Чарлз Дикенс е живял в продължение на две години в Бургас (1853-1855)

.

CharlesdickensАнглийският писател Чарлз Дикенс е живял в продължение на две години в Бургас (1853-1855). Той е и първият западен журналист, писал за морския град. Дикенс е автор на пътепис със заглавие „Сведения за Бургас по Чарлз Дикенс“.

За тази част от живота на писателя се знае много малко. За нея пише единствено Стоян Райчевски в книгата си „Старият Бургас“. В Англия също има малко източници за битието и преживяванията на писателя в Бургас.

Роден е на 7 февруари 1812 година в Портсмут. Принуден е още на 12 години да започне работа в местна фабрика срещу заплащане от 6 шилинга на седмица. Тези първи тежки години дават голямо отражение върху творчеството му. Той сменя няколко професии. Едва 16-годишен става и репортер на свободна практика. Паралелно с това започва да учи и за юрист.

Дикенс се развива бързо като журналист и скоро започва да отразява политически събития. На 21-годишна възраст публикува първия си разказ – „Обед на Поплар Уок“. Печели бърза популярност в Англия и расте с висока скорост и в кариерата си като журналист.

През 1838 г. издава романа „Приключенията на Оливър Туист“, който го прави истинска знаменитост. Писателят създава нов стил, който се харесва и на широките маси, и на аристокрацията. Описва ужасяващите условия, при които живеят бедните слоеве в Англия, и става популярен в цял свят.

Издава серия от нови романи, разкази, пише и пиеси. Обикаля света, посещава и САЩ за около месец. Създава си реална представа за обществено-социалните порядки по това време и ги описва в своите творби.

Развива невероятна дарителска и благотворителна дейност. Благодарение на него се намират пари за болници, приюти, училища, строят се цели квартали за бедни.

Неговите книги, разкази, репортажи се издават в големи тиражи и издателите му плащат космически за времето хонорари, за да работят с него, което позволява на Дикенс да обиколи цяла Европа. В периода 1850-1852 г. той посещава Италия, Швейцария, Испания и Франция.

Като политически коментатор се интересува живо и от балканския проблем.

След избухването на Кримската воина той сам пожелава да пътува за балканските провинции на империята, за да проучи живота там. Именно през този период Дикенс посещава и Бургас. По това време сегашният голям областен център е селище с около 3-4 хиляди души население, част от Анхиалската кааза и Силистренския санджак.

Вече е започнала трансформацията на градчето като важен търговски център. В писанията Дикенс описва Бургас, който тогава се споменава и под името Пиргос, като място, където се продават риба, жито и кожи. Среща са си давали много търговци от цялата страна, а и от Цариград и Бурса.

Любопитен факт е, че по това време в Бургас са живеели основно турци, евреи, арменци и гърци. Българското население било много малко и съсредоточено на територията на сегашното рибарско селище Ченгене скеле.

В пътеписа си Дикенс описва българите като обезправено население, което служи основно за прислуга на османските господари и еврейските търговци. Основният поминък за местните бил риболовът. Българите обаче не са имали право директно да търгуват с тази стока, а са били принудени да продават рибата на еврейски прекупвачи на ниски цени. Много малко нашенци имали разрешение да правят бизнес, като това е ставало само с височайше разрешение от пълномощници на султана.

През тези години правилата били затегнати заради бушуващата Кримска война, която Русия е водела с империята и нейните съюзници. Правилата за българите били много строги, за да не се бунтува раята и да няма възможност за забогатяване.

Интересен факт е, че Дикенс обикаля и Странджа. Той пренощувал в къща в сегашното село Факия, където за първи път хапнал от т. нар. странджански дядо. Деликатесът се е харесал много на писателя, който описал и неговия изумителен вкус.

Когато пренощувал в сегашното Малко Търново, Дикенс бил изненадан, че в селище, което тогава наброявало 2500 души, имало две килийни и едно девическо училище.

При гостуването си опитал специално приготвена домашна ракия, която му е била предложена със свежа салата и катък. Водачи в планината на английския класик били турски офицери, изпратени директно от султана да го придружават.

По онова време Османската империя и Англия били съюзници и Дикенс като военен кореспондент имал големи привилегии. Той обикалял целия регион, но основно бил установен в гостилница в Бургас, която се е намирала на място близо до сегашната жп гара. Обичал да се храни с нещо като прототип на сегашната шкембе чорба, която се продавала с големи питки хляб.

По време на обиколките си Дикенс разпитва и местното население, от което научава, че в планината има много хайдушки чети, които воюват срещу империята и че хиляди българи се бият доброволно на страната на Русия в Кримската война. От местните хора разбира, че в лицето на имперска Русия българите виждат надежда за бъдещо освобождение.

В периода 1853-1855 г. великият класик посещава много селища и пътува на юг до днешен Истанбул, а на север до земите на сегашна Молдова. Базата му обаче била в Бургас. Освен че създава пътепис за морското градче, той публикува и статии в английската преса за положението в този затънтен край. Така Европа научава за първи път за Бургас именно от Дикенс.

След края на дългата командировка, той се завръща в Англия и в серия от статии прозорливо прави прогнози, че скоро на Балканите ще има мощни освободителни движения.

След като се завръща в Англия, той продължава своята работа като писател, журналист и драматург. Преживяното в България обаче оставя реален отпечатък върху творчеството му, като неговата външнополитическа активност става все по-голяма.

През 2013 г. Чарлз Дикенс беше предложен за почетен гражданин на Бургас. Докладната записка беше внесена от местната структура на НФСБ. Предложението предизвика бурни дебати в местния парламент, но в крайна сметка по неизвестни причини то беше отхвърлено.

Източник: КРОСС

.

Чарлс Дикенс - БургасИнтересно описание за бургазлии е включеното сведение за Бургас в 23-ти том на съчиненията на големия английски писател. Публикувано eпреди това в редактирания от него седмичен вестник “HouseholdWords”.

Предполага се, че материалите, които Дикенс е редактирал, са изпратени от някой кореспондент или сътрудник. Подобен описателен текст има за Варна, Месемврия, Ахелой и Созопол. 

                                     1853 – 1855

              Сведения за Бургас по Чарлз Дикенс

“Най-важното черноморско пристанище на Румелия е Бургас, разположен в средата на широк залив, защитен от север от последните възвишения на Балканската планинска верига. В залива могат да хвърлят котва големи кораби. От 1848 год. той става спирка за австрийските параходи, които пристигат от Цариград за 10 часа.

Цялата експортна търговия на Североизточна Румелия се извършва чрез Бургас, откъдето се изнасят пшеница, ечемик, царевица, лой, масло, сирене и други местни продукти. Между тях най-главен артикул е розовата вода, а колкото може да се каже за внос, почти не съществува такъв.

От всички жители 2000 са мохамедани, а останалите 1000 са гърци (т.е. православни), малко рая или свободни граждани. Последните си имат собствена черква, чийто свещеник води и първоначалното училище.

Турците имат училище, а също и джамия и баня, в която се допускат и християни. Околностите на града са добре обработени и засети с лозя. Копае се глина, която се праща на производителите в Цариград и Одрин, където се правят лули.

Чалс Дикенс БургасКлимът не е здравословен поради блатата наоколо. Тези, които заболеят от треска, отиват да се лекуват в топлите минерални бани в местността, наречена Лиция (дн. Бургаски минерални бани – бел. а.), разположена всред обширна равнина на разстояние от два часа път.
Там имаше построено само едно обикновено здание за баните, а посетителите бяха принудени да си изграждат временни колиби или да спят в закритите си каруци. В момента обаче там е построен малък кервансарай с магазин за бакалски стоки.

Смятаме, че тези неголеми подробности могат да бъдат интересни сега, когато вниманието на всички е насочено към западния бряг на Черно море и когато пристанищата и градовете, които описваме накратко, се посещават в момента от британската ескадра.”

Автор: Соня Кехлибарева

.

jhw-v08-p0340In the towns the Bulgarians have adopted the Greek or Servian costumes; but the peasants have a national dress. It consists of a pair of trowsers, somewhat European in aspect, without folds, and of a kind of waistcoat puckered about the waist by a red or white sash, over which is a round jacket without a collar; the whole made of a coarse whity-brown cloth, of home manufacture, called soukno. Those who want to appear a little more elegant wear a kind of jacket with sleeves slit up to the shoulder, and adorned with embroidery. When the rains of winter come on, the inhabitant of the plain has a good hooded cloak to put on, the mountaineers wear a capote made of sheepskin. Add to this, a close woollen cap, brown or black, round which a white handkerchief is sometimes wound so as to form,
as it were, a half turban, and mittens made of thick leather, brown or variegated socks,
and sandals (something in the form of a boat) fastened on the foot by thirty or forty
thongs; and we have a complete idea of the kind of folks who may now be seen bringing
provisions to the Turkish army, through the rains that are lashing the great steppes of
Bulgaria.

The Bulgarian has long since lost the right of carrying arms, except when on a journey.
On such occasions his appearance is more picturesque than ever; for he binds round
his waist a huge leathern band with three lappets, in the holes of which he carries a pair
of pistols and a long heavy dagger, ostentatiously exhibited in fine weather, but carefully
covered when it rains by a kind of apron of leather thereunto provided. In general these
bands are black or brown, but some people indulge in the luxury of red morocco, and
add embroideries of white silk or shells arranged in quaint figures.

In the neighbourhood of the city of Sophia, the traveller is surprised at meeting figures
that remind him of the knights of the middle ages. Over a long tunic with sleeves in
white cloth is thrown a kind of coat, also white, open in front and slit on each side,
without sleeves. The trowsers are white, and kept in place by a red sash bound round
the tunic. Over the whole is thrown a great white cloak, bordered with red cord; and on
the head is worn either a small white turban, or a sheepskin cap with its white wool.
Pedestrians cover their feet with the usual sandal, but horsemen wear quaint-looking
boots. It would be difficult to exaggerate the picturesque effect of this costume, when seen
for the first time in sunny weather.

The Bulgarian women, especially when unmarried, are gracefully and sometimes richly dressed. They wear a short petticoat of red cloth, bordered by black velvet bands, and a boddice made of stuffs of various colours, adorned in front with pieces of moneygold or silverTurkish or foreign, arranged with great taste. At a distance
they seem to be defended by a bright cuirass. They arrange their hair in pretty plaits, over
which they throw a white veil, or coif. The richness of a young girl’s dowry is known by
the quantity and quality of the ornaments of her boddice, and the value of the necklaces
which the most fortunate wear. All Bulgarian womenrich or poor, old or young, married
or widowsthink it absolutely necessary to wear round the wrist a bracelet of gold, of
silver, or of blue glass, according to their fortune. If they were to be deprived of this they
would consider themselves most miserable.

At a distance of six hours‘ march, says our authority, from the little maritime tower of
Burgas, lies the village of Coporani, where we first saw the costume above described worn
by young girls, whose beauty made it appear the most elegant we had ever seen. It was in
the month of April, on the Saturday of the last week of Lent. We had put up in the
house of one of the magnates of the place, and were preparing to rest after the fatigues of
the journey, although there remained yet two hours of daylight. Suddenly we heard in the
distance a song chanted by feminine voices, which every now and then increased in power
to repeat the chorus. We asked our waggoner to explain what these sounds meant;
and he told us that the young maidens of the village were going from house to house, singing the Resurrection of St. Lazarus, and celebrating the solemnity that was to take place on the morrow, or Palm Sunday. Presently there appeared, at the entrance of the little court of our house, a bevy of young girls dressed out in their most elegant costumes,
and singing, as they stood in a modest attitude

.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.