Златният стандарт

.

Идеята да се обвържат валутите със златото не е нова, крие много подводно камъни и в крайна сметка, покачва цената му до небесата…

.

.

.

.

Роберт Целик, шефът на Световната банка, в едно свое интервю поместено във Файненшъл Таймс, прокрадва идеята да се възстанови наново златния стандарт , като мярка за стабилизация на икономиката.

Хмм, с оглед на предстоящата среща на Г20 в Сеул, започнаха вече престрелките относно валутните войни… С какво ще ни сюрпризират на тази среща, ще видим допълнително.

Златният стандарт е бил доминиращ до 1914 год. По време на Първата световна война той е бил от доста от воюващите страни, изоставен. След Втората световна война, съгласно споразумението от Bretton Woods, той пак се въвежда изцяло, като краят му окончателно е през 1971 год. Идеята, която стой зад него е колкото тривиална, толкова и донякъде функционална: ‘всяка валута трябва да може да се обменя във физическо злато (и обратно), по точно, предварително дефиниран, курс’.

На националните банки, посредством този механизъм, им се поставят малко или много белезници. Никой няма право да печата повече книжни пари, отколкото злато в наличност има. Ще каже някой, какво по-добро от това има? По този начин се гарантира един своеобразна стабилност на националните валути. ОК, ама каква е цената на това?

Това, което на пръв поглед доста икономисти не забелязват е, че при определени условия именно този механизъм може да задълбочи една евентуална рецесия. Трябва само да си припомним, че именно златния стандарт  през 30-те години беше допълнителен катализатор на дефлацията тогава. Едва след като президента Рузвелт, чрез „New Deals“,  освобождава долара от златото, икономиката се възстановява.

Не искам да си мисля, какви щяха да са последствията сега (след последната криза), ако на ФЕД бяха вързани ръцете да печата долари… Ужас, на ‚ента‘ степен… в един свят, люшкащ се между инфлация и дефлация… Кое от двете е по-лошо, аз лично не мога да преценя.

И като заключение бих казал само, че тези които защитават тезата, че „златния стандарт дълго време е функционирал безпогрешно“, бъркат и то много. Функционирала е в 19 век, защото тогава икономиките са били сравнително хомогенни и паричните потоци в сегашния им вид, не са съществували. Ако е имало такива глобални хедж фондове, които да спекулират срещу определена валута, то тя нямаше да издържи и седмица, осланяща се само на златното си покритие. Франция може цяла песен на тази тема да изпее. По време на  Де Гол (60-те години на миналия век) френската Национална банка е имала невероятни златни резерви, но по време на Студентските брожения (май 1968), които прерастват в общонационална стачка, всичко се стопява в продължение на 2 седмици и франка се срива в съотношение с другите валути.

Между другото, според мен*, с оглед на потенциалната възможност да се въведе стандарта, националните банки изкупуват в момента злато, като луди, за да могат да придърпат, ако се наложи, „златното одеялце” към тяхното леговище…

.

*) Толкова са разнородни интересите на големите играчи на пазара, че едва ли някой би могъл със сигурност да прогнозира изхода от срещата в Сеул. Любителите на конспирационните теории веднага ще прошепнат „евреите знаят“… Знаят, ‚чушки‘ – да не са в главите ръководителите на Националните банки на Китай, Япония, Индия или останалите Далечноизточни тигърчета?

.

Дипломните фабриканти

.

Скандалът с фалшивата диплома на бившата шефка на Държавен фонд „Земеделие“ Калина Илиева направи отново актуален въпроса за търговията с подправени документи. Г. Папакочев за някои парадокси на този български „бизнес“:

Търговията с фалшиви документи за образование – средно, висше и научни степени – далеч не е български патент. В САЩ например „фабриките” за недействителни дипломи по медицина съществуват от над 120 години и още след първите си прояви са попаднали под най-тежките удари на закона. Според германското законодателство да обявиш някаква институция за университет, за висше училище по приложни науки, или да предоставяш академични степени без оторизирането им чрез специален акт от съответното Министерство по образованието във всяка отделна провинция, е тежко криминално престъпление. Такова престъпление е и издаването на диплома, ако тя не е преминала по установения ред на акредитационно одобрение.

Дипломи на килограм

„Фабриките” за дипломи /или за академични степени/, както ги наричат на Запад, всъщност са измамен престъпен бизнес, който се прикрива зад някакъв законен колеж, университет или професионално учебно заведение. „Фабрикантите” печелят от продажбата на готови дипломи, от даване на академични препоръки или фалшифицирани документи на хора, които знаят, а възможно е и да не знаят, че въпросните книжа са невалидни, сиреч безсмислени.

В България дипломи-менте за всичко и отвсякъде могат спокойно да бъдат напазарувани по интернет. Просто е необходимо мераклията за висшист да плати 700 за бакалавърска, или 900 евро за магистърска степен, с което освен че ще си спести досадното три или повече годишно губене на време над книги и изпити, ще се сдобие с фалшификат от високо качество, с всички необходими подписи и печати. При това за не повече от пет работни дни!

Висшисти менте

Засега операция на МВР и ДАНС с кодово название „Висшистите” не е известно да е осъществявана, но по данни на образователни експерти от тази година, в страната и чужбина циркулират 150.000 фалшиви български дипломи и сертификати, като повечето са датирани от времето на 10-годишния хаотичен етап на прехода, когато регистри на подобни книжа въобще са липсвали.

Все още помним как към края на 90-те Гърция категорично отказа да признава дипломите на завършилите медицина в България, а от ноември тази година и Турция въведе тежки приравнителни изпити за дипломираните в България студенти от всички специалности, като едва ли има съмнение, че придобитите от тях български документи също ще бъдат проучвани под лупа.

Хем вълкът сит

И още нещо: в началото на 2007 година държавата обяви нещо като амнистия за няколко десетки хиляди неправомерно издадени дипломи от незаконни филиали на иначе легални местни университети. Така българските „дипломни фабриканти” успяха да уредят с „легално” висше образование куп млади активисти от партийните и политически среди, като по този начин постигнаха двоен успех – хем превърнаха държавата в свой съмишленик, хем порядъчно си напълниха касичките.

Поради всичко това казусът около фалшивата германска диплома на бившата високопоставена държавна служителка от фонд „Земеделие” придобива характеристиките на местен образователен оксиморон. Нещо като „чист боклук” например…

http://www.dw-world.de

10 съвета от милиардера Ричард Брансън

.

Сър Ричард Брансън е британски милиардер, собственик на конгломерата Virgin Group. Започва първия си бизнес (публикуване на студентско списание) на 16 години. Състоянието му днес се оценява на 4 млрд. долара.Сър Ричард Брансън дава десет съвета за успешен бизнес пред мъжкото списание Аскмен:

.

.

.

1. Прекарвайте време със семейството си – те са най-важните. Отгледайте децата си с много, много любов. Мисля, че те трябва да могат да говорят с вас за абсолютно всичко.

2. Раздайте по-дребните задачи на подчинени Имам няколко чудесни асистенти, които ми помагат и работят с мен и в дома ми. Не пиша и-мейли дори на собствения си телефон – диктувам ги.

3. Не губете време в задръствания Едно от преимуществата на това да работите от вкъщи е че не губите два часа от 24-те, с които разполагате всеки ден. Ако можете, накарайте хората да идват при вас, а не вие при тях. 4. Имайте заместник на когото можете да разчитате Имам чудесен екип във Virgin America, които могат да ме заместят във всеки един момент. Увличам се по авантюризъм и екстремни спортове, но ако някой ден балонът ми не се приземи – имам кой да ме замести.

5. Не бъдете работохолик Моята философия е, че животът се живее веднъж и трябва да го направим най-пълноценно.

6. Рискувайте, обаче имайте план, в случай, че се провалите Когато тръгвам на пътешествие, винаги се допуска, че може да се случи фал и имам спасителна екипировка. Същото е и с управление на компания.

7. Опитайте се да бъдете сред първите в това, което правите Ако се опитвате да правите неща, за които другите казват, че са невъзможни, това ще изкисва поемане на риск. Преди време хората са казвали, че е невъзможно да се направи околосветско пътешествие с въздушен балон, но ние вече го направихме и се забавлявахме много. Преди нас обаче, много пилоти са загубили живота си в опити. В момента пиша книга за първите пилоти в това начинание.

8. Ползвайте обедната си почивка. Не вярвам в сандвича. Сядам на терасата и ям истински обяд.

9. Имайте време за себе си. Ставам много рано, някъде около 6:30. Преди работа ходя или на сърф, или на тенис, или плувам. Това е предимството на това да работиш от вкъщи и то в Некер Айланд.

10. Ако можете – работете от вкъщи. Никога не съм работил в офис. Работя от вкъщи. Обичам да казвам, че не ръководя от бюро, а от хамак.

http://banks.dir.bg/

Криза? Каква криза?

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Според данни на британския Център за икономически и бизнес изследвания, които ще бъдат оповестени днес, елитът на финансовия сектор в Лондон ще получи около 7 милиарда евро под формата на бонуси през тази година, пише в. „Индипендънт”.

Сумата е общото възнаграждение на 100-те хиляди служители в лондонския финансов сектор, чието средно допълнително възнаграждение възлиза на 70 хиляди лири.

Истинската сума обаче вероятно ще излезе много по-голяма, тъй като в нея трябва да бъдат включени възнагражденията на помощния персонал.

Прогнозите за бонусите през следващите 4 години са съответно 7,4 милиарда, 7,8 милиарда, 8,8 милиарда и приблизително 10 милиарда лири.

Все пак 50-процентният данък върху доходите на банковите служители ще осигури печалба и за държавата, коментира изданието.

http://kafene.net/

Британската онлайн икономика – първа в света

.

Бизнесът онлайн във Великобритания е на стойност 100 млрд. паунда /230 млрд. лева/ и създава 7.2 на сто от брутния вътрешен продукт на страната /БВП/.

.

Ако интернет беше сектор на икономиката, той щеше да бъде петият по големина, като щеше да изпревари строителството и транспорта, както и обществените услуги.

На всяка 1 лира-стерлинг, похарчена в интернет за внос на стока, се изнасят 2.80 паунда, което прави Великобритания водеща страна в световната електронна търговия, показва доклад за промените, които донесе интернет, подготвен от Boston Consulting Group по поръчка на Гугъл.

В обикновената икономика на Обединеното кралство на всеки 90 пенса, изнесени в чужбина, се внасят стоки за 1 паунд.

Анализаторите казват, че търговията онлайн може да се разшири още повече, защото много хора проучват пазара в интернет, а след това отиват да купят стоката в самия магазин. Проучването на пазара обаче носи спестявания от 18 млрд. паунда годишно.

Според експерти приносът на интернет за БВП ще нараства с 10 на сто годишно и през 2015 година ще представлява 10% от БВП, главно в резултат на потреблението онлайн.

250 хиляди души работят в интернет компании във Великобритания, като дребните бизнеси, които продават онлайн имат четирикратен ръст на печалбите в сравнение с тези, които нямат интернет търговия.

http://kafene.net/

Ден на независимостта на България

.

Министерският съвет начело с Александър Малинов,
провъ
згласил независимостта на България – септември 1908 година.

.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинският договор се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат във Виена) да съгласуват действията си.

Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда „известни“ икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

.

Gordon Gekko Reborn

.

Nouriel Roubini’s EconoMonitor

In the 1987 film Wall Street, the character Gordon Gekko famously declared, “Greed is good.” His creed became the ethos of a decade of corporate and financial-sector excesses that ended in the late 1980’s collapse of the junk-bond market and the Savings & Loan crisis. Gekko himself was packed off to prison.

A generation later, the sequel to Wall Street – to be released next month – sees Gekko released from jail and returned to the financial world. His reappearance comes just as the credit bubble fueled by the sub-prime mortgage boom is about to burst, triggering the worst financial and economic crisis since the Great Depression.

The “Greed is good” mentality is a regular feature of financial crises. But were the traders and bankers of the sub-prime saga more greedy, arrogant, and immoral than the Gekkos of the 1980’s? Not really, because greed and amorality in financial markets have been common throughout the ages.

Teaching morality and values in business schools will not tame such behavior, but changing the incentives that reward short-term profits and lead bankers and traders to take excessive risks will. The bankers and traders of the latest crisis responded rationally to compensation and bonus schemes that allowed them to assume a lot of leverage and ensured large bonuses, but that were almost guaranteed to bankrupt a large number of financial institutions in the end.

To avoid such excesses, it is not enough to rely on better regulation and supervision, for three reasons:

* Smart and greedy bankers and traders will always find ways to circumvent new rules;

* CEOs and boards of directors of financial firms – let alone regulators and supervisors – cannot effectively monitor the risks and behaviors of thousands of separate profit and loss centers in a firm, as each trader and banker is a separate P&L with its own capital at risk;

* CEOs and boards are themselves subject to major conflicts of interest, because they don’t represent the true interest of their firms’ ultimate shareholders.

As a result, any reform of regulation and supervision will fail to control bubbles and excesses unless several other fundamental aspects of the financial system are changed.

First, compensation schemes must be radically altered through regulation, as banks will not do it themselves for fear of losing talented people to competitors. In particular, bonuses based on medium-term results of risky trades and investments must supplant bonuses based on short-term outcomes.

Second, repeal of the Glass-Steagall Act, which separated commercial and investment banking, was a mistake. The old model of private partnerships – in which partners had an incentive to monitor each other to avoid reckless investments – gave way to one of public companies aggressively competing with each other and with commercial banks to achieve ever-rising profitability, which was achievable only with reckless levels of leverage.

Similarly, the move from a lending model of “originate and hold” to one of “originate and distribute” based on securitization led to a massive transfer of risk. No player but the last in the securitization chain was exposed to the ultimate credit risk; the rest simply raked in high fees and commissions.

Third, financial markets and financial firms have become a nexus of conflicts of interest that must be unwound. These conflicts are inbuilt, because firms that engage in commercial banking, investment banking, proprietary trading, market making and dealing, insurance, asset management, private equity, hedge-fund activities, and other services are on every side of every deal (the recent case of Goldman Sachs was just the tip of the iceberg).

There are also massive agency problems in the financial system, because principals (such as shareholders) cannot properly monitor the actions of agents (CEOs, managers, traders, bankers) that pursue their own interest. Moreover, the problem is not just that long-term shareholders are shafted by greedy short-term agents; even the shareholders have agency problems. If financial institutions do not have enough capital, and shareholders don’t have enough of their own skin in the game, they will push CEOs and bankers to take on too much leverage and risks, because their own net worth is not at stake.

At the same time, there is a double agency problem, as the ultimate shareholders – individual shareholders – don’t directly control boards and CEOs. These shareholders are represented by institutional investors (pension funds, etc.) whose interests, agendas, and cozy relationships often align them more closely with firms’ CEOs and managers. Thus, repeated financial crises are also the result of a failed system of corporate governance.

Fourth, greed cannot be controlled by any appeal to morality and values. Greed has to be controlled by fear of loss, which derives from knowledge that the reckless institutions and agents will not be bailed out. The systematic bailouts of the latest crisis – however necessary to avoid a global meltdown – worsened this moral-hazard problem. Not only were “too big to fail” financial institutions bailed out, but the distortion has become worse as these institutions have become – via financial-sector consolidation – even bigger. If an institution is too big to fail, it is too big and should be broken up.

Unless we make these radical reforms, new Gordon Gekkos – and Charles Ponzis – will emerge. For each chastised and born-again Gekko – as the Gekko in the new Wall Street is – hundreds of meaner and greedier ones will be born.

Nouriel Roubini

Nouriel Roubini is Professor of Economics at the Stern School of Business, NYU, Chairman of Roubini Global Economics, and co-author of the book Crisis Economics. He has a cameo role in Oliver Stone’s new film Wall Street: Money Never Sleeps.

Originally published at Project Syndicate

All rights reserved, Roubini GlobalEconomics, LLC. Opinions expressed on RGE EconoMonitors are those of individual analysts and may or may not express RGE’s own consensus view. RGE is not a certified investment advisory service and aims to create an intellectual framework for informed financial decisions by its clients. This content is for informational purposes only and does not constitute, and may not be relied on as, investment advice or a recommendation of any investment or trading strategy. This information is intended for sophisticated professional investors who will exercise their own judgment and will independently evaluate factors bearing on the suitability of any investment or trading strategy. Information and views, including any changes or updates, may be made available first to certain RGE clients and others at RGE’s discretion. Roubini Global Economics, LLC is not an investment adviser.

http://www.roubini.com/

Къде в ЕС колите са най-изгодни?

.

Покупката на нова кола в чужбина може да ви спести няколко хиляди евро. Как става това? И къде точно? Ето какво съветва в тази връзка специализираното издание „Моторвелт“ на Германския автомобилен клуб ADAC:

.

.

Швеция и Дания вече не се смятат за класически евтини страни, посочва списанието. Но когато става въпрос за покупка на нов автомобил, скандинавските страни са истински рай за любителите на изгодните сделки. Не са редки случаите, когато това може да ви излезе с до 25 процента по-евтино, отколкото в Германия например.

Разходката до Швеция си заслужава!

Тези разлики проличават най-добре в таблицата с нетните цени на новите автомобили, издавана от Европейската комисия. Така например ново Ауди А4 2.0 TDI струва 27 546 евро в Германия и само 20 137 евро в Швеция. Ако предпочитате марката БМВ, също си заслужава да се разходите до Швеция, където моделът 320d излиза числом и словом 5 000 евро по-евтино, отколкото ако го закупите в Германия.

Почти 7 000 евро пък е разликата в цената на Мерцедес C 220 CDI в Германия и в Дания, разбирай – в Дания излиза със 7 000 евро по-евтино. Тези разлики се дължат основно на различните ставки на ДДС, но също така и на различните условия на съответния пазар. Пример – в някои страни автомобилните производители са длъжни да правят различни видове отстъпки от цената, за да достигнат определени пазарни дялове. Но все пак трябва много да се внимава, предупреждава списанието в същото време. Ето някои от най-важните съвети:

Внимавайте какво е оборудването на предпочитаната от вас кола, защото отделните страни имат различни представи за стандартно оборудване. Например – по-малко на брой въздушни възглавници, или само антиблокираща система ABS, но не и горещо препоръчваната от ADAC електронно стабилизираща програма ESP. Много важно също така е автомобилът да има общоевропейския сертификат CoC.

Заложете на сигурна карта!

Най-удобният начин е да купите колата чрез посредник, напр. в интернет. В такъв случай данъкът върху добавената стойност, който при покупка в Германия се начислява едновременно с регистрирането на автомобила, вече е включен в цената в чужбина. За да заложите на сигурна карта, съветът е да сключите и договор за покупка по съответното национално законодателство. Чак тогава продавачът отговаря, ако се случи нещо с колата.

Ако обаче решите сами да се огледате, тогава си отваряйте очите за евентуални дефекти, които трябва да рекламирате на място – на отстъпка от цената или на анулиране на договор за покупко-продажба можете да разчитате само при продавача. Иначе на територията на целия ЕС получавате нужното гаранционно обслужване, независимо в коя страна от ЕС сте закупили колата.

АГ/ЕЛ/ДПВ (Дойче веле)

.