Удоволствието

.
Удоволствието е емоция, свързана с приятно усещане или задоволяване на определено влечение. Удоволствието е нестабилно, защото е свързано със състоянието на субекта; то не устоява на засищането и изчезва с намаляването на напрежението, породена от потребността. Както болката, то насочва дей­ността на индивида по пътя на адаптацията: детето отблъсва от устата си горчиво вещество, но лакомството – не; впоследствие, споменът за това ръководи неговото поведение. Удоволствието е неотделимо от желанието, както болката е неотделима от бягството. Търсененето на удоволствие и избягването на болка, които са характерни за поведението на живите организми, се наблюдават и при нисшите животни като водните бълхи или чехълчето; те търсят някои източници на дразнения (положителен таксис) и биват отблъсквани от други (патия) или „избират своя преферендум“. Олдс и колектив (1954) откриват при висшите животни (плъхове и други бозайници) „центрове на удоволствието“, разположени в основата на мозъка (хипоталамус и септум). Дразненето на тези зони с микроелектроди, присадени в главния мозък, произвежда приятен афект. Ако плъх се приучи да си доставя удоволствие като натиска лост, се забелязва, че той започва да го прави все по-често, хиляди пъти на час, до пълно изтощение. „Центровете на удоволствието“, наречени по-късно възнаграждаваща мозъчна система, произвеждат ендорфини. Удоволствието се поражда от активирането на тази система чрез физически (усещане), химически (наркотик) или психичен (успех) агент.
.
.

1. Какво представлява удоволствието?
Удоволствията, които изпитваме – независимо дали са породени от секс, храна, постигнати победи и цели, наблюдение на красив пейзаж или произведение на изкуството – са свързани с отделянето на невромедиатора Допамин.

Допаминът е химично производно на аминокиселината тирозин и участва в предаването на определени нервни импулси на различни нива на нервната система. Той се натрупва в малка област от средния мозък, т.н. черна субстанция (substantia nigra) заедно с меланина, който също е производно на аминокиселината тирозин и има отношение към пигментацията на кожата.

2. Каква е ролята на допамина като медиатор?
В човешкия мозък (също и в мозъка на всички бозайници) съществува „център на удоволствието” – сложна структура от неврони, които взаимодействат с различни части на централната нервна система, където Допаминът играе особено важна роля. Този център се нарича nucleus accumbens и играе ключова роля за получаването на приятни усещания при човека и животните. Чрез удоволствието природата ни награждава за това, че сме направили нещо полезно. Това обаче се регулира от сложна система за „дозиране”.

3. Как се регулира дозата на удоволствието?
Алкохолът и наркотиците „заобикалят” тази система за регулация и действат директно на центъра, което е причина за лесното постигане на многократно по-голямо удоволствие от естественото при употребата им, но за сметка на израждането на психическа и физическа зависимост. Употребата на алкохол и наркотици дебалансира регулаторната система на центъра за удоволствие, в резултат на което се потиска постигането му по друг начин – чрез общуване, естетично чувство, секс. За това като цяло животът на нарко- или алкохолно зависимия е доста тъжен.

Медиаторите (като Допамин) осъществяват своя ефект посредством свързването си със специфични рецепторни молекули в клетките, като регулаторната система определя количеството на отделения Допамин и броя на свързаните рецептори. Кокаинът, например, директно се свързва с тези рецептори в неограничени количества и по този начин генерира „голяма доза” удоволствие. Същото се отнася за никотина и амфетамините.

4. Каква е ролята на любовта?
„Любовта нечакано нахълтва, особено когато не я чакаш…”

Изпитването на чувство на „любов, влюбеност” е пряко свързано с функцията на центъра за удоволствие. Отделянето на медиатора Допамин в точната доза провокира силна съсредоточеност, жизненост и поемане на рискове повече от нормалното. Чувството за привличане се увеличава, когато двойката изпитва необикновени преживявания. Например първи срещи, които са изпълнени със силни усещания и рисковани ситуации, е по-вероятно да доведат до продължителна връзка.

Допаминът предизвиква еуфория, води до безсъние, загуба на апетит, прилив на емоции.
Според антрополога д-р Хелън Фишер различни неврохимични вещества влияят на три стадия в развитието на отношенията между мъжа и жената. Така за физическото привличане отговарят съответните хормони, за страстната влюбеност – Допамина, а дългите, устойчиви взаимоотношения, изразяващи се като привързаност, се дължат на действието на хормони от вида на серотонин и окситоцин.

5. Пример за действието на Допамин в ежедневието.
Ролята на Допамина и центъра за удоволствие се намесва включително и когато пазаруваме. Според направени прочвания, освен този център по време на покупки са активни още два важни центъра, които взаимно се модулират, като крайния ефект се отразява върху решението ни дали да купим или не дадена стока. В случая има два основни и важни момента:

* първи е моментът на удоволствието от хубавата стока и предварителното преживяване на притежаването и;
* втори е моментът на „неудоволствието” от даването и загубата на определено количество пари.

В зависимост от това кой от двата фактора в двойката удоволствие/неудоволствие остане да доминира в мозъка ни, се взима и решение за покупката на стоката. В този момент се намесват дебитните и кредитни карти – при употребата им чувството за „неудоволствие” е по-слабо поради физическата липса на пари, банкноти, и решението за покупка на съответната стока се взима по-лесно.
При всички случай разделянето с добрите стари банкноти в портфейла е по-мъчително от промяната на едно число в друго в банковата ни сметка

6. Каква е връзката на допамина с болестта на Паркинсон?
По различни причини, в това число и генетични, нервните клетки в черната субстанция на мозъка започват да загиват, което води до снижаване нивото на Допамин в мозъчните структури. Този процес протича много бавно, но за съжаление, необратимо. Така се развива болестта на Паркинсон, описана още през ХVІІІв. от английски лекар със същото име, който е страдал от това заболяване и го е описал върху себеси за нуждите на медицинската наука.

http://www.puls.bg/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.