Кой мрази Борисов

.

Евгений Дайнов

Потопът от коментари след гласуването на вота на доверие към правителството на ГЕРБ, колкото и разнопосочен, постепенно извади на преден план една тема, която можем да формулираме така: „всички мразят Бойко”. Всякакви журналисти и коментатори се упражняваха в сарказъм, високомерно презрение и ехидно хихикане. Доста от тях са умни и прогресивни хора и това им поведение е стряскащо.

Още по-стряскащо е, че подигравките и хихикането този път не признаваха идеологически бариери. Подигравателната шумотевица беше една и съща отляво и отдясно, като в нея на равни начала – и с еднакъв речник – се включиха емблематични леви идеолози, социалисти, деснеещи анализатори и Синята коалиция.

Щом някаква заявена позиция с лекота прекрачва идеологически и политически разделения – значи, тя не е политическо явление. Обикновено в такива случаи става дума за явление от областите, изследвани от психологията, социологията и културологията. И оттук – изследваме явлението не с политически инструменти, а с онези, които принадлежат на посочените научни области.

Да видим образа на – така да ги наречем – „мразещите Бойко”. Те са както леви, така и десни. Но не са разделени в оценките си за Борисов, както са разделени в политиката, която проповядват. А не са разделени, защото техните оценки са вкоренени в един обединяващ ги социо-културен признак.

„Мразещите Бойко” са т.нар. „градски хора” – индивиди, които се изживяват като принадлежащи към историческите градски центрове. За тях подиграването с Борисов – спортистчето от крайните квартали, израстнало с кокошки и прасе в двора – е начин да докажат своята „градска”, превъзхождаща го принадлежност. Според тях, каквото и да прави момчето от Банкя, то е провинциално, безпомощно и смешно. И, като му се подиграват, те изглеждат столични, отракани и сериозни.

Накратко: „мразещите Бойко” искат да изглеждат „граждани” на фона на него, когото опаковат като „селянин”.

Наистина, Бойко Борисов никога не е имал подкрепата на историческите градски центрове и особено – на центъра на София. В България обаче истинските „градски хора” се броят на пръстите на двете ръце – и те днес са онези, които не се подиграват на премиера, не хихикат и не си упражняват сарказъма за негова сметка.

Дълбоко, автентично градските хора не са сред „мразещите Бойко”. От Филип Димитров, например, никога няма да чуете онова, което се изля върху медийната арена в последните десетина дни. За това си има причина и тя е политическа – т.е. отнася се до общото благо.

Още Аристотел подчертава, че не всеки човек, живеещ в града е гражданин. Гражданин е само онзи, който може да извиси разума си над всекидневните си нужди и отвъд своите пристрастия, предубеждения и комплекси – така щото да може да схване, кое е общото благо и каква е неговата, на гражданина роля в постигането на това общо благо. Поддържането на статута „гражданин” е плод на всекидневно усилие защото, както писа преди 20-тина години философът Ърнест Гелнер, „гражданинът е изкуствено творение – той не се поражда спонтанно от природата”.

Ясно е, как тези разсъждения се отнасят към казуса „Бойко Борисов”. Да, неговото правителство търпи огромни критики, защото има огромни управленски дефицити. В една спокойна ситуация общото благо изисква тези дефицити да бъдат критикувани и изяснявани, за да могат да бъдат преодолени и така общото благо да бъде обслужено по-добре.

Кое обаче е общото благо в една не-спокойна ситуация? Какъв е националният интерес тогава, когато срещу правителството са се подредили: Кремъл и неговите български агенти; бандитите и местните гангстерски феодали; хищните кръгове на Държавна сигурност; политическите носители на руските интереси – БСП и Георги Първанов; политическото крило на мафията – РЗС; различните скрити и явни олигархии, монополи и картели, с каквито е проядена българската икономика?

В тази – сегашната – ситуация общото благо е очевидно: атаката на тази шайка да бъде отблъсната от правителството, тъй като целта на атаката е очевидна за всеки, който има нещо между ушите. А тя е: връщане на България в орбитата на Русия, подчинение на националните интереси на руските геополитически амбиции, заместването на демокрацията, която все пак имаме, с руски тип гангстерско управление.

Все пак правителството, с всичките си дефекти, работи не за руските интереси, а за българските. Едва след като атаката бъде отбита и атакуващите – неутрализирани, ще се върне онази спокойна ситуация, в която разкриването на дефицитите на управлението отново ще обслужва общото благо.
Хората, които попадат в дефиницията „гражданин”, разработена от Аристотел и Гелнер, разбират това. Онези, които не го разбират, имат тежки проблеми с гражданската си идентичност. И, когато пренасят тези си проблеми на политическата арена – стават неадекватни.

Пример е Синята коалиция, което е смайващо, тъй като именно „сините” са историческите носители на мисията за „огражданяване” на българското общество. От месец-два обаче те не правят нищо подобно. Спомнете си: преди вота на доверие от СК казаха – война е, руските интереси притискат правителството. Поведението, което следва от тази (вярна) констатация е очевидно: подкрепа за правителството, спечелване на войната, а разправиите – после. Не това обаче се случи, защото по-късно от СК лансираха втора теза – ще подкрепим правителството, ако то кандиса на пет наши искания, свързани с активиране на необходимите реформи. Правителството начаса даде да се разбере, че в някаква степен приема 4 от 5-те условия. Но така и не получи подкрепата на „сините”, защото в последния момент те издигнаха трета теза: няма да подкрепяме правителството, тъй като то иска подкрепа за водената дотук политика, а ние не я приемаме. И дружно се включиха в политически разноцветния хор на „мразещите Бойко”.

Помислете си: градско поведение ли е да клатиш правителството в момента, в който то се е изправило срещу враждебен външен интерес и неговата местна глутница съюзници?

Имам една лоша новина за „мразещите Бойко”: вие само си мислите, че сте градски хора. Не сте. Напротив: имате тежки проблеми с гражданската си идентичност. И затова се занимавате с дълбоко провинциалната игра „да се подиграем на селянчето”. А това е последното нещо, което ще ви направи истински граждани.

Градската принадлежност е политическо явление. Ще рече: когато леви и десни говорят едно и също, нещо дълбоко не е наред с тяхната гражданска идентичност. И още: тази идентичност се доказва всеки ден със способността да работиш за общото благо. Ако не си стигнал до онова равнище, на което да виждаш общото благо, не си гражданин. И най-малко си гражданин, когато се подиграваш на някого, когото нарочваш за „селянин”.

Имам и една по-лоша новина. В последните десетина дни гражданин е именно спортистчето от крайните квартали, израстнал с кокошки и прасе в двора.

Между другото, не е задължително да живееш в исторически градски център, за да имаш поведението на гражданин. Именно извън центровете на градовете чувам – от месеци – следната реплика от страна на стари седесари и на корави Костовисти: „Абе защо нашите пречат на Бойко? Верно, дъни се от време на време, ама се мъчи, бута нещата напред… Защо му скачат по главата, а не помогнат нещо?”.

Това, приятели, е гражданска позиция. Онова, което се случва в последните десетина дни – „всички мазят Бойко” – е елементарно избиване на комплекси.

„Да, бе”, ще кажат въпросните хихикащи индивиди, „да ни дава акъл селянин от Миндя…” Селянин, селянин – ама колко да съм селянин? Вие решете.

* Статията е публикувана в във. „Седем“ на 26 януари 2011 год.

http://www.desnite.eu/

ПП. За сведение на одумващите автора на блога. Трето поколение софиянец съм, роден в идеалния център (няколко стотин метра от паметника Левски).

.

14 Gedanken zu „Кой мрази Борисов

  1. Поздравления за автора! Ще си позволя да го цитирам в блога си, за да могат повече хора да помислят над думите му и да решат могат ли да бъдат истински граждани на България и на Европа.

    • От априлския пленум си се научил и да пишеш под фалшив мейл-адрес. ;)ДС-миналото ти, си е оставило деформирания отпечатък и върху психиката ти…

      • Има ли още живи, които помнят априлският пленум,
        че даже така се вживяват… или много са им го набивали в ‚канчето‘

    • Ама вие там/на пленума/можехте ли да четете?Доколкото знам след него Партията ви
      нареди да се образовате малко!

  2. Та тук в Германия е Гордост да си израсъл с ‚прасетата и какво беше още‘

    Израсла съм в Банкя и познавам Бойко от младежките години… затова си сложих и младежкото ми – spitzname Jimmi- то ми е спомен от тези години и ми е дадено от Младежите именно в Банкя, мНого си го оБичам!!!
    Един младеж… като всички останали … с тази разлика ,че имаше магненичността и осанката винаги да бъде забелязан.
    Спомнете си как точно се оформи и ГЕРБ, с неговият образ
    Опитва се да промени и разбута интересите на всички нИва и сега бил ‚селянин‘, та
    У Банкя , дето всеки казва – хахах, ако е било зле нямаше да се‘ навъртат‘, та и сега другите
    другари , Е…някой са У Драгалевци , ама да не са по-малки ‚селяни‘
    Аз лично съм Врачанка, исрасла в Банкя, а сега в Schwaben Land-
    та да се върна на думата, колкото тук ще ми кажат Селянка, толкова и Бойко е селянин, това е само в главите на БГ хора с комплекси , нисък интелект, злобни, завистливи , негодни, мързеливи и мн. др.
    Стефчо,
    много бих казала … ама си мисля , струва ли си

    • Предназначена е за гражданеещи се селяндури, като теб, които ги е страх да излязат от сферата на анонимността и пишат винаги под менте мейл-адреси.

      ПП. Това беше последния ти постинг, който анонимно пускам, смърдяща какавидо.

  3. Браво на автора, анализът е повече от изчерпателен и верен! Какво може да се коментира, след като човекът е дал достатъчно аргументи в, в подкрепа на това, как истинският селянин може да бъде много опасен! Може, защото той е дълбоко комплексиран и озлбен от факта, че каквото и да направи – винаги си остава един аматьор – недодялан и недорасъл за истинските стойности в живота! Селянинът, освен, че е много алчен, той е и подъл и раболепен! Той винаги се стреми да надскочи ръстта си, за да компенсира дълбокото си раздвоение, породено от съзнанието за непълноценност, поради произхода си. Коварството и непостоянството са едни от най- силните черти в характера на селянина – качества, с които компенсира парвенющината, която му пречи да блесне пред другите. Селянинът е толткова алчен, че е готов да участва и в най-пъклените дела, само и само да спечели материално . Той винаги се стреми към натрупване на материални блага, защото му липсват духовните стойности. Та кой друг, освен селянинът може да те имами така вертуозно, и след това да се хвали, колко е голям? Селянинът, още от раждането си започва да крои планове, как да се домогне до жълтите плочки в столицата. Той лази, демагогства, крещи дори и плюе, когато се наложи, но винаги достига целта си – да отнеме правото на истински можещия, почтения и добросъвестен гражданин, да го омаскари и дамгоса, да го отстрани и заеме мястото му! Селянинът е грубиян, който не се церемони с нищо и не признава правила и закони, етични и човешки норми! Той винаги намира начин да се навре, да се провре и натика там, където не му е мястото, с единствената цел да доминира и да се облагодетелства! Той даже не признава качествата на другите и не се срамува да изтъква винаги само себе си! Селянинът е вертуоз в умението си да създава интриги, да противоречи и да се инати винаги, щом не е успял да грабне най-голямото парче от баницата. Той е егоист до мозъка на костите си, егоцентрик и ревнив. Не очаквайте от него да направи нещо, което не му носи лична полза, а ако се присламчи за приятелство, то е от интерес! И на края – селянинът е предател, и това за него не е нищо особено. За него ЧЕСТ е единствено, когато си плете своята „кошничка“ и е успял да баламоса всички останали! В същото време ще ви чете морал, ще ви лъже и ще ви прехвърля цялата си мръсотия! Докъто говореше за общото благо, той натрупа цели състояния – къщи, като палати и банкови сметки с милиони – вместо да строи пътища и магистрали, детски градини и и всичко, което никога не направи! Също така, селянинът никога не действа сам – той винаги е в основата на разни групи, групировки, мафиотски структури, чрез които изпълнява личните си цели, така че накрая, пак той да е единствено велик и вечен, да държи в ръцете си цялата Вселена, защото изпусне ли я, веднага ще му лъсне кирливия задник. Е, намират се, може би, някъде и благородни хора, родени на село и останали да живеят там, без особени претенции, както и повечето обикновени хора, живеещи по градовете! Но „селянин“ по принцип е състояние на духа, какъвто може да се види и на жълтите плочки – намахан, горд, но труден откъм мислене, за жалост !

    • Такава ограниченост и такава неграмотност!!!Научи правописа първо,“гражданино“!

  4. Това е статия от Будител, така трябва да действат интелектуалците ( без да ме интересува къде са родени)

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.