.
.
Eдин епизод от книгата на Антъни Кавъндиш “Вътрешно разузнаване”. Той я написва, за да защити Морис Олдфийлд – дългогодишен шеф на МИ 6 и негов верен приятел, обвинен в хомосексуализъм.
„В един мразовит зимен ден, в малко селце на стотици километри от Москва, селянин намира премръзнала птица със счупено крило и решава да я сложи в купчина с тор, за да се сгрее. Малко по-късно по пътя се задава друг селянин, който чува щастливо пеещото птиче, изважда го от купчината тор и го сготвя за вечеря.“
Според Кавъндиш в тази стара история има три поуки:
Не вярвай, че всеки, който те бута в лайната, е твой враг. Не вярвай, че всеки, който те изважда от лайната, ти е приятел. Ако си потънал в лайна, е добре да си траеш.
.
И без да си потънал в тях е добре да си траеш,
но Информацията в днешно време струва много скъпо, нали знаеш?
Не се държа така.Никога.Но …не мог а без теб…
Много станахме маймуните. Ще се счупи клона.
– Не съм сигурна, че имаш основание да се сърдиш, Стефане. Предполагам, затова и не ми публикува баснята. Ти сам определяш какво е правилно и какво не е, но не съм искала да те обидя. Подразниха ме ку клукс клановските ти подмятания и подкрепата от Юлия. Имам предвид анекдота за дипломатическата американска академия и черната маймуна.
Няма да търпя и за миг дори, да се обиждат помежду си, пишещите тук. Който го направи, повече няма да му одобрявам постингите. Аз за разлика от много наши съвременници, не съм на принципа „разделяй и владей“, а държа на толерантно отношение, един към друг.
Който му се обижда или критикува, да го прави с мен. Аз отговарям за всяка дума, която тук е публикувана, включително и личните ми коментари.