Опасност дебне отвсякъде!

.

Всеки ден сме заобиколени от рискове, застрашаващи живота ни. Колко внимание е редно да им обръщаме и какви са последствията от подценяването и надценяването на тези опасности – разказва германският проф. Клаус Хайлман.

.

До каква степен и при какви обстоятелства сме изложени на рискове – това е обектът на изследване, с който от години се занимава Клаус Хайлман. Да упражняваш подобна професия е може би благословия и проклятие едновременно, защото колкото повече знаеш, толкова повече се страхуваш. Според германския професор, обоснованият страх, който изпитва всеки специалист по рисковете, наподобява не на параноя, а по-скоро на изострена предпазливост.

По ръба на бръснача

Той самият никога не минава под скеле на строеж, а кола кара само в редки случаи, при това винаги с едно наум. След като пресметнал, че вероятността да умре в резултат от тютюнопушенето е 1 на 250, Клаус Хайлман отказал и цигарите. Професорът отлично познава заобикалящите ни опасности, но това го прави не по-самоуверен, а тъкмо обратното. Хайлман определя себе си като човек, който се страхува от всекидневните рискове, на които е изложен, и затова живее много по-внимателно от останалите. Той смята, че по този начин животът му е по-сигурен и максимално защитен.

Според Клаус Хайлман, колкото повече хората надценяват себе си и своите възможности, толкова повече се увеличава вероятността от злополуки. Някои хора обаче предпочитат риска и доброволно се излагат на опасност, като практикуват екстремни спортове например, не си слагат каски докато карат велосипед или се състезават по надпиване с алкохол. За такива авантюристи е важно моментното изживяване, опиянението от риска, адреналинът.

Германският професор обаче е на мнение, че такъв тип поведение е чисто и просто лекомислие. Хората трябва да търсят златната среда – да не живеят нито като в черупка, нито по ръба на бръснача. Защото и прекалената предпазливост не е за препоръчване. Ако не смееш да поемеш никакъв риск, ти рискуваш цял живот да тъпчеш на едно място и да не се развиваш.

No risk, no fun

Затова и при разработването на различните нови технологии никой не е в състояние да изключи риска. Може всички да са против атомните електроцентрали, но същевременно потребителите не желаят и прекалено скъп ток. Самолетите замърсяват околната среда, но всеки се стреми да пести време и пари, когато пътува.

Въпреки че опасностите ни съпътстват всеки ден и всяка минута, те не бива да взимат в плен цялото ни съзнание. Клаус Хайлман е категоричен, че хората обикновено приказват прекалено много за опасностите и за рисковете, но всъщност се страхуват съвсем малко. Типичен пример е опасността от ислямистки терор, за която всеки говори, но едва ли някой лично се бои от атентати във всекидневието си. Според Хайлман мнозина си нямат и представа до каква степен са изложени на едни или други рискове, а преценката им за опасността е по-скоро емоционална, отколкото рационална.

http://www.dw-world.de/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.