16 април 1925 г. – адът на комунистическия терор се отваря над София

Георги Боздуганов

На 16 април 1925 г. (Велики Четвъртък, както е и днес, б.а.)е осъществен първият мащабен проект на българо-съветската бойна дружба. Целта на проекта е умъртвяване на българския политически, военен и интелектуален елит, вдигане на въоръжен метеж и завземане на властта от комунистическата партия. Партията не е българска. По дефиниция тя е секционно подразделение на създадения от Ленин, Троцки и Зиновиев през 1919 г. Комунистически интернационал. Учреден е със задачата 

да наложи световно господство на болшевизма чрез диктатура на пролетариата

  Всъщност диктатура на Кремъл. За да не остават никакви съмнения, в  програмата на Коминтерна впоследствие е записано — “Международния пролетариат, който има в СССР своето единствено Отечество — най-важната опора на своите завоевания и най-главния фактор за своето международно освобождение…”.(1)
       Под съветско ръководство, планът е приведен в изпълнение от масови убийци, които само номинално са българи. 

 На 14 април в прохода Арабаконак е извършено покушение срещу Цар Борис III.  Царят успява да се спаси, но са застреляни двама от неговите спътници — проф. Делчо Илчев и ловецът Петър Котев. Целта е да се обезглави държавата, да се създаде хаос и подходящи условия за успешно завземане на властта. Провалът при Арабаконак не отказва комунистите. Същият ден, пред черквата “Свети Седмочисленици”, е застрелян генерал Константин Георгиев, който отива на вечерна служба заедно с внучката си. Терористите знаят, че на неговото опело, в катедралата “Света Неделя” (“Св. Крал”), ще се събере националния елит и поставят “адска машина” в кубето на храма. Тя е направена от няколко десетки килограма взрив и съд с димяща сярна киселина, която трябва да образува отровен газ и да избие всички оцелели след експлозията. По време на  църковната служба 

адът се отваря

 Очевидци сравняват гледката с картина на ужаса от книгата на Данте. На място загиват 134 души. Сред тях са герои от Освободителните войни — 12 генерали и десетки офицери, кметът на София, депутати, ученички от девическата гимназия. Ранените са 500, като мнозина умират впоследствие. Точният броx на загиналите не е установен, но надхвърля 200 души. Атентатът е считан за

 най-кървавият в историята,

 до взривяването на кулите в Ню Йорк през 2001г.

       Силите на реда действат светкавично и българо-съветския метеж е осуетен, въпреки че болшевишките скривалища са претъпкани с оръжие. Част от терористите бягат в Москва, други загиват в престрелка, а трима са обесени на последната публична екзекуция в страната. Имената на заплатените от Кремъл масови убийци едва ли заслужават дори споменаване.

     Руската историография отдавна е оповестила кои са иницаторите и организаторите на атентата и планираното завземане на властта. Съветското политическо ръководство възлага тази задача на Разузнавателното управление на Червената армия.(РУ)  Оперативният план е изготвен в Москва от началникът на IV- то управление на военното разузнаване Ян Берзин и в задграничния център във Виена от Владимир Степанович Нестерович.  Данните за Нестерович в публикуваните документи на ГРУ са оскъдни, но достатъчно красноречиви. Той е член на компартията от 1917 г., завършил е военно училище, военна академия и през Гражданската война се издига до командир на дивизия. “По разпореждане на РУ на РККА от август 1924 г. до април 1925 г. работи в Австрия по легална линия под името

Ярославски с псевдоним “Ибрахим”

 Координира действията на Военния център на Българската комунистическа партия. След взрива на 16 април 1925 г. в софийската катедрала напуска и заминава за Германия.”(1) През август същата година е отровен с кафе в германския град Майнц от агенти на кремълската политическа полиция. Вероятно е ликвидиран за да бъдат заличени следите на Кремъл.

       В София подготовката се направлява от агента на РУ Людвик Матвеевич Гавро (Лайош Гавро), установил се в страната под фалшивото име Франц Бауер. След атентата той се укрива в Пловдив, но е заловен от полицията и осъден на смърт чрез обесване. Впоследствие присъдата му е заменена с 12 години строг тъмничен затвор. С помощта на комунистически дейци успява да избяга от затвора и да се завърне в СССР.(2)

        По нареждане на РУ в България е командирован като ръководител на Военния отдел на ЦК на БКП Михаил Малхазович Чхеидзе. Получава задачите си директно от Берзин. Укрива се и напуска страната през ноември.(3)

     Христофор Интович Салнынь (Осип) е наричан в Москва “главен диверсант на Разузнавателното управление”. Доставя голяма част от оръжието на БКП. Специалист е по по създаване на бойни отряди и диверсантски групи. Ръководи подготовката в района на Сливен и Айтос, но пребивава и в други градове. Успява да се върне в Москва.

      В московската преса масовото убийство е опредлено като 

борба на компартията срещу фашизма

 В репортаж за атентата списание “Оганьок” отпечатва с дезинформационна цел стари снимки на непокътнатия храм “Александър Невски” и спестява на съветската общественост гледката на разрушената катедрала и смазаните трупове.
      Днес, за предстоящото преустройство на арихеткурната среда около храма “Света Неделя” се дават различни мнения, но не се чува нито един призив да се издигне паметник на жертвите.  Срам ме е. Гражданин на България съм.

——————————————
1. Лурье В. М., Кочик В. Я., ГРУ: дела и люди, “Нева”, Москва, “Олма-Пресс”, 2002, С. 442-443.
2. Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ, “Яуза”, Москва, 2004, Гл. 31.
3. Спецназ ГРУ: самая полная энциклопедия.  Колпакиди Ал., Север Ал. Эксмо, Яуза, 2012
4) Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ. Эксмо, Яуза, 2004

.

УНИКАЛНИ ФИЛМОВИ КАДРИ С ОСЪДЕНИТЕ НА СМЪРТ ТЕРОРИСТИ

Лентата е заснета през май 1925 год. от кинематографска фирма „Пате“. Тя е изпратила в България специално свои оператори да заснемат съдебния процес срещу атентаторите, взривили храма „Св. Неделя“ в София, тъй като е имал международен отзвук. Кадрите са били включени към кинопрегледи в цяла Европа. Запечатан е моментът, когато осъдените за зловещото деяние излизат от съда след произнасяне на присъдата. Трима са осъдени на смърт: Марко Фридман – мъжът на първа линия с мустаците, шапката и цигарата; Петър Задгорски, клисар в църквата – на втора линия вдясно, по-високият, с мустаци и каскет и Георги Коев – на втора линия, с шапка и дълго палто, без мустаци. (Кадрите са публикувани и описани от Sia Niko, б.р.) 

Преди време видях снимки от този клип в една прокомунистическа група, в която беше обяснено, че това са осъдени на смърт комунисти, борци срещу монархо-фашизма и нацизма по времето на ВСВ. Осъдени са от българския фашистки съд. Осъдените в клипа наистина са комунисти, само че кадрите са от май 1925 год. Това са осъдените за най-големия атентат по онова време, този в църквата „Св. Неделя“. Запечатан е моментът, когато осъдените за зловещото деяние излизат от съда след произнасяне на присъдата. Трима са осъдени на смърт: Марко Фридман – мъжът на първа линия с мустаците, шапката и цигарата; Петър Задгорски, клисар в църквата – на втора линия вдясно, по-високият, с мустаци и каскет и Георги Коев – на втора линия, с шапка и дълго палто, без мустаци. Другите двама – гологлавия мъж без мустаци и този с каскета не успях да разпозная, най-вероятно също са част от атентаторите, но са получили не смъртна присъда, а доживотен затвор. Кадрите са от кинематографска фирма „Пате“. Тя е изпратила в България свои оператори да заснемат процеса, тъй като атентатът е имал международен отзвук. Тези кадри са били включени към кинопрегледи в цяла Европа. Та толкова за продължаващата и в наши дни червенокхмерска пропаганда. Само не разбирам защо има все още толкова много хора, които продължават да й вярват, и то да вярват безрезервно.

Gepostet von Sia Niko am Mittwoch, 15. April 2020

Благодарение на faktor.bg

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.