„България – това е огромно количество вкусна храна.
България е здраве и бодрост, усилен труд и действено забавление.
България има чисто небе и ярко слънце.
В нея господстват сурови, заплашителни планини, има дълбоки, тъмни гори, в които можеш да бродиш, бурно море, което шепне на нежния бряг, дълбоки дерета, в които разпенени потоци ви примамват да се изкъпете в диво, самотно уединение.
България е безброй малки ниви във всички разцветки;
поляни с маргаритки, танцуващи в подножието на тревисти хълмове;
морета от пламтящи макове, разлети в широки равнини;
зелени и лилави лозя, маршируващи в редици нагоре по слънчеви склонове;
зелени градини, струпани около мудни потоци;
хиляди срамежливи села с червени керемидени покриви, увенчали хълмовете, сгушени в долините, просекли горите, скупчени около изворите и разпрострени покрай реките.
Българите са икономични. Пестеливостта им е пословична.
Да живееш с малко е основна добродетел.
Да пилееш е едновременно глупаво и грешно.
Скромността е национален идеал.
Полезността и практичността са неговите резултати.
Целият народ пътува в трета класа.
В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш неудобно да дадеш пари за втора класа, когато ще стигнеш също толкова бързо и в трета класа.
В България се продава по-малко козметика от съседните страни.
Тук има по-малко лукс, по-малко пари за веселие, по-малко забавления.
Няма бели нощи, нощният живот е ограничен.
Хората си лягат рано и стават рано.
Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира.
Хората шият дрехите си за всички сезони. Хранят се просто и дават под наем излишните стаи в къщите си.
Лишават се от излишното. Но не и от важните неща.
Те са солиден народ и инвестират парите си. Имат страст да притежават собственост. Всички се стремят да купят малко земя и да построят къща. Държат да поделят ползите.
Имат общи пасбища. Общи гори. Билетите за влака и за трамвая са евтини.
Националната банка е в услуга на обикновените хора.
Земеделската банка е за селяните.
Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите.
Така държавата служи на всички.
Цялото подземно богаство, където и да е открито, принадлежи на държавата.
Съкровищата, скрити в продължение на две хилядолетия от бегълци от нашественици, по закон са собственост на цялата нация.
България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква.
Но за този дял той желае да работи.
България е селска нация.
Главната дейност на практически всички хора е да произвеждат от земята. И те го правят с гордост.
Земята, която обработват, е тяхна собственост, както и добитъка и инвентара. И българите са страстно привързани към земята си. Те са я наследили от родителите си и се подчиняват на традиционното разбиране, че е грях да я продават.
Селото гледа осъдително на човек, който пропилява имота си и всяко българско семейство смята за катастрофа да загуби нивата си.
Дори, когато един селянин напусне селото и отиде в града, той продължава да обработва градината си и да гледа прасе и крава. И вероятно любовта на българина към земята го кара да я обработва толкова добре.
Той е превърнал страната си в градина, направил е равнините и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища и е преобразил бедните села със схлупени колиби в модерни градове.
Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение.
Селянинът и неговото семейство ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите.
Той изпраща децата си на училище, участва в селския кооператив и е член на Земеделската партия. Въпреки, че не е имал привилегията да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация като селяните в Унгария, Полша и Румъния, и, въпреки че, последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това.
Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин”.
Отидете на българска художествена изложба и вижте портретите на типичните българи, издялани от мрамор от скулпторите, които най-добре познават своя народ.
Какви солидни, масивни характери!
Какви решителни лица, каква отдаденост на традицията, каква готовност да страдаш за идеалите си, колко много честност и справедливост и упоритост.
Майки, които напълно се изразходват, за да изучат сина си, момичета, които понасят неимоверни трудности, за да изпратят брат си на училище, деца, които стават, когато бащите влизат в стаята, жени, които си позволяват публично като израз на интимност само да целунат ръката на мъжа си.
Това са хора, които не дължат никому нищо, които строят къщи, трупат земя, отварят училища, вдигат църкви, правят обществени чешми.
Това са някои от нещата, които характеризират България, които съставляват българския дух.
Това, което ще откриете, не е веселбата на Румъния, живостта на Гърция, мелодичността на Италия, красноречието на Франция.
България е градини с рози, доматени лехи, млади жетварки, осеяни с труженици полета, гайди, тъжни песни, които всеки пее, омагьосващи кавали, пламтящи макове, предпазливо похарчени трудно спечелени пари, спазени обещания, изпълнени задължения, опазена чест, искреност, страст към образованието, мрачно, мистично чувство на дълг да изпълниш ролята си в драмата на настъпващата епоха.“
~
Oткъс от книгата „Meet Bulgaria“ на един американец, издадена през 1931 година.
*****
За автора на книгата „Един американец разказва през 1931 г.: „Запознайте се с България.“
Рубен Маркъм е роден във ферма в окръг Смит, Канзас на 21 февруари 1887 г. Неговият дядо, Рубен Фулър Маркъм, и баща му, Луциус Маркъм, са били служители на Конгрегацията (Протестанска църква).
На 14 години Рубен Хенри Маркъм е изпратен в академията Уошбърн в Топека, където също посещава колежа Уошбърн , който завършва през 1908 година. На следващата година той се ожени за Мери Гал. Завършвайки богословската семинария на Съединените щати , г-н Маркъм получава и магистърска степен по образование от Колумбийския университет . През 1912 г. Рубен също е ръкоположен за служител в Конгрегационалната църква.
Години в България
Същата година г-н и г-жа Маркхам се включиха като мисионери-обучители за Американския борд на комисарите за чуждестранни мисии в Самоков, България, където Бордът управляваше пансиони за момчета и момичета в западен стил в същия кампус. Трите им деца Елеонора, Елена и Йордан са родени в Самоков.
През 1918 г. Маркъм се завръщат в Америка през разкъсвана от война Европа със съдействието на американската легация в София и българското правителство, което помага за финансирането на пътуването, за да подкрепи позицията на администрацията на Уилсън, Конгрегационалната църква и България, че Америка не обявява война на балканската нация. С одобрението на Американския борд, Маркъм свидетелства пред сенатската комисия по външни отношения , която решава да препоръча американски неутралитет спрямо България.
Г-н Маркъм се завръща в България през 1920 г., където в допълнение към преподаването си започва да редактира публикациите на мисията, както и да пише за български вестници, използвайки ги, за да критикува отношението на българския режим към работниците и селяните след военен преврат през 1923 г. Той „беше принуден да подаде оставка (от мисията) през 1925 г. в резултат на откритото си противопоставяне на официалното преследване на селяните.“ След това Маркъм основава собствен вестник на български език, Свет, (Свят), който се занимава с основните проблеми на България, включително правителствените репресии. Той пише за „незаконното“ „клане“ на затворници, „убити без съд и присъда“. Маркъм е обвинен от правителството за това репортаж и е изправен на съд през май 1927 г. в София, но е оправдан .„Свет“ е закрит на 2 август 1928 година.
Чуждестранен кореспондент на Christian Science Monitor
От 1927 г. до смъртта си през 1949 г. Рубен Маркъм работи основно като журналист за Christian Science Monitor . След като постъпва в екипа на „Монитор“ през 1927 г., скоро става кореспондент за Балканите. През 1931 г. той сам публикува „Запознайте се с България“ , описвайки българската история, икономика и култура.
След като Съединените щати влязоха във войната, Рубен Маркъм успя да участва в националните усилия, като се присъедини към Службата за военна информация (OWI) като заместник-директор за Балканите.
През 1945 г., след края на войната, в-к Монитор командирова Маркъм в България, Унгария и Румъния, където пише за комунистическите дейности в Централна и Югоизточна Европа. Белият дом също искаше да го върне обратно в Източна Европа и веднъж там, в допълнение към журналистиката си, той успя да изпрати своите констатации директно на президента чрез мисията на Държавния департамент в София, България, съобщавайки, че „по-голямата част от България се смята за тоталитарен затвор„.
Докато беше в България, Маркъм отправи призив към Съединените щати да предоставят икономическа помощ на опустошена Европа, предшествайки плана Маршал с почти две години.
През май 1949 г. Маркъм се връща на правителствена служба по „спешното настояване на Вашингтон“ в новосъздаденото Централно разузнавателно управление. Той работи в тясно сътрудничество с Националния комитет за свободна Европа, договаряйки неговите тайни отношения с Службата за координация на политиката, заедно с неговия ръководител Франк Уизнър.
Една от основните отговорности на Маркъм беше да редактира „серия от брошури за влиянието на комунизма върху различните фази от живота в Източна и Югоизточна Европа“. Той се среща често с източноевропейски изгнаници, събирайки информация за най-новата комунистическа дейност в техните страни. Ден преди да получи инфаркт, той завърши редактирането на „Комунистите смазват църквите в Източна Европа“, първата от планираната от него поредица брошури.
След смъртта му на 29 декември 1949 г. Christian Science Monitor публикува редакционна статия за Рубен Маркъм, озаглавена „Приятел на човечеството“, в която се казва: „Москва разбра колко опустошително нейното мнимо уважение към „малкия човек“, нейните идеологически абстракции и нейната огромна бруталност бяха показани от истинската любов на този хуманитарен учен към свободата и към неговите събратя.“
Публикации:
- A Poor Man’s Pilgrimage to the Holy Land, 1924 (In Bulgarian)
- Bulgaria Today and Tomorrow, 1926
- Meet Bulgaria, 1931
- The Cradle of Humanity, Past and Present, 1937 (In Bulgarian)
- The Wave of the Past, 1941
- Tito’s Imperial Communism, 1947
- Let Us Protestants Awake!, 1949
- Rumania Under the Soviet Yoke, 1949
- Communists Crush Churches in Eastern Europe, 1950
От материали в Мрежата