Христо Ботевъ. Статии по политически и обществени въпроси

.

553

hb3_car553

„Протестътъ на мъртвитѣ” печ., въ „Тѫпанъ”, год. I, бр. 8 (27. VII. 1869.)

**************************************************************************

554

hb3_car554

„Търѫествено богослужение”, печ. въ „Тѫпанъ” год. I, бр. 9, (10. VIII. 1869.)

**************************************************************************

555

 hb3_car555

„Търѫествено богослужение”, печ. въ „Тѫпанъ” год. I, бр. 9, (10. VIII. 1869.)

Съ карик. пакъ отъ бр. 9 („Тѫпанъ”) трета по редъ се осмива русофилската политика на „старитѣ”, които имаха за девизъ: „Работи и се надѣвай!”, т. е. надѣвай се на Русия. Христо Георгиевъ хваналъ България за полата и иска да я ориентира къмъ Русия; въ това време дѣдо Иванъ му подава вериги, за да я окове. Но България— млада България — е обърнала погледа си къмъ своитѣ инсургенти, чийто девизъ е: „Помогни си и Богъ ще ти помогне”.

*****************************************************************************

556

hb3_car556

Карик. на стр. 556, печ. въ „Тѫпанъ”, год. I, бр. 12 (20. XI. 1869.), рисува борбитѣ между русофилитѣ и партията на „младитѣ” при образуване на „Книжовното дружество”. Отъ една страна виждаме шесть члена на „Добродетелната дружина”, впрегнати и водени отъ руския консулъ баронъ Офенбергъ, а редактора на русофилския вестникъ, Пандели Кисимовъ, гризе подхвърления му кокалъ. Отъ другата страна на „Българското просвѣщение” сѫ младитѣ, между които личатъ образитѣ на Ботева и Каравелова. (Ботевъ държи „Устава” на дружеството).

******************************************************************************

557

hb3_car557

Карик. на стр. 557, печ. въ „Тѫпанъ”, год. 1, бр. 14 (5. XI. 1869.). Била много известна на времето си всрѣдъ емиграцията. Тя представлява членоветѣ на „Доброд. дружина” (русофилскиятъ комитетъ) какъ се раждатъ отъ руската дипломация, представена като магаре.

****************************************************************************

558

hb3_car558

 

Карик. на стр. 558, печ. въ притурката на в. „Тѫпанъ” (23 апр. 1870), осмива „великата идея на славянофилитѣ”. Русия е представена като грамадна жена, която съ единиятъ кракъ е настѫпила Полша, съ лѣвата си рѫка е сграбчила здраво Малорусия за косата, а съ дѣсната посегнала къмъ България. Отдолу е приведенъ стихъ отъ Хомякова, единъ отъ славянофилскитѣ дейци. На фона е дадена картина на обичайното за онова време наказание въ Русия съ 25 удара.

*********************************************************************

559

hb3_car559

Карикатурата, помѣстена въ в. „Будилникъ” презъ 1873 год., изразява положението на българитѣ. Българската кола се тегли въ две посоки: въ едната отъ чорбаджиитѣ, на които чувството е въ корема, а ума другаде, и въ друга — отъ народа и че на изложбата тѣ не могатъ да представятъ нищо, освенъ нѣколко калимявки.

ОБЯСНЕНИЕ НА КАРИКАТУРИТѢ

За карикатуритѣ въ вестницитѣ, въ които Ботевъ е редактиралъ или въ които е сътрудничилъ, азъ говоря въ първия томъ стр. 173—174.

За карик. „Протестътъ на мъртвитѣ” печ., въ „Тѫпанъ”, год. I, бр. 8 (27. VII. 1869.), гл. т. II 320—322, къмъ заглавие 67.

За карик. „Търѫествено богослужение”, печ. въ „Тѫпанъ” год. I, бр. 9, (10. VIII. 1869.) гл. т. II 276—277, заглавие 3.

Съ карик. пакъ отъ бр. 9 („Тѫпанъ”) трета по редъ се осмива русофилската политика на „старитѣ”, които имаха за девизъ: „Работи и се надѣвай!”, т. е. надѣвай се на Русия. Христо Георгиевъ хваналъ България за полата и иска да я ориентира къмъ Русия; въ това време дѣдо Иванъ му подава вериги, за да я окове. Но България— млада България — е обърнала погледа си къмъ своитѣ инсургенти, чийто девизъ е: „Помогни си и Богъ ще ти помогне”.

 Карик. на стр. 556, печ. въ „Тѫпанъ”, год. I, бр. 12 (20. XI. 1869.), рисува борбитѣ между русофилитѣ и партията на „младитѣ” при образуване на „Книжовното дружество”. Отъ една страна виждаме шесть члена на „Добродетелната дружина”, впрегнати и водени отъ руския консулъ баронъ Офенбергъ, а редактора на русофилския вестникъ, Пандели Кисимовъ, гризе подхвърления му кокалъ. Отъ другата страна на „Българското просвѣщение” сѫ младитѣ, между които личатъ образитѣ на Ботева и Каравелова. (Ботевъ държи „Устава” на дружеството).

 Карик. на стр. 557, печ. въ „Тѫпанъ”, год. 1, бр. 14 (5. XI. 1869.). Била много известна на времето си всрѣдъ емиграцията. Тя представлява членоветѣ на „Доброд. дружина” (русофилскиятъ комитетъ) какъ се раждатъ отъ руската дипломация, представена като магаре.

Карик. на стр. 558, печ. въ притурката на в. „Тѫпанъ” (23 апр. 1870), осмива „великата идея на славянофилитѣ”. Русия е представена като грамадна жена, която съ единиятъ кракъ е настѫпила Полша, съ лѣвата си рѫка е сграбчила здраво Малорусия за косата, а съ дѣсната посегнала къмъ България. Отдолу е приведенъ стихъ отъ Хомякова, единъ отъ славянофилскитѣ дейци. На фона е дадена картина на обичайното за онова време наказание въ Русия съ 25 удара.

Карикатурата, помѣстена въ в. „Будилникъ” презъ 1873 год., изразява положението на българитѣ. Българската кола се тегли въ две посоки: въ едната отъ чорбаджиитѣ, на които чувството е въ корема, а ума другаде, и въ друга — отъ уроди интелигентни и че на изложбата тѣ не могатъ да представятъ нищо, освенъ нѣколко калимявки.

ред. Миxаилъ Димитровъ

promacedonia.org/hb3/hb3_pril_2.htm

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.