Archiv der Kategorie: Политика

Мирослав Дърмов: Кукловодите дрогираха Виденов

Veröffentlicht am von
4

.

Мирослав Дърмов е депутат във Великото народно събрание от листата на ДПС, а в следващия парламент е народен представител от БСП. По-късно е главен съветник на парламентарната комисия по национална сигурност, ръководена от Николай Добрев. От 7 години живее и работи в Лексингтън, Кентъки, САЩ, доктор е по психология. След 15 г. мълчание пред „Торнадо” бившият политик говори за пръв път за тайните
– Г-н Дърмов, във ваш анализ за началото на прехода в България, публикуван в електронния сайт Frognews.bg, загатвате, че бившият премиер Жан Виденов през последните месеци от управлението си е бил подложен на медикаментозна зависимост. Каква е достоверността на тази информация, как стигнахте до нея?

– Тази информация беше факт, но има обстоятелства, които предварително трябва да бъдат обяснени, за да стане ясна цялата задкулисна картина от този период.

Какви са тези обстоятелства?

– В началото на управлението си Жан Виденов беше много комуникативен, можеше да се говори с него, да се обсъждат проблеми. Но изведнъж се откъсна от всички, стана некомуникативен, подозрителен. Това е периодът, когато го обградиха орионци (приятелският кръг „Орион”, ръководен от Румен Спасов, собственик на фалиралата БЗК, б.а.), там всички бяха първаци (бивши служители на Първо главно управление на ДС, б.а.). Комуникацията с премиера стана много трудна, неизвестна. От друга страна, независимо че Виденов стоеше и начело на партията, вътре бяха всеки срещу всеки. От едната страна седеше Краси Премянов, а от другата Николай Добрев.

Като организационен секретар тогава и шеф на комисията в парламента по национална сигурност Кольо може и да е имал лидерски амбиции, но проблемът му беше за информацията. Добрев не беше сигурен, че всичко важно, ставащо в държавата, стига правдоподобно и обективно до него. От една страна, се опасяваше, че Краси Райдовски (тогава шеф на пресцентъра на МС, б.а.) и други от ПГУ около Виденов филтрират и манипулират информацията. От друга страна, покойния Любомир Начев го бяха нарочили за министър на вътрешните работи, който да не върши нищо. Работата му минаваше в хапка – пийка, после поспи малко, а вечерта го поемаха девойките от „Визаж”. От него надеждна информация не можеше да се очаква. Реално в МВР управляваха Цветко Цветков и Иван Бояджиев. Поради тази ситуация Кольо реши сам да си събира чрез свои канали паралелно информация от Виденов.

– От каква информация се интересуваше Добрев?

– Течаха актуални скандали в държавата и беше важно да се знае какво става в новоучредените банки, какви кредити се раздават, как се източват и от кого, какво става със зърното? През този период бях помощник на Добрев и съм участвал в събирането на такава информация. Срещахме се с хора, добре разположени към нас лица от различни структури на властта. По такива канали при нас попадна и предупреждение за състоянието на Виденов. По време това съвпадна, когато премиерът отричаше за изнесеното зърно и празния резерв, за създаването и фалитите на банките. Не съм сигурен дали той имаше истинската и цяла картина по тези теми. Скандалите се разиграваха през периода на лятото и есента на 1996 г. Тогава стана факт и сериозната конфронтация между премиера и „Мултигруп”. Виденов явно не харесваше начина, по който Илия Павлов искаше да спасява държавата. В началото, когато започнаха конфликтите с мултаците, той се почувства, че е саботиран от средния ешелон, реално хората по тези нива бяха свързани с предишната номенклатура.

– С какво заблуждаваха Виденов?

– Всичко започна от историята с житото – има ли го, няма ли го в резерва. Жан до последно смяташе, че това е пропагандна измислица, за да го компрометират. После се повтори и с банките. Всъщност той не искаше да приеме истината – резултатът от управлението му не бе това, което му се искаше. Просто беше употребен. Най-лесно беше да го изолират и да го направят некомуникативен. Тогава се опита да мине на ръчно управление, но това се оказа невъзможно, особено за сам човек. Зопочна да работи по сума ти часове през денонощието, времето не му достигаше. Тогава е поискал някакви стимуланти, за да бъде по-работоспособен. Но явно под формата уж на стимуланти са му давали медикаменти с различно въздействие, които до голяма степен удължават мисленето, стимулират самочувствие и създават някакво еуфорично състояние. Тези медикаменти реално не са му давали възможност да взима адекватни решения и така са подготвяли краха на управлението на БСП.

– Откъде бяха информаторите?

– Предупреждението получих от един от заместник-шефовете на Военното разузнаване тогава. С него редовно обменяхме информация, поиска да предам думите му на Николай Добрев.

– Източникът ви изрази ли предположение по чие нареждане става тази медикаментозна диверсия, кой е имал интерес да се влияе върху състоянието на премиера?

– Становището на службите беше, че поръчката идва от групата на „Орион”, но аз бях скептичен към тази версия. Орионци нямаха чак такива възможности за въздействие. Вероятно тази следа ни е пусната за заблуда. Нашите анализи показваха, че най-вероятно това дрогиране става по поръчка на хора, близки до „Мултигруп”, или от среди на бившата номенклатура, които са искали Виденов да бъде по-малко ефективен. А той през този период изобщо не беше ефективен.

– Колко време Виденов е бил под тази зависимост?

– Нямам реална представа, но вероятно всичко е започнало от пролетта на 1996 г.

– Как реагира Добрев, когато му казахте опасната новина?

– Беше доста емоционален, беше шокиран, а и може би уплашен, но точният му коментар бе: “Предай му, че който се опита да каже това на Жан, ще му бъде отрязана главата още преди да може да слезе от първия етаж на Министерския съвет (където е кабинетът на министър-председателя – б.а.) до изхода.” Реакция, която еднозначно говори, че лицата, които манипулират политическата реалност в България, имат интереси, за реализирането на които животът на отделната личност няма стойност. Тези играчи не бяха дребни, по-скоро зад тези истории стояха големите кукловоди, които после хвърлиха Виденов на кучетата.

– Кои са големите кукловоди?

– Това са тези, които днес са най-богатите в България. Свързани са с бившото Политбюро на БКП. Не трябва да има съмнение, че тези, които държат сега икономиката на страната, са свързани с върха на режима на Живков.

– Предупредихте ли все пак Виденов?

– Не, не съм, отношенията между Кольо и Жан бяха доста напрегнати тогава.

– В какъв смисъл напрегнати, не бяха ли близки съратници?

– Досега не е казана публично истината, че Кольо не знаеше, че Виденов го назначи за министър в МВР. Научи го от медиите. Той не беше щастлив, че го набутват с този пост. Като чу, че влиза в правителството, първите му думи бяха: „Жан е мръсник”. Кольо знаеше, че правителството отива на кино и разбираше, че ангажирането му с този кабинет е еднозначно на съучастник в целия провал. Но нямаше как да откаже на партията си.

– През този период Георги Първанов беше плътно до Виденов, бил ли е наясно с тази афера?

– По принцип цялото поведение на Първанов до избирането му за секретар беше да е по-нисък от водата и по-тих от тревата. Насоката на поведение, която му е била дадена, е да бъде винаги с лидера, независимо кой е той. Фактически Първанов беше най-слабата фигура в Изпълнителното бюро. И ако прочетете внимателно стенограмите, които той е много горд да ги публикува и се изтъква, че едва ли не той е взел решението за отказ от мандат на БСП тогава, съвсем ясно ще се види иронията, с която Кольо Добрев разговаря с него. Доколкото знам, Първанов е стратегически готвен за това, което стана.

– От кого е стратегически готвен?

– Първо, трябва да се види кой е Първанов? Той работи като сътрудник в Института по история на БКП, който е звено на ЦК на БКП. Научните сътрудници в този институт имаха ранг на инструктур в ЦК на БКП. Въпреки че е бил научен работник, той е бил функционер на комунистическата партия. Тоест той е бил в много добра позиция, въпросът е как момчето от Сирищник се оказва в тази добра позиция? Вероятно прозират неговите връзки с историята „Гоце”. Стартът му в новата политика бе даден като кандидат за депутат от националистическата ОКЗНИ, а по-късно беше избран в ръководството на БСП. Първанов никога не се е отличавал с някаква инициативност, твърдост на характера, ясна личност. И изведнъж бе поставен на мястото на Жан Виденов. Явно Кольо Добрев е бил неудобен на кукловодите за този пост, в тази ситуация.

– Принадлежността на президента Първанов към ДС беше ли известна на Николай Добрев?

– Да, той беше наясно с досието много преди то да стане публично достояние.

– Допускате ли, че хората, които са подготвяли Първанов за лидер, са имали интерес паралелно с това Виденов да бъде под медикаментозна зависимост?

– Това е тактически ход. Според мен Виденов е използван само за масовата приватизация да я направи и толкова. Определени хора са имали интерес от нея и резултатите показват, че тя си е чист пладнешки обир. Всичко друго си е просто саботаж на правителството на БСП – от средната номенклатура, до банкерите, службите. Това с прословутата хиперинфлация също е много загадъчно, как така после тя приключи само за една седмица? Това си беше дирижиран ход да се обърнат левове в долари, а после по кредитите да не се върне почти нищо, а, от друга страна, да се компрометира БСП и Виденов като невъзможност да ръководят страната. Просто управлението на Виденов е било само един планиран елемент в прехода – да направи масовата приватизация, после друго правителство – касовата, и се вижда как се разпредели собствеността.

– Казвате, че Добрев се е отнасял със снизхождение към Първанов, но президентът формира друго усещане в обществото, че двамата са били изключително близки и са действали като екип.

– Това абсолютно не е вярно. Първанов започна да говори за Добрев след смъртта му. На Първанов му трябваше авторитет на заем, защото в БСП беше никой. Спомням си, че когато го избраха за лидер на партията, брат и сестра Бокови коментираха пред мен, че са ги ударили с мокър парцал. После обаче пропагандата го наложи като големия реформатор на БСП.

– Хора от НСО сигурно са били въвлечени в тази конспирация с дрогирането на премиера?

– НСО е наследник на УБО. Информацията за охраняваните преди отиваше при Живков, а след това вероятно пак е събирана, но е донасяна на бившите ръководители. Добрев беше наясно също с тази структура и когато стана министър, отказа официално да има охрана от НСО. Ген. Владимир го убеждаваше колко е опасна ситуацията, но Добрев го отряза, че ще намери от МВР кой да го пази. Трябва да е ясно, че тези хора, освен да ти носят куфарчето и да ти отварят вратата, другата им работа е да събират информация за охраняваните.

– До Добрев стигала ли е информация от личния живот на Виденов?

– Да, получавал е такива сведения. За тях не можеше да има друг източник освен НСО.

– Какво разпространяваха гардовете?

– Например за някои негови лични изживявания, излизаха пикантерии. Тогава коментирахме с Добрев как може да допуска до дадено място да го кара кола на НСО и после да го връща и да вярва, че нищо не се знае. Той надценяваше ролята на тази служба, което показваше, че не я познава. После обаче с тази информация те пържат на бавен огън.

– Ако Добрев не е бил окалян с кабинета на Виденов, можеше ли да има друго развитие в партията и да направи реформи, различни от Първанов?

– Да си кажем откровено – Кольо беше пич, имаше и трески за дялане, но принципите му бяха ясни. Реално нещата с него нямаше да бъдат кой знае колко по-различно, защото формулата е зададена и един човек не може да промени ситуацията. Но с него нещата в партията и държавата щяха да бъдат по-принципни. Той можеше да прави компромиси, но без да загуби лице. Нямаше да е така пладнешко както при Първанов.

– Как приемате амбиците на Първанов да прави нов политически проект?

– Единствената му цел е да се запази като лидер. Освен това има хора, които са заинтересовани той да остане в политиката. В момента няма значение дали ще бъде популярен или не, сега се залагат перспективи за след 4-5 г. Явно тези, които го съветват и са инвестирали в него, смятат, че той може да се оформи като обединител и лидер на лявото пространство. Въпреки моята неприязън към него, той е много по-харизматичен от Станишев. Целта им е да има позиция, от която може да се преговаря.

http://frognews.bg/news_30619/Miroslav_Darmov_Kuklovodite_drogiraha_Videnov/

Паметникът на окупационната съветската армия в София

Veröffentlicht am von
Antworten

.

„Дискусиите“ около евентуалното демонтиране на паметника Съветската армия  добиват истерични размери, дивиденти от което извличат само комунистите. Защо? Много просто. Популяризира и идеологизира се в нечувани размери едно типично сталинско произведение на ранното социалистическо „изкуство“, където единствен критерий май е бил, мащабността на проекта.

Морални аргументи срещу паметника има толкова много, колкото не могат да се изброят до утре. От абсурдността да се издигне паметник на армия агресор, окупирала страна стремяща се към мир, като се мине през уродливостта на монумента, та се стигне до унизителният факт, че това недомислие на ранния култ към личността, е в пъти по-високо от паметниците на светците от възраждането ни, като Левски, Ботев, Паисий и пр.

На застъпващите теорията за запазване на исторически паметник, та дори и в негативен смисъл, бих предложил, да се отделят прословутите трима автоматчици на върха и да се преместят някъде, където биха подхождали исторически на събитията от онези години. Например на острова на р. Дунав, там където се е помещавал лагера на Смъртта – Белене…

Може да се излеят и миниатюрни бронзови копия-отливки на недомислието и феновете им да си ги поставят у дома, вместо разпятието Христово…

Но горните три абзаца са само мои мисли с които не ангажирам никого. Това, което искам да кажа и смятам, че в случая правилно е, че Столична община, без много дискусии трябва да демонтира паметника по чисто технически съображения.

Метрото може да свърши тази деликатна работа и по този начин ще се избегне дипломатическа дискусия с Москва по въпроса.

По ирония на съдбата технологията, по която е замислено софийското метро е съветска, и именно тя предвижда завоите и вибрациите, които могат да видят сметката на скулптурната група.

Паметникът е фундиран в дълбочина в далечната 1954 г., когато никой не е предполагал, че някога ще се наложи да издържа на огромно натоварване като това от метрото. Ситуацията налага или основен ремонт на облицовки, скулптурите и постамента или пълното демонтиране/разрушаване на паметника, категорични са специалистите.
Още през октомври 2007 г. кандидатът за столичен кмет  Мартин Заимов показа по време пресконференция снимки на паметника на Съветската армия, на които се виждаха големи пукнатини. Според изчисленията те са достатъчни някой ден грамадата да се срине върху детската площадка зад него.

Та така. Без много шум, всеки да си изпълни задълженията. В случая Софийската община да обезопаси терена, съобразно строежа на метрото.

.

Прокопиев купи живот в Сингапур за 5 млн. $

Veröffentlicht am von
3

.

Дължи над 605 000 000 лева на кредитори
Родните олигарси осиротяха, след като медийният магнат и неуспял банкер Иво Прокопиев напусна България и реши от края на миналата година да живее със семейството си в Азия. Прокопиев се славеше доскоро като единствения десен или син олигарх, но не дочака българското издание на Форбс да преброи гордо милионите му. Вместо това днес кредитори дебнат като копои всяко възможно взимане от компаниите му. А във финансовите среди клюката твърди, че избягалият от страната бос е натрупал дългове към финансови институции, частни компании и физически лица в размер на 605 млн. лева
По традиция, както при всички родни олигарси, и на Иво Прокопиев първият милион му се губи в хаоса на прехода, за него обаче това обстоятелство по-късно ще се окаже съдбоносно при реализирането на различни смели проекти.

Възходът на Прокопиев без съмнение е свързан със синьото правителство на Иван Костов. Твърди се, че посредникът му със силните на властта е съгражданинът му от Разград – бившият син депутат Никола Николов. С негови протекции Прокопиев и ортакът му в медийната групировка „Капитал” Филип Харманджиев получават преференциално право от синята власт да участват в приватизацията на разградската фирма „Каолин” и винпром „Дамяница” край Благоевград. Запознати с приватизационните машинации твърдят, че двете дружества са закупени чрез Работническо-мениджърска приватизация, като за тях реално са платени само по 350 хил. долара в брой за дружество, а останалата част от сделката е погасена с фалшиви зункове, напечатани в кърджалийска печатница. Икономисти коментират, че тези сделки са образцов пример за кражба от държавата. Кандидат за „Каолин” е бил белгийски фонд, готов да инвестира тогава 20 млн. германски марки.

Офертата им е отблъсната от Агенцията за приватизация и по неизвестни критерии е предпочетен мениджърският екип на Прокопиев. Не по-малка е далаверата и с винпром „Дамяница”. Хора от винарския бранш разказват, че тогава в избите на държавния винпром е имало складирани 5 млн. литра вино от различни реколти. Прости сметки на познавачи показват, че от тях може да се произведат 7 млн. бутилки. При средна цена от 5 лв. за бутилка в джобовете на новите богаташи са
налети минимум 35 млн. лв. Освен това бивши работници и от двете дружества и до днес се питат как в нарушение на приватизационния закон са предпочетени Прокопиев и Харманджиев, без дори някой от фамилиите им и ден да е работил в дружествата? Точно заради тези приватизации Иво Прокопиев по-късно е обект на две разследвания от Икономическата полиция в Разград и София. Проверките са по указание на Главна прокуратура. Магистрати пък твърдят, че именно Прокопиев се оказва взривоопасната конфликтна точка в отношенията между бившия премиер Иван Костов и ексглавния прокурор Никола Филчев.

И до днес двамата са в люта вражда, а набеденият за син капиталист отдавна е заиграл с червените барони и е в топли връзки с президента Първанов. Съмнителната приватизирания на „Каолин” и „Дамяница” се превръщат години по-късно в сериозна пречка за банкерските мераци на момчето от Разград. Преди три години дружеството на Прокопиев „Алфа финанс” и виенската „Хипо инвестмънт” подписват договор за създаване на съвместна банка в София. Австрийците превеждат 10 млн. евро по сметките на българския си партньор, но с тези пари финансовият играч от Разград купува „Капитал банк” в Скопие.

В същото време синият олигарх задейства и процедура за получаване на лиценз от БНБ за създаване на трезор в София. Банкери твърдят, че Прокопиев е бил напълно сигурен, че мечтата му ще се сбъдне, осланяйки се на добрите си контакти с новия премиер чрез нежната му половинка – банкерката Цветелина Бориславова. Шефът на БНБ Иван Искров обаче заема категорична позиция и отказа миналата зима лиценз на Прокопиев. Така банкерските му мечти рухват. Според запознати със сагата за трезора липсата на перфектно доказан произход на капиталите е препънал медийния бос към банкерството. Ако обаче проектът му беше успял, Прокопиев е щял да има идеалната възможност да извършва международни разплащания между трезорите си в Скопие и София, които БНБ няма да може да контролира пряко.

Във финансовите среди на София упорито се носи и друга мълва, че под формата на доверително управление Прокопиев е взел огромни суми от богати българи, които не може да върне. С 205 млн. евро потънала съпругата на покойния банкер Кюлев Отделно бившият шеф на Съюза на работодателите се е набълбукал със 150 млн. евро към италианска, австрийска и две гръцки банки. Част от тези пари, около 50 млн. евро, инвестирал в стабилизиране и модернизиране на „Каолин”. Сега според експертни оценки пазарната стойност на дружеството била около 100 млн. евро.

И тук в известна степен интересите на инвеститорите били защитени, но другите милиони потънали в свръх глупави начинания, които никога нямало да се възстановят – селскостопански земи за ветроенергийни паркове, недвижими имоти в няколко града, злополучният проект RТV, в съдружие с банкера Светослав Божилов. Запознати с делата на олигарха твърдят, че от няколко години е било ясно, че фирмите и капиталите на Прокопиев са кухи и трескаво търси ресурс
да се измъкне от блатото Развръзката дойде миналата есен, когато олигархът взе семейството и куфарите си и отлетя за Азия.

Достоверни източници са категорични, че босът се е установил в Сингапур, а за да получи временно инвестиционно разрешение за живеене, е изръсил минимум 5 млн. долара за шесточленното си семейство, според местните правила.
Любопитна е и интригата за напускането на България. Семейство Прокопиеви са минали през правителствения VIP, ползвайки дипломатически имунитет. През миналата пролет най-неочаквано правителството одобри кандидатурата на шефа на кръга „Капитал” за почетен консул на Канада в България. Още тогава запознати с проблемите на Прокопиев коментираха, че така е блокирана възможността да бъде арестуван или разследван след като вече има имунитет, а освен това безпрепятствено може да напусне държавата по всяко време. Преди време пък канадските служби неформално попитали наши представители дали е почтен почетният им консул у нас, след като само месеци след поемането на поста е напуснал страната и сега реално няма кой да ги представлява в България? И още – като почетен консул на Канада ли е емигрирал в Сингапур, или като български гражданин?

Преди да се стигне до отговорите на тези въпроси, е любопитно да се разбере как българската система за финансов контрол е контролирала финансовите операции на „Алфа финанс” със свързани лица и защо прокуратурата и съдът проспаха и не завършиха разследването за произхода на капиталите на Прокопиев и не ревизираха приватизационните му договори.
През миналото лято в софийския ъндърграунд упорито се носеше слухът, че олигархът от Разград се движи с охрана и има сериозни заплахи за живота му, свързани с неуредени дългове. По-късно обаче стана ясно, че Прокопиев е останал почти без имущество, изчиствайки взимания към кредитори. Акциите в скопската банка били прехвърлени на измамените австрийски партньори, а варненската групировка ТИМ е откупила голяма част от дълговете му. Сега на негово име се водели само 50% от собствеността на „Капитал”, но присъствието му там било проформа. Малко преди да се изнесе от страната, Прокопиев даде няколко дирижирани интервюта, в които обясни скромно: „Клевети петнят бизнеса ми”, но на думите му никой не обърна внимание.

http://frognews.bg/news_30666/Prokopiev_kupi_jivot_v_Singapur_za_5_mln_$

ДА ВДИГНЕМ ЗАВЕСАТА – а вдигаме ли я, реално?

Veröffentlicht am von
3

.

То се видя и от инфантилните накрая, че единственият кадровик в България е Държавна сигурност. Няма леви, няма десни – всичко е под гласно там!

След шумната обществена дискусия (горд съм, че съм един от инициаторите ѝ) и след продължително експертно проучване на 19 декември 2006 год. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия бе приет от 40-ото Народно събрание.

ЗАКОН ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ

Ама всъщност какво постигна този закон? Май нищо и половина или поне само повърхностно разкриване на бившите агенти. Защо така мисля ли? Ами много просто – който е вън от политическата игра се освети, ама мнозинството от актуалните играчи, останаха забулени зад паравана на неразкриваемост. Как се постига тази хватка ли? Пак просто. Който е с политическо влияние (от всички партии) успя да се добере до така желаното вписване във все още актуално действащите агенти, а техните досиета не се разсекретяват. Погледнете сами един от многото примери* (при абсолютно всяко отваряне на досиета има подобни „изключения” които варират от 1/3 до ½  от проверяваните лица)…:

Р Е Ш Е Н И Е № 177/ 12.01.2011 г.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 22 – членовете на политическите кабинети на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите. Заместник министрите са членове на политическите кабинети съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията, но са проверени като лица, заемали или заемащи публични длъжности съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и не са включени в настоящото решение. Проверени са лицата, включени в политическите кабинети в министерствата, които имат аналог в настоящия Министерски съвет.
Проверени са 229 лица. Осемдесет и осем лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. За 1 лице (Приложение 1) органът по чл. 21, ал. 2 (Министерството на регионалното развитие и благоустройството) не изпрати всички необходими данни и за него проверката продължава.

Ето една от вратичките за не огласяване на досиетата:

§ 12. За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл.1 по смисъла на този закон.

С други думи, лица които след 10 ноемврийския социалистически преврат са останали на длъжност към репресивните апарати на държавата, не се упоменават пред обществото. Близко до ума е, разбира се, че влиятелните политически лица, по един или друг начин са потърсили закрила под тази или под подобни алинеи.

.
Случая с Гоце беше изключение, че се оповести (като голяма част от досието му  липсва), при положение, че правителството на ОДС на времето скри съществуването  му. Ако то тогава беше огласено, то той щеше да види президентския мандат, през крив макарон. Какви са били мотивите на тогавашните правоимащи да не го оповестят, само те си знаят…, ама не казват.

.

*) Посочих го, като най-пресния такъв
.

В блатото на досиетата

Veröffentlicht am von
6

.

Чета списъка на лицата (агентите от политическите кабинети на министрите) по чл. 3, ал. 1, т. 22 – членовете на политическите кабинети на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите… и недоумявам.
Процентно  по времето на ОДС е имало агенти по-малко само от колкото при управлението на Станишев… Ама докато  за Тройната ламя всеки знаеше, че е пълно с ДС-ари, какво са правили при „десните“ и най-важно, кой ги е назначил на тези места? И таз добра… и още нещо. Ще има ли сега лична отговорност за тази мръсотия или пак ще се замете всичко под килима на историята? Ще каже някой, ами това са били заложени от комунистите лимонки. Хм, ами нали министрите са си ги избирали и назначавали…!?!? ОК, дори да са сбъркали в преценката си, то досиетата бяха на разположение на правителството по време на управлението на ОДС. Да кажем, че не до там интелигентното извинение за не отварянето им за широката общественост се е дължала на висши съдии (което не е вярно, защото те са били в малцинство и ако е искало мнозинството, щяло е да се отворят), ама самото правителство и членовете му са имали достъп до архивите. Защо не се изчистиха от тези агенти??? Да не би пък агентите с нещо да са ги държали и взаимно да се се пазели… Кой знае? Никой истината не казва, а само басни се разказват от хора, които са си своеобразна клика и сами са се самопровъзгласили, че са водачи на ‚дясното‘ в страната… Във всички случаи, ето ги агентите, които са били „десни ръце“ на министрите, тогава:

.

Три имена Александър Георгиев Урумов
Дата на раждане 26.07.1969 г.
Място на раждане гр. Брацигово
Вербувал го служител о. р. Тодор Божанов на 03.10.1988 г., регистриран на 10.10.1988 г.
Ръководил го служител о. р. Тодор Божанов; о. р. Пламен Желев; о. р. Стойо Пуцеков
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление 03-05-03
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Абел
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр.; протокол рег. № 158/ 29.11.1990 г. за унищожаване на лично дело IА-165 (Пд) на агент „Абел“.
Снемане от действащия оперативен отчет 1990 г.
Публична длъжност или публична дейност Н-к на направление „Информация и връзки с обществеността“ в Министерството на отбраната от 04.08.1997 г. до 12.01.2001 г.

*************************************************************************

Три имена Весел Викентиев Етугов
Дата на раждане 09.11.1953 г.
Място на раждане гр. София
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил ДС, отдел IV, ПГУ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № 3640/ 23.11.1977 г. е назначен за разузнавач III степен; със заповед № 1590/ 04.05.1980 г. е преназначен за разузнавач в ПГУ; със заповед № 3116/ 26.07.1982 г. е преназначен за разузнавач в отдел IV; със заповед № 162/ 18.07.1983 г. е преназначен за ст. разузнавач; със заповед № 365/ 04.11.1987 г. е преназначен за инспектор.
Публична длъжност или публична дейност Парламентарен секретар на Министерството на труда и социалната политика от 16.06.1997 г. до 24.07.2001 г.

*************************************************************************

Три имена Никола Асенов Диков
Дата на раждане 06.06.1941 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител майор Иван Петков Иванов на 22.04.1970 г., регистриран на 30.04.1970 г.
Ръководил го служител майор Иван Петков Иванов; о. р. Божидар Йорданов; о. р. Емил Персийски; о. р. Иван Шаранков; о. р. Владимир Тодоров; о. р. Страхил Балов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление II-VII-III; управление II-Х-III; управление II-Х-I; управление IV-II-II
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник сътрудник; агент
Псевдоними Пламен
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество-обещание; собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-33709; работно дело IР-12315.
Снемане от действащия оперативен отчет 1990 г.
Публична длъжност или публична дейност Парламентарен секретар на Министерството на транспорта от 15.01.2001 г. до 01.05.2001 г.

**********************************************************************

Три имена Чавдар Вельов Червенков
Дата на раждане 31.05.1941 г.
Място на раждане гр. София
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил РУ-ГЩ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № 014/ 28.09.1971 г. е назначен за младши оперативен работник; със заповед № 0315/ 20.08.1982 г. е изпратен за слушател във ВА-ГЩ на ВС на СССР; със заповед № Р-050/ 20.09.1984 г. е преназначен за зам. н-к отдел; със заповед № Р-012/ 14.09.1987 г. е преназначен за н-к отдел.
Публична длъжност или публична дейност Н-к на кабинета на министъра на отбраната от 27.12.1999 г. до 14.08.2001 г.

Л. Канов: Цялата ни държава е просмукана от ДС

Veröffentlicht am von
1

.

„Да те следи жена ти дали излизаш със секретарката е едно. Съвсем друго е да те следи една всемогъща, всевиждаща държава с цел да те смаже“, заяви писателят и психиатър Любомир Канов в интервю за БГНЕС.

В качеството си на психиатър той заяви за времето на комунизма: „да си по „оруелски“ следен, както бяхме ние – това е смазващо за психиката“. Канов отбеляза, че е интересно да се наблюдават наследниците на комунистическата партия – политически и биологически, които с реакциите си се оказват „изключителни защитници“ на правата и свободите на хората. „Те скочиха като ужилени от това, че се подслушва и че се нарушават права. Фактически комунистическата държава беше най-големият потисник и потъкваща човешките права на целия народ, на мнозинството“, заяви той. Самият лекар е един от многото следени и подслушвани, а след това и арестувани, по време на тоталитарния режим. Тогава тези операции са носели имена от типа „Мероприятие „Родопи“, „Мероприятие „Стара Планина“. „Наследниците на тази партия, която правеше това, на тази могъща „Държавна сигурност“, която подслушваше всички тогава, сега се явяват защитници на права. Това е смешно, това е просто толкова лицемерно и подло, че нямам думи“, добави той.

Любомир Канов смята, че България не е успяла да се отърве от тези структури – подслушващи и следящи, затварящи и тероризиращи, т. е. репресивни. „Държавната сигурност“, добавя Канов, е преминала през метаморфози като НСС, като ДАНС, практически със същите хора и с главно „кадесари“ на ръководни позиции и функции. Тоест и сега те събират информация за компромати и изнудване. „На мене това изохкване „Ах, боже, подслушват ни сега!“ ми се струва лицемерно и даже някак си плиткоумно. Нима не знаехте досега тези подслушвачи къде отидоха, какво правят, какво работят?, добави той. За него скандалът с огласената стенограма от разговора между Симеон Дянков и директора на митниците ген. Ваньо Танов е по-скоро „буря в чаша вода“, защото това, че те се подслушват е унаследено като маниер от старата служба на КДС. Любомир Канов допуска, че вероятно това подслушване е направено като частна инициатива на кадесари и вероятно е поръчка на криминални картели. „Тая държава цялата е просмукана от Държавна сигурност“, тя изобщо не е ремонтирана, не е оздравена, не е почистена и такава ще бъде, докато не се прочисти един път завинаги“, категоричен бе той.

По неговите думи, огласяването на посланиците ни, сътрудничели на ДС е ужасен скандал, видим за света, но по-големият проблем е „неразкритото зло“, което действа у нас в последните 20 години. Той не приема аргумента дипломатите ни да са оправдани от това, че са работили, спазвайки тогавашната конституция. „Да, ами същото могат да кажат нацистите, разбира се – „изпълнявахме заповеди и пр. и пр.“, каза той, като допълни, че тези посланици нямат в място в съвременна България, членуваща в ЕС и НАТО. „Те доброволно са служили на една нечовешка, репресивна система и трябва да имат достойнството…не непременно да отидат на Нюрнбергски съд, какъвто заслужаваха, но да се отстранят от такива позиции, те нямат място там“, е позицията на Канов. Той смята, че тези наши дипломати не вършат никаква работа, а посолствата, в които работят представляват „ужасяващо зле поддържани дупки, в които мирише на Вълко Червенков“.

Писателят обобщава, че живеем в „Оруелски свят“, от който никога не сме излизали. Въпреки това обаче, той не вижда нищо скандално в това да се подслушват хора на високо ниво, особено там, където „мирише на корупция“, както в митниците. „Ако законът го позволява аз се солидаризирам с Дянков, че ако има основание – какво лошо има да бъдеш подслушван“, подчерта той, макар да признава, че подслушването може би не е най-правилният начин. Самият той признава, че се е чувствал унижен, когато е бил подслушван, като обикновен човек, лекар на бедните и душевно болните и след това арестуван като враг на народа. Любомир Канов живее и работи в САЩ като психиатър от години. А на въпроса как ще ги стигнем американците, той отговаря така: „В Америка има два важни принципа – че над всичко е законът, и второто е, че има бог. Това е, което, е необходимо на България, за да настигне американците“.

ВИДЕО

.

Мълчаливото споразумение: Всички срещу Бойко Борисов

Veröffentlicht am von
5

.

Напоследък се забелязва едно поне външно, скрито от обществеността, мълчаливо споразумение между диаметрално противоположни на пръв поглед политически субекти, имащи за цел, провалянето на сегашното правителство.

Не че то е супер на ниво, ама във всички случаи е пъти по-добро от предишните две, пък да не кажа и всички до сега, като се сетя за приватизиранията с РМД по време на ОДС. Още по назад за лукановите зими и виденовия финансов апокалипсис, въобще не ми се мисли, защото там катастрофата беше пълна. За мутраджийските правителства на Беров („Ега ти държавата, щом аз съм ѝ бил вицепремиер“ – известната реплика на Нейчо Неев, бивш вицепремиер в правителството на Любен Беров) и Попов не ми се споменава  дори. До някъде само правителството на Филип Димитров беше читаво, ама там толкова скрити лимонки бяха поставени, че нямаше начин да изкара мандата си.

Колкото и абсурдно да звучи, ако ББ падне от власт, ще настъпи наистина пълен хаос в държавата и ще се повтори сценария от 1996/97, за съжаление на гърба пак на народа.

Първо ще се осъществи един блиц-оглождване на всичко, което все още може да се открадне, а след това Командира ще се предложи пак за спасител на нацията.

Дори ми се струва, че по този именно план се работи, защото всички имат интерес от това:

1.)    БСП ще се легитимира наново и вдъхне кураж да спаружените ѝ в момента членове и симпатизанти.

2.)    Гоце ще може да осъществи политическия си проект, защото на сегашно ниво изглежда, като мъртво родено отроче.

3.)    ДПС (разбирай Доган) ще се измъкне окончателно от примката около врата ѝ (му).

4.)    Прекалено много олигарси ще си отдъхнат в очакване на нови приходи от фиктивни държавни поръчки.

5.)    Трактори и другите им производни ще оглавят наново държавния репресивен апарат и ще възстановят паралелните си, дублиращи държавните  шпионски структури.

6.)    За Командира е ясно, че може да дойда на власт само в ситуация близка на тази от 1996/97 – демек след пълна разруха. Друг шанс няма и затова колкото и да е перверзно, именно на това се надява.

7.)    Атака на пръв поглед няма файда, но пък от тук нататък няма и някаква особена полза от ГЕРБ. До същинската власт няма да бъде допусната, а тя като партия вече се легитимира, че може да бъде лоялен партньор. Всъщност това последното ѝ беше целта и тя я изпълни (постигна).

8.)    ГЕРБ ??? Някой ще попита, а какво ще правят от ГЕРБ, докато такъв план върви в изпълнение? Ама ГЕРБ партия ли е? Партия със стабилни основи? Не, не е. Там са събрани подчинените* на Бойко Борисов. Атакуват ги засега тях, защото все още заговорниците ги е страх от него и все още не смеят да го нападат фронтално. И то не от него, като физическо лице (разбира се), а от обществената му поддръжка. Целта е, чрез удари под кръста по подчинените му, да се разклати харизмата му, а от там да загуби и „любовта на народа”…

Та така. Тази година е изборна и… интригантска, а в последната дисциплина  имаме доста доказали се, първокласни играчи.

.

*) Тях няма какво да ги мислим. Лакеи навсякъде трябват…

.

Борисов умее да компенсира дефицитите си

Veröffentlicht am von
1

.

Талант за ориентиране във всяка една ситуация

Едва ли може да се отрече факта, че Бойко Борисов е нестандартна личност. Дали обаче ефектният политически стил, който издува личния му рейтинг в България, има същото въздействие върху неговия международен авторитет?

По темата Георги Папакочев разговаря със социалния антрополог и психолог Харалан Александров.

Политическият стил на Борисов не е задължително да влияе добре и навън, казва Харалан Александров и допълва: „Българският премиер безспорно е ексцентричен и в някакъв смисъл екстраординерен, безспорно е забележим и безспорно за нашите партньори той е повод да се забавляват с България. Но от разговорите, които съм имал с хора, коментиращи обществения и политически живот в Европа, съм останал с впечатление, че те го намират за напълно адекватен на България, т.е. този противоречив, забавен, на моменти „плашещ“ образ, който той е изградил, по някакъв начин съвпада и много добре се вписва в цялостния имидж на страната ни, което не е повод за гордост, разбира се.“

Изключително чувствителен към контекста

Необремеността на премиера с ползването на чужди езици прави общуването му с чуждестранните партньори зависимо от езика на тялото, на жестовете и от квалификацията на неговите преводачи. За един модерен европейски политик, който, ако пожелае, би могъл да стане и държавен глава, това не е достатъчно, смята Харалан Александров. „Според мен доброто познаване на един от европейските езици е задължително. Веднага искам да вметна, че Борисов отлично се справя като компенсира този дефицит с изумителната си чувствителност към контекста“ – казва още психологът и посочва един конкретен случай:

„Преди месец или два имах възможност да стоя на метър и половина от него и да го наблюдавам как се държа в Брюксел по повод на едно мероприятие на община Кюстендил. Справи се блестящо, при положение, че се оказа в „небрано лозе“. Не го бяха подготвили – очакваше, че ще има изложба на Майстора, но се оказа, че кметът на Кюстендил прави промоция на града. За секунди се ориентира в ситуацията, просто сканира картината, моментално пренареди дневния ред, т.е. пусна първо да говори кмета, след това застана до него, за да демонстрира подкрепа и успя да спечели цялата аудитория, включително и много евродепутати. Просто този човек има автентичен талант да се ориентира в ситуацията, това, което наричаме „ситуационна интелигентност“. Ако имаше и останалите качества, например добро познаване на език, вероятно би бил много успешен политик на европейската сцена.“

Прелъстител – у дома и навън

По празниците Борисов уважи с участието си всички възможни български телевизии и предавания. Доста от водещите се обръщаха свойски на „ти“ към него, докато той им разказваше удивителните си детски и юношески преживявания. Наистина ли семейството на иначе самотния премиер е целокупният български народ? А може би партньорите му от чужбина са също част от това семейство, негови по-далечни роднини?

На тези въпроси Харалан Александров отговаря така: „Борисов много успешно успява да конструира в публичното пространство себе си като център на едно голямо патриархално семейство. Мисля, че това е целенасочена и добре прокарвана стратегия. Скъсяването на дистанциите, фамилиарното отношение към медиите и журналистите, говоренето на малко име, цялата тази прелъстителна „стойка“, която той има, е изключително успешна стратегия вътре в България.

Големият проблем е, че сполучливото общуване с хора от другите култури предполага много по-голяма сдържаност, много по-добре управлявана дистанция, и това нахлуване в личното пространство, което в нашата феминистка култура е толкова успешно, може да бъде интерпретирано по съвършено различен и неблагоприятен начин в Европа. А иначе доколко ще успеем да се „сродим“ с европейските политици, честно казано не вярвам, че Борисов е най-добрият сват в това отношение.“

Забележителен шоумен и актьор

И все пак в крайна сметка дали критиците на премиера не подценяват наистина един силен актьор в политиката или, може би, ловък политик на голямата международна сцена? Харалан Александров: „Аз, като един от критиците на премиера, мога да кажа, че високо оценявам неговите артистични качества. Ние, печелейки, а тепърва ще видим каква точно ще е печалбата, но получавайки този политик, със сигурност загубваме забележителен шоумен и актьор. Що се отнася до неговата политическа ловкост, тя има своите ограничения, те са обективни, дадени във външната реалност. В момента той все повече се държи като човек, който се е захванал със задача, която многократно надхвърля неговия капацитет, но веднага искам да кажа, че дава всичко от себе си, включително най-доброто от артистичните си таланти, за да компенсира тези дефицити.“

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14755442,00.html

Ментална инсуфициенция

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Понякога наистина не мога да разбера сънародниците ми, въпреки че уж на пръв поглед на нормални изглеждат. И то не плебса, който така и така е ошашавен, ами тези които претендират да са цвета на нацията. Демек интелектуалците. Явно страдат не от раздвоение на личността, ама понякога и от разтроение…

Истинските комплексари се опитват да прикрият ахилесовата си пета именно крещейки, че останалите са били в действителност комплексирани.

И к’во се получава, от „осана”, до „разпни  го”.

Няма да забравя как един некоронован лидер на ‚дясното‘ (разбирай, изтъкващото се, като интелектуално – елитарно) в България, отиде на крака да разтрива „навехнатия” глезен на Пожарникаря,  в очакване на получаване на предявената цена (за себе си и за формацията, която представлява). То не бяха в  началото поддържане на абсурдни ГЕРБарски предложения, то не беше чудо. А дисциплинираният му 2%, верен до гроб електорат, (през сълзи) одобряваше каквото каже, докато се видя, че няма да се получат предявените министерски кресла, а по милост някое и друго зам. министерско местенце ще им се отпусне. Е, и к’во стана? Опищяха орталъка, че преустановяват подкрепата за това правителство. Само не разбрах каква именно подкрепа имаха предвид? Ако пак си „навехне” глезена, че няма пак да го масажират ли…? А, и нещо друго. Ами аджеба, като на опозиция играете, защо не си оттеглите участниците (от вашите редици) в управлението? Ех, това проклето двуличие, как отвращава…

Подкрепата на агент на ДС за кмет на Разлог от редиците на ДСБ и червена агитаторка за поста в Габрово, умишлено не искам в детайли да зачеквам, че ептен ще засмърди.

Според мен, който беше нормален, още в началото имаше снизходително отношение към ББ и до сега не го е променил, като разбира се отчита, че Борисов се стреми, според възможностите му, да постигне нещо. Е, често изпада в комични ситуации, ама толкова може. Това е. От друга страна да се отрича очевидното (че се стреми), е равносилно на патологична интригантска настройка и перверзен начин за възприемане на действителността.

Още повече, че в момента никой не иска действително властта, а само  се вдига шум, за да се държи електората мобилизиран.

Подобно е отношението и към спечелилата с убийствен резултат президентски избори в Бразилия, жена с отчасти български произход. Ей, скъсаха се да я оплюват бившите комсомолски секретари и кандидат партийни (БКП) членове, че била на младини бандитка. Ами била…, ама спечели с 86% изборите в 6-тата  икономическа сила в света, на президентските избори, а не се е вкопчила в 3-4%… и да вика имаме поредния успех…

И според мен е добре света да разбере, че освен джебчийки, просякини и проститутки, българките в чужбина могат да станат и президенти на могъщи държави.

А колкото до западните политици, той и Йошка Фишер на младини е участвал в антидържавни прояви, пък после беше външен министър на Германия. Нали така!?

За „десният” Барозо не ми се отваря дума, като си помисля, че е започнал политическата си кариера, като ултра маоист… Ама това е тема табу, че за споменаването ѝ, дърпат уши на новоприети членове на ЕНП…

Дори дясната икона, на която дължим сгромолясването на социализма, Роналд Рейган, е започнал политическата си кариера, като профсъюзен водач с леви убеждения. В последствие вижда абсурдността на младежките си увлечения и коренно се променя.

Ох, мога още много примери да дам, ама заслужава ли си, след като повечето „интелектуалци”, ни приемат, ни предават, а я карат на автопилот…, к’вото каже Командира. И ако това не е някакъв извратен култ към личността, здраве му кажи.

.

ПП. Някой ще каже, ама Стефан защитаваше Костов, а сега се промени. Не, не съм се променил. Винаги съм казвал, че той (интелектуално) е едноок между слепци, ама не е непогрешим и с възрастта започва доста да издиша…

Това, което за него явно не знаех  (моя грешка, признавам си) е, че коренно се променя (меко казано), като надуши полъха на властта, както и жена му (Лъжливото Ленче) на парите…

.

Морковите свършиха, останаха само тояги

Veröffentlicht am von
3

.

Берлин и Париж обявиха, че блокират приема на България и Румъния в Шенген, докато двете страни не решат вътрешните си проблеми. С това те приканват Брюксел да извади тоягата и да прибере морковите – твърди Емилиян Лилов.

.

И има, и няма изненада в искането на Париж и Берлин да отложат влизането на България в Шенгенското пространство. Изненада е, ако приемем, че членството в Шенген наистина се подчинява на други закони в сравнение с тези в ЕС. За Шенген те са повече технически, по-малко политически и донякъде икономически. За икономическите София няма от какво да се притеснява – усвоила е 100 процента от предвидените за това европейски средства, и дори осигури 56 милиона лева национално финансиране.

Хроника на БГ-скандалите

През последните две години експерти от Брюксел направиха пътечка до България, за да се уверят на място, че страната изпълнява техническите критерии за членство. И наистина – досега никой не е казал обратното. Включително никой в Париж и Берлин. И от тази гледна точка задействането сега от тях на „внезапната спирачка“ на влака от София през Букурещ за Шенген идва малко изненадващо.

Но не много. Защото очевидно критериите изобщо не опират да някакви технически неща. А пак до политически. Каквото впрочем беше и решението за членството в ЕС – политическо. Логично е, че политическо ще бъде и решението за Шенген.

Очевидно Брюксел си е извадил поуки от прибързаното приемане на България и Румъния в ЕС преди 4 години. Днес почти никой вече не оспорва тезата, че двете страни не са били готови за членството, и че Евросъюзът е сбъркал, подавайки им тогава моркова вместо тоягата.

Четирите години на българското членство в ЕС се превърнаха в един вид хроника на резултатите от неизпълнените критерии за членство – неспирни корупционни скандали, конфликти между изпълнителната и съдебната власт, между премиер и президент, компроматни войни и дипломатически скандали, разюздана престъпност.

Призракът на старите грешки

За никого не е тайна, че Брюксел отдавна търси начин да обвърже влизането на България (и Румъния) в Шенгенската зона с успехите в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Така и са записали двамата вътрешни министри в писмото си до еврокомисарката Сесилия Малстьром – двете страни трябва най-напред да решат проблемите си с корупцията и престъпността.

Ясно е, че Берлин и Париж гледат на Шенген като на последен лост за натиск върху София и Букурещ. Тази възможност беше пропусната преди 4 години. Сега с решението си да блокират приемането на двете страни те предпазват ЕС от повторение на същата грешка. Но ще сбъркат, ако не останат твърди докрай. Включително, ако се наложи да държат вратата на Шенген затворена още години, а не месеци. Което ще зависи само от София и Букурещ.

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14731272,00.html