията с РМД по време на ОДС. Още по назад за лукановите зими и виденовия финансов апокалипсис, въобще не ми се мисли, защото там катастрофата беше пълна. За мутраджийските правителства на Беров („Ега ти държавата, щом аз съм ѝ бил вицепремиер“ – известната реплика на Нейчо Неев, бивш вицепремиер в правителството на Любен Беров) и Попов не ми се споменава  дори. До някъде само правителството на Филип Димитров беше читаво, ама там толкова скрити лимонки бяха поставени, че нямаше начин да изкара мандата си.

Колкото и абсурдно да звучи, ако ББ падне от власт, ще настъпи наистина пълен хаос в държавата и ще се повтори сценария от 1996/97, за съжаление на гърба пак на народа.

Първо ще се осъществи един блиц-оглождване на всичко, което все още може да се открадне, а след това Командира ще се предложи пак за спасител на нацията.

Дори ми се струва, че по този именно план се работи, защото всички имат интерес от това:

1.)    БСП ще се легитимира наново и вдъхне кураж да спаружените ѝ в момента членове и симпатизанти.

2.)    Гоце ще може да осъществи политическия си проект, защото на сегашно ниво изглежда, като мъртво родено отроче.

3.)    ДПС (разбирай Доган) ще се измъкне окончателно от примката около врата ѝ (му).

4.)    Прекалено много олигарси ще си отдъхнат в очакване на нови приходи от фиктивни държавни поръчки.

5.)    Трактори и другите им производни ще оглавят наново държавния репресивен апарат и ще възстановят паралелните си, дублиращи държавните  шпионски структури.

6.)    За Командира е ясно, че може да дойда на власт само в ситуация близка на тази от 1996/97 – демек след пълна разруха. Друг шанс няма и затова колкото и да е перверзно, именно на това се надява.

7.)    Атака на пръв поглед няма файда, но пък от тук нататък няма и някаква особена полза от ГЕРБ. До същинската власт няма да бъде допусната, а тя като партия вече се легитимира, че може да бъде лоялен партньор. Всъщност това последното ѝ беше целта и тя я изпълни (постигна).

8.)    ГЕРБ ??? Някой ще попита, а какво ще правят от ГЕРБ, докато такъв план върви в изпълнение? Ама ГЕРБ партия ли е? Партия със стабилни основи? Не, не е. Там са събрани подчинените* на Бойко Борисов. Атакуват ги засега тях, защото все още заговорниците ги е страх от него и все още не смеят да го нападат фронтално. И то не от него, като физическо лице (разбира се), а от обществената му поддръжка. Целта е, чрез удари под кръста по подчинените му, да се разклати харизмата му, а от там да загуби и „любовта на народа”…

Та така. Тази година е изборна и… интригантска, а в последната дисциплина  имаме доста доказали се, първокласни играчи.

.

*) Тях няма какво да ги мислим. Лакеи навсякъде трябват…

.

.

Талант за ориентиране във всяка една ситуация

По темата Георги Папакочев разговаря със социалния антрополог и психолог Харалан Александров.

Политическият стил на Борисов не е задължително да влияе добре и навън, казва Харалан Александров и допълва: „Българският премиер безспорно е ексцентричен и в някакъв смисъл екстраординерен, безспорно е забележим и безспорно за нашите партньори той е повод да се забавляват с България. Но от разговорите, които съм имал с хора, коментиращи обществения и политически живот в Европа, съм останал с впечатление, че те го намират за напълно адекватен на България, т.е. този противоречив, забавен, на моменти „плашещ“ образ, който той е изградил, по някакъв начин съвпада и много добре се вписва в цялостния имидж на страната ни, което не е повод за гордост, разбира се.“

Изключително чувствителен към контекста

Необремеността на премиера с ползването на чужди езици прави общуването му с чуждестранните партньори зависимо от езика на тялото, на жестовете и от квалификацията на неговите преводачи. За един модерен европейски политик, който, ако пожелае, би могъл да стане и държавен глава, това не е достатъчно, смята Харалан Александров. „Според мен доброто познаване на един от европейските езици е задължително. Веднага искам да вметна, че Борисов отлично се справя като компенсира този дефицит с изумителната си чувствителност към контекста“ – казва още психологът и посочва един конкретен случай:

„Преди месец или два имах възможност да стоя на метър и половина от него и да го наблюдавам как се държа в Брюксел по повод на едно мероприятие на община Кюстендил. Справи се блестящо, при положение, че се оказа в „небрано лозе“. Не го бяха подготвили – очакваше, че ще има изложба на Майстора, но се оказа, че кметът на Кюстендил прави промоция на града. За секунди се ориентира в ситуацията, просто сканира картината, моментално пренареди дневния ред, т.е. пусна първо да говори кмета, след това застана до него, за да демонстрира подкрепа и успя да спечели цялата аудитория, включително и много евродепутати. Просто този човек има автентичен талант да се ориентира в ситуацията, това, което наричаме „ситуационна интелигентност“. Ако имаше и останалите качества, например добро познаване на език, вероятно би бил много успешен политик на европейската сцена.“

Прелъстител – у дома и навън

По празниците Борисов уважи с участието си всички възможни български телевизии и предавания. Доста от водещите се обръщаха свойски на „ти“ към него, докато той им разказваше удивителните си детски и юношески преживявания. Наистина ли семейството на иначе самотния премиер е целокупният български народ? А може би партньорите му от чужбина са също част от това семейство, негови по-далечни роднини?

На тези въпроси Харалан Александров отговаря така: „Борисов много успешно успява да конструира в публичното пространство себе си като център на едно голямо патриархално семейство. Мисля, че това е целенасочена и добре прокарвана стратегия. Скъсяването на дистанциите, фамилиарното отношение към медиите и журналистите, говоренето на малко име, цялата тази прелъстителна „стойка“, която той има, е изключително успешна стратегия вътре в България.

Големият проблем е, че сполучливото общуване с хора от другите култури предполага много по-голяма сдържаност, много по-добре управлявана дистанция, и това нахлуване в личното пространство, което в нашата феминистка култура е толкова успешно, може да бъде интерпретирано по съвършено различен и неблагоприятен начин в Европа. А иначе доколко ще успеем да се „сродим“ с европейските политици, честно казано не вярвам, че Борисов е най-добрият сват в това отношение.“

Забележителен шоумен и актьор

И все пак в крайна сметка дали критиците на премиера не подценяват наистина един силен актьор в политиката или, може би, ловък политик на голямата международна сцена? Харалан Александров: „Аз, като един от критиците на премиера, мога да кажа, че високо оценявам неговите артистични качества. Ние, печелейки, а тепърва ще видим каква точно ще е печалбата, но получавайки този политик, със сигурност загубваме забележителен шоумен и актьор. Що се отнася до неговата политическа ловкост, тя има своите ограничения, те са обективни, дадени във външната реалност. В момента той все повече се държи като човек, който се е захванал със задача, която многократно надхвърля неговия капацитет, но веднага искам да кажа, че дава всичко от себе си, включително най-доброто от артистичните си таланти, за да компенсира тези дефицити.“

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14755442,00.html

.

Понякога наистина не мога да разбера сънародниците ми, въпреки че уж на пръв поглед на нормални изглеждат. И то не плебса, който така и така е ошашавен, ами тези които претендират да са цвета на нацията. Демек интелектуалците. Явно страдат не от раздвоение на личността, ама понякога и от разтроение…

Истинските комплексари се опитват да прикрият ахилесовата си пета именно крещейки, че останалите са били в действителност комплексирани.

И к’во се получава, от „осана”, до „разпни  го”.

Няма да забравя как един некоронован лидер на ‚дясното‘ (разбирай, изтъкващото се, като интелектуално – елитарно) в България, отиде на крака да разтрива „навехнатия” глезен на Пожарникаря,  в очакване на получаване на предявената цена (за себе си и за формацията, която представлява). То не бяха в  началото поддържане на абсурдни ГЕРБарски предложения, то не беше чудо. А дисциплинираният му 2%, верен до гроб електорат, (през сълзи) одобряваше каквото каже, докато се видя, че няма да се получат предявените министерски кресла, а по милост някое и друго зам. министерско местенце ще им се отпусне. Е, и к’во стана? Опищяха орталъка, че преустановяват подкрепата за това правителство. Само не разбрах каква именно подкрепа имаха предвид? Ако пак си „навехне” глезена, че няма пак да го масажират ли…? А, и нещо друго. Ами аджеба, като на опозиция играете, защо не си оттеглите участниците (от вашите редици) в управлението? Ех, това проклето двуличие, как отвращава…

Подкрепата на агент на ДС за кмет на Разлог от редиците на ДСБ и червена агитаторка за поста в Габрово, умишлено не искам в детайли да зачеквам, че ептен ще засмърди.

Според мен, който беше нормален, още в началото имаше снизходително отношение към ББ и до сега не го е променил, като разбира се отчита, че Борисов се стреми, според възможностите му, да постигне нещо. Е, често изпада в комични ситуации, ама толкова може. Това е. От друга страна да се отрича очевидното (че се стреми), е равносилно на патологична интригантска настройка и перверзен начин за възприемане на действителността.

Още повече, че в момента никой не иска действително властта, а само  се вдига шум, за да се държи електората мобилизиран.

Подобно е отношението и към спечелилата с убийствен резултат президентски избори в Бразилия, жена с отчасти български произход. Ей, скъсаха се да я оплюват бившите комсомолски секретари и кандидат партийни (БКП) членове, че била на младини бандитка. Ами била…, ама спечели с 86% изборите в 6-тата  икономическа сила в света, на президентските избори, а не се е вкопчила в 3-4%… и да вика имаме поредния успех…

И според мен е добре света да разбере, че освен джебчийки, просякини и проститутки, българките в чужбина могат да станат и президенти на могъщи държави.

А колкото до западните политици, той и Йошка Фишер на младини е участвал в антидържавни прояви, пък после беше външен министър на Германия. Нали така!?

За „десният” Барозо не ми се отваря дума, като си помисля, че е започнал политическата си кариера, като ултра маоист… Ама това е тема табу, че за споменаването ѝ, дърпат уши на новоприети членове на ЕНП…

Дори дясната икона, на която дължим сгромолясването на социализма, Роналд Рейган, е започнал политическата си кариера, като профсъюзен водач с леви убеждения. В последствие вижда абсурдността на младежките си увлечения и коренно се променя.

Ох, мога още много примери да дам, ама заслужава ли си, след като повечето „интелектуалци”, ни приемат, ни предават, а я карат на автопилот…, к’вото каже Командира. И ако това не е някакъв извратен култ към личността, здраве му кажи.

.

ПП. Някой ще каже, ама Стефан защитаваше Костов, а сега се промени. Не, не съм се променил. Винаги съм казвал, че той (интелектуално) е едноок между слепци, ама не е непогрешим и с възрастта започва доста да издиша…

Това, което за него явно не знаех  (моя грешка, признавам си) е, че коренно се променя (меко казано), като надуши полъха на властта, както и жена му (Лъжливото Ленче) на парите…

.

.

И има, и няма изненада в искането на Париж и Берлин да отложат влизането на България в Шенгенското пространство. Изненада е, ако приемем, че членството в Шенген наистина се подчинява на други закони в сравнение с тези в ЕС. За Шенген те са повече технически, по-малко политически и донякъде икономически. За икономическите София няма от какво да се притеснява – усвоила е 100 процента от предвидените за това европейски средства, и дори осигури 56 милиона лева национално финансиране.

Хроника на БГ-скандалите

През последните две години експерти от Брюксел направиха пътечка до България, за да се уверят на място, че страната изпълнява техническите критерии за членство. И наистина – досега никой не е казал обратното. Включително никой в Париж и Берлин. И от тази гледна точка задействането сега от тях на „внезапната спирачка“ на влака от София през Букурещ за Шенген идва малко изненадващо.

Но не много. Защото очевидно критериите изобщо не опират да някакви технически неща. А пак до политически. Каквото впрочем беше и решението за членството в ЕС – политическо. Логично е, че политическо ще бъде и решението за Шенген.

Очевидно Брюксел си е извадил поуки от прибързаното приемане на България и Румъния в ЕС преди 4 години. Днес почти никой вече не оспорва тезата, че двете страни не са били готови за членството, и че Евросъюзът е сбъркал, подавайки им тогава моркова вместо тоягата.

Четирите години на българското членство в ЕС се превърнаха в един вид хроника на резултатите от неизпълнените критерии за членство – неспирни корупционни скандали, конфликти между изпълнителната и съдебната власт, между премиер и президент, компроматни войни и дипломатически скандали, разюздана престъпност.

Призракът на старите грешки

За никого не е тайна, че Брюксел отдавна търси начин да обвърже влизането на България (и Румъния) в Шенгенската зона с успехите в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Така и са записали двамата вътрешни министри в писмото си до еврокомисарката Сесилия Малстьром – двете страни трябва най-напред да решат проблемите си с корупцията и престъпността.

Ясно е, че Берлин и Париж гледат на Шенген като на последен лост за натиск върху София и Букурещ. Тази възможност беше пропусната преди 4 години. Сега с решението си да блокират приемането на двете страни те предпазват ЕС от повторение на същата грешка. Но ще сбъркат, ако не останат твърди докрай. Включително, ако се наложи да държат вратата на Шенген затворена още години, а не месеци. Което ще зависи само от София и Букурещ.

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14731272,00.html

.

Българският президент Георги Първанов отхвърли искането на премиера Бойко Борисов да уволни 42 дипломати, включително посланиците на страната в Германия, САЩ и Великобритания, тъй като работели за тайните служби на страната по времето на комунизма, пише „Файненшъл таймс“.

Борисов призова те да бъдат уволнени, след като независима комисия разкри имената на 218 сътрудници и агенти, работещи като дипломати след падането на комунизма, сред които посланици в девет страни членки на ЕС, както и в ООН, Япония и Китай, отбелязва британският вестник. Изданието цитира анализатори, според които за повечето от посочените от комисията дипломати се е знаело, че са замесени с Държавна сигурност. „Има силен елемент на лицемерие тези хора да бъдат нападани след 20-годишна пауза. В повечето случаи връзките им с тайните служби бяха добре известни“, цитира вестникът Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. За разлика от други бивши комунистически страни България не прие закон за лустрация, с който да забрани на хора, замесени с тайните служили, да заемат високи постове. Много бивши служители направиха бърз преход към бизнеса след падането на комунизма и използваха средства, прехвърлени в чужбина след падането на режима, припомня „Файненшъл таймс“.

Би Би Си цитира Комисията по досиетата, според която посланиците в Германия, Италия, Испания, Холандия, Швеция, Гърция и Португалия са били агенти на Държавна сигурност. Посланиците в Токио и Москва също са сред споменатите имена. Според комисията почти половината от всичките 462 настоящи и бивши дипломати, които са служели след падането на комунистическия режим през 1989 г. са били агенти, отбелязва Би Би Си. Британската медия припомня, че самият президент Георги Първанов е бил обвинен през 2007 г., че е сътрудничил на Държавна сигурност, но отрича да е бил агент. Българските агенти често са били обучавани от руското КГБ и се смята, че са участвали в редица заговори, включително убийството на български дисидент в Лондон с отровен чадър, припомня Би Би Си.

Агенция Ар Ти Ти нюз цитира българския външен министър Николай Младенов, който отбеляза, че е неприемливо много български посолства по света да са все още оглавявани от бивши агенти на разузнаването и че тази ситуация подкопава доверието на съюзниците на България.

Агенция Блумбърг акцентира върху думите на Младенов, че разкритията нямат юридически последствия за бившите сътрудници и шпиони и тяхното отстраняване от настоящите им позиции е сложен юридически въпрос, но в рамките на една година може да има решение. Агенцията отразява и реакцията на българския президент Георги Първанов, който се обяви твърдо против подобно преследване по политически причини. Според него тези дипломати са много способни хора и именно те са работели за приемането на България в ЕС и НАТО, а не настоящото правителство. (БТА)

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=638455