Сделката БОРКОР

.

Едвин Сугарев

Че става дума за сделка, е очевидно. Когато през януари за пръв път се спомена за тази поредна безсмислена институция, засилила се да пребори корупцията българска, вътрешният министър Цветан Цветанов определи нейната цел по следния начин: “Най-основното е извеждането на около 100-150 човека, които да бъдат от всички ведомства, като администрация, да можем да работим за всички порочни практики, които са реализирани в старото управление на българското правителство, и да можем да предотвратим подобни корупционни практики и схеми.”

Три седмици по-късно се оказа, че с порочните практики, реализирани от “старото управление”, ще се бори в качеството си на зам. шеф Петко Сертов, назначен от същото това “старо” управление за председател на ДАНС. Иначе казано, за параван на Алексей Петров, под чието реално ръководство най-мощната тайна служба в България се превръна в нещо средно между политическа полиция и орган, който координира и ръководи не само “корупционните практики и схеми”, но и самата организирана престъпност: например договаря преразпределението на територии и следи контрабандните канали да бъдат в “правилните” ръце.

Нещо повече – вторият зам. шеф на измислицата БОРКОР се оказа не друг, а Елеонора Николова, която според премиера се ползвала с “безспорен авторитет” в полето на център-дясното. Би трябвало да бъде коригиран – тъкмо в средите на десницата Елеонора Николова отдавна не е никакъв авторитет, а е нещо като пеперудка, която прелита от партия в партия, за да кацне най-сетне като кандидат-депутат в РЗС: партията, която и според Бойко Борисов е креатура на ДАНС и публично лице на българския Октопод.

Абсурдната логика на тези назначения е, че (според премиера) Сертов бил се ползвал с доверието на левицата, а Николова – на десницата. Така, според него, щяло да се получи консенсус сред политическите сили за подкрепа на новата структура.

Сигурно той мисли българите за пълни идиоти, след като се позовава на подобни презумпции. И разчита, че никой няма да забележи друбната подробност от пейзажа – че общото между Петко Сертов и Елеонора Николова не е дясно-левия баланс, който сам по себе си в структура от типа на БОРКОР би гарантирал само блокаж и сканали. Общото е в тяхната обвързаност с Алексей Петров, която при първия е пряка и е свързана именно с грандиозен провал в сферата на сигурността, а във втората е косвена – и минава през съгласието да се кандидатираш от името  на неговите хомункулуси.

Всичко това, за съжаление, не звучи като глупост или странна приумица – каквито вече сме свикнали да виждаме в лицето на Бойко Борисов. Звучи именно като сделка – и като измама. Оставя горчивия привкус на долнопробно политическо менте. Няма как например да се забрави, че не друг, а именно Бойко Борисов освободи Петко Сертов от ДАНС, а след това отмени консулското му назначение в Солун – и искаше да бъде обвинен заедно със Станишев заради изтичане на класифицираната информация, данни за което впрочем му подаде “лоялният гражданин” Алексей Петров. Или че той заявяваше, че под неговото управление ДАНС е деградирала и се е превърнала в политическа полиция.

Няма и как да не се запитаме, след като българският премиер се кани да гради доверие чрез един бивш сътрудник на държавна сигурност, на какво основание се раздели примерно с Божидар Димитров – и не смята ли, че на този фон просто бламира своя външен министър, който се опитва да разтовари дипломатическото съсловие от подавляващото ченгесарско присъствие?

Или – щом ще се търси “баланс” чрез пропаднали кандидатури на РЗС, то какво му пречи да приеме по-радикалната рецепта, предложена му от Яне Янев: правителството да подаде оставка, а президентът да назначи служебен кабинет начело с Бойко Борисов, в който вътрешното ведомство да бъде поето от Алексей Петров?

И още – как при такъв управленски състав на БОРКОР ще се постигне заветната цел към “звеното” да има доверие в гражданското общество, второ – в политическите партии и трето – в евроатлантическите партньори – след като Бойко Борисов много добре знае, че същите тези евроатлантически партньори нямаха никакво доверие към ДАНС в периода, в която аганцията бе управлявана от Петко Сертов – до степен, че изобщо отказваха да се сътрудничат с нея?

Тъй че сделката БОРКОР е налице – а с нея и уникалната ситуация, при която цяло едно българско правителство развя бяло знаме пред компроматния напор на един мафиот, плюс шепа подставени политически фигури и журналистически шмекери. Нека припомня: малко преди тези смехотворни назначения Бойко Борисов обяви, че от войната между него и Алексей Петров губят и двамата, а печели някой трети.

Нека припомня и още нещо: паралелно с това негово решение бе приета оставката на Цветелин Йовчев – чийто грях е единствено в това, че държеше агенцията да се занимава с контраразунавателни функции, а не с това кой бил гръмнал вратата на в. “Галерия”. И който между впрочем имаше един много специален бекграунд – като контраразузнавач по руска линия: сиреч това беше фигурата, който (за пръв път от началото на прехода) бе оторизирана да се занимава с руските шпиони в България.

И никак не е случайна санкцията над него именно в момента, в който се упражнява най-силния възможен натиск за подписване на протокол 12 от договора за АЕЦ “Белене”: протоколът, който ще направи този проект необратим – заедно с пълната ни енергийна зависимост от Русия.

Не е случайно и още нещо – че в кръга ако не на санкционираните, то поне на бламираните попадна и вътрешният министър Цветан Цветанов, който след обстоен разговор между премиера, главния прокурор (бивш съветник на псевдопрезидента Първанов), председателя на ВКС Лазар Груев (също известен като президентска креатура) и правосъдния министър бе лишен от разпоредителни функции по отношение на прилагането на злополучните СРС-та, а в същото време назначението му за шеф на предизборния щаб на ГЕРБ постави много сериозно под въпрос изпълнението на правомощията му като вътрешен министър. Тези стъпки най-вероятно са насочени именно към изпълнение на заветната мечта на всички – от Алексей Петров до Иван Костов – Цветанов да бъде отстранен като вътрешен министър; най-вероятно премиерът ще го остави като вицепреимер, наблюдаващ силовите министерства, но ще го лиши от реална изпълнителна власт. Което си е чиста протегната ръка към БСП, към Първанов и към техния Трактор.

Че БОРКОР е сделка – това, както казах, е ясно. Остава ни да научим какви са параметрите на сделката. Примерно дали тя е вече подписана – или става дума само за бяло знаме, отчаяно развято от “Дондуков” 1. Дали става дума за пълна капитулация или за нещо от рода на: дай ще я караме заедно, ще управляваме поредно, ще делкаме активите и ще правим театър за баламурниците.

Впрочем въпросните параметри ще проличат. И мога още отсега да предвидя какви ще бъдат белезите на една успешно сключена сделка. Например – че няма да бъде внесен никакъв обвинителен акт срещу тъй наречения Октопод – или ако бъде внесен такъв, това ще бъда проформа, за да бъде той напълно оправдан. И още: ще бъде подписан протокол 12 към договора за АЕЦ “Белене” – и държавата ще запъргавее по отношение на “Южен поток”. Защото именно това е крайната и основна цел на всички флашки, патрашки и алексейчовци.

И накрая един последен въпрос: как реагират хората на тази сделка, която се сключва пред очите им? Сигурно Кънчо Стойчев и компания ще сварят да организират социологическо проучване, което да представи “верните” положителни резултати. Аз лично – с тъга и омерзение. Защото е истина, че това правителство имаше шанс да се пребори с паралелната власт, която управлява България от двадесет години насам. Някои фигури от него – сред които и тъй целенасочено мразеният Цветан Цветанов – имаха и амбицията, и волята да го направят. Само че бяха предадени.

А обикновените хора? Те, както би казал Хашек, мислят си нецензурни неща. Питат се какво е общото между Бойко Борисов и Алексей Петров. И си отговарят (без извинения към нежните уши – тъй като точно така си го мислят обикновените – сиреч нормалните хора): ами те са двете бузи на един и същи гъз.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=5043&rid=154

4 Gedanken zu „Сделката БОРКОР

  1. Било ПОТП, после станало ГДБОП, сега е БорКор. Чакам с интерес следващата абревиаТура. Не разбрах само, чий е тоя прословут гъз, накрая?…

  2. Сговорна дружина (Гоцевци, Трактори, Янета, Флашки-Патрашки, Дачковци, Командири и недоносени Евангелисти), планина повдига (е, в случая, полу-дясно правителство събаря).

    Друго си е, като кадрите са школували в Москва тиймуъркинг…

  3. С известна фиксираност по линия на Цветан Цветанов бившият премиер се поувлече, казвайки, че той се бил „сраствал с Окпопода”, след като е ясно, кой освен Костов му иска всекидневно оставката. „Грешката” е вярна – лицемерието на Командира не е от вчера…Сякаш Атанас Атанасов, Надежда Михайлова и Иван Костов нямат никакъв принос към „оперативното внедряване” на фигура като Алексей Петров в НСС?!

    • Прав си bgsniper, трябва повечко да се чете и по-малко да се пита!…;) Много е циничен в случая Сугарев. Изразил се е метафорично, но тя и политиката откъдето и да я погледнеш все на гъз прилича, а двамата образи /Борисов и Петров/ направо ги е ударил в земята..;) Ева’ла му правя /Сугарев/ за умението да се изразява. Ба си муцуните, Сугарев! – радвам се, че съм те разбрала, а на теб Приятелю, едно голямо „Благодаря!“. Дано повечко хора прочетът и схванат иронията на автора. 🙂

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.