Кой кого гръмна – или задочният спор между Алексей Петров – Трактора и… българският министър-председател

.

Едвин Сугарев

Броени часове преди правоверният апелативен съд да потвърди отново грижата си за добруването на престъпния свят и неговите най-расови екземпляри, като доосвободи Алексей Петров и обяви прокуроските версии по разните му обвинения за “разколебани”, въпросният селскостопански механизъм демонстрира беззаветната си вяра в българското правосъдие, като сервира в аванс новата си версия за престъпното минало на Бойко Борисов. Според Трактора българският премиер бил имал пръст в не докрай успешния атентат срещу него през август 2002 г., в който той оцеля само благодарение на бързата реакция на своите бодигардове, които – както по-късно се оказа – били действащи барети, охраняващи бившия си колега със служебното си оръжие.

Не стана ясно на какво по-точно се базира това обвинение. Обяснението за тази обичайна и достойна за уважение лаконичност бе следното: “Аз съм отговорен и лоялен гражданин и затова досега не съм оповестил версии, а съмненията ми почиват на данни”. След много увъртания Тракторът все пак посочи и “данните”: двамата били имали “противоположни идеи” за това кой да оглави службата за борба с организираната престъпност.

Какви идеи е имал Бойко Борисов не знам, но пък какви идеи имаше Алексей Петров по въпроса, беше известно още тогава. Те бяха прости, естествени и граждански отговорни: НСБОП да бъде оглавена от самия него. Днес подобна перспектива звучи като виц, но тогава тя бе лансирана на от друг, а от главния прокурор на републиката – и подкрепена от тогавашния шеф на баретите.

По този начин благочестивият синдикат, състоящ се от приятелската троица на Алексей Петров, Никола Филчев и Филко Славов, би имал шанса да положи ръка върху целокупните структури за сигурност на българската държава. Сталинисткият терор, наложен от Филчев в прокуратурата, им гарантираше пълно подчинение на съдебната система и следствието (за разлика от днес, тогава съдиите не смееха много-много да възразяват на прокурорите; Нели Куцкова беше едно от много редките изключения; за следователите пък да не говорим).

Никой в престъпния свят не би казал тогава и една лоша дума за фамозния главен прокурор, както твърдеше между впрочем самият той – и как би могъл да каже, след като се знаеше, че това би го изправило срещу бившите барети на Алексей Петров. С тях големите босове все пак биха могли да се справят, но не си го и помисляха, тъй като всеки знаеше, че зад “бившите” стоят настоящите такива, които Филко Славов разпределяше по задачи, нямащи нищо общо с националната сигурност (охраната на Трактора, а и на много други престъпни босове, беше една от тях).

Ръководеното от министър Петканов вътрешно ведомство често бе използвано като база за логистична подкрепа по делата на въпросния триумвират Някак доста бързо се забравя, че подслушването не е от днес и вчера; че тази добра традиция почва с аферите “Гном” и “Моряк”, в които се слушаха на поразия и политици, и журналисти – и че преди в. “Галерия” имаше в. “Труд”, който печаташе подбрани пасажи от въпросните СРС-та – в полза именно на Филчев и компания.

В НСС троицата имаше предан и изпълнителен “свой човек” – в лицето на Николай Начев, който по-сетне завеждаше компроматните архиви на Трактора – и в крайна сметка бе сред арестуваните при акцията “Октопод”. Ако успееха да положат ръка и върху НСБОП, биха имали в ръцете си всички структури за сигурност – което би било и най-успешното потвърждение на стария лаф, че ако във всички държави има мафия, в България мафията си има държава.

Този атентат наистина извади Алексей Петров от играта за достатъчно дълго време, тъй че България се лиши от удоволствието да види как мафията се бори срещу себе си. Това обаче не е заслуга на Бойко Борисов, както иска да ни внуши бившата барета и днешен кандидат-президент, очевидно засегнат от намека за собствената си съпричастност към атентата срещу Цветелина Бориславова през 1997 г. В спора си кой кого и защо е гръмнал, двамата мъже забравят някои подробности, които не е зле да бъдат припомнени – особено на фона на страдащата от удобна амнезия българска преса.

Този атентат предизвика дълбоки сърдечни вълнения сред някои магистратски и политически среди. Почти като виц се разказваше историята за това как в полунощ телефонът на Иван Григоров, тогава председател на ВКС, тревожно зазвънял. Обадил се разтърсен от искрени сълзи и хлипания мъж, който споделил потресено: “Гръмнаха Алексей…” Бил не друг, а главният прокурор на републиката Никола Филчев.

Не знам дали тази история е истинска или измислена. Във всеки случай ми звучи доста достоверно на фона на настъпилата суматоха. Пак по това време, насред горещия август, Надежда Михайлова свика извънредно заседание на Националния изпълнителен съвет на СДС. Поводът беше именно този атентат, а нейната загриженост за случилото се с днешния й конкурент за президентския пост бе отнесена впоследствие до най-високата възможна инстанция – до Георги Първанов. Където със сигурност е срещнала разбиране.

Главният прокурор Никола Филчев взе делото за този неуспял атентат на личен отчет – на каквато чест не се е радвало, струва ми се, нито едно от десетките дела за поръчкови убийства по време на неговия мандат. Оттам нататък всичко поема във форсиран ритъм: проведени са специални срещи на Филчев и свитата наблюдаващи прокурори с тогавашния главен секретар на МВР (и днешен премиер) Бойко Борисов отгносно оперативните действия по залавяне на престъпниците. Самият Бойко Борисов е първото официално лице, което посещава раненият Алексей Петров в болницата и разговаря с него. Можем да предположим, че разговорът им е бил приятелски, непринуден и продуктивен (въпреки атентата срещу Цветелина Бориславова).

Резултатите не закъсняват. Дни след атентата са арестувани евентуалните заподозрени – и са медийно обозначени със страховитото прозвище “фабрика за убийства”. Става дума за шестима бивши барети, водени от Николай Добрев, известен като “бай Добри”, и още неколцина свързани с тях лица. На специална пресконференция зам.-директорът на НСБОП полк. Венелин Великов тогава обвинява арестуваните в атентатите срещу Алексей Петров и Димитър Джамов, и характеризира дейността им по следния начин: “Тази организирана престъпна структура е осъществявала поръчкови убийства, отвличания, взривявания, рекет и най-разнообразни форми на терористични прояви.” Относно евентуалния поръчител обаче полковникът е пределно лаконичен: “Който е плащал, за него са работили.” Дни по-късно ще избухне истинският скандал – когато се разбере името на един от тези, които са им плащали.

Паралелно с арестите се извършват и към двайсетина обиска в цялата страна – като резултатите от тях наистина се оказват съответни на сътвореното от прокуратурата и подето от Бойко Борисов прозвище. Открити са: два автомата „Щайер“ и „Калашников“, пистолети „Скорпион“ и „Астра“, 50 кг взривни вещества и 30 ръчни гранати, два гранатомета, две самоделни взривни устройства с часовников механизъм, капсулдетонатори, 9 бутилки коктейл „Молотов“, два снайпера с оптика и заглушител и две самоделни пушки, също с оптика и заглушител.

Самият арест и операциите по издирването на баретите от фабриката за убийства се провеждат от техните все още действующи събратя. В операцията по залавянето им участва както самият Филко Славов, така и довереният на Филчев и Трактора зам.шеф на НСС Николай Начев. Инструктажът, даден на баретите, който трябва да щракнат белезниците на бай Добри и компания, е повече от странен: наредено им е при най-малкото подозрително движение да стрелят на месо, защото ставало дума за много опасни престъпници. Баретите обаче отказват да се подчинят: те просто звънват на вратата на бай Добри и му обясняват по човешки с каква мисия са натоварени, след което прибират арестуваните без никакви проблеми.

Цялата тази операция обаче се проваля с гръм и трясък. Оказва се, че откритото оръжие не е използвано в атентата срещу Алексей Петров – и че няма никакви доказателства за съпричастността на арестуваните към този атентат. Тъй че “фабриката за убийства” е пусната де си върви по живо и по здраво – като остават подсъдими само за незаконно притежаване на оръжие (а самият бай Добри – и за бруталния шамар, който пътьом отвъртя на съдебната репортерка Канна Рачева – в коридорите на самата съдебна палата).

Дали обаче това оправдаване е реално или просто е наложено от някакви неизвестни външни обстоятелства? От пръв поглед можем да видим едно – ако съдът вярва в невинността на бай Добри и компания, самият потърпевш май не мисли така. Провалът на тази твърде шумна и показна акция не се разминава без последствия – нито пък подозренията към групата барети. В един момент Бойко Борисов засяга един от най-могъщите тогава олигарси: Васил Божков – Черепа – като дава гласност на пикантната подробност, че баретите от “фабриката за убийства” са били известно време и негови служители – като част от многобройната му охрана. Черепът не му остава длъжен – и отговорът му е достатъчно гневен, за да стане ясно, че този прецедент няма да бъде оставен без последствия.

Можем само да гадаем какви биха били те – като се имат предвид твърде близките отношения на Черепа с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Очевидно сериозни, след като с функциите на помирител между двамата се намесва главният редактор на “Труд” Тошо Тошев, известен също и като “Бор”. Той кани Бойко Борисов и Черепа в кабинета си – и в крайна сметка успява да смекчи гнева на олигарха; Бойко Борисов пък публично смекчава тона, с който говори по случая. Неговият коментар за тази среща е следният: “Главният редактор на в. „Труд“ ни покани при него. В. „Труд“ е уважавана от мен медия, г-н Тошев е уважаван от мен човек, и аз не можеше да му откажа да отида на тази среща.”

Делото за притежавания незаконно ареснал на фабриката за убийства – както можете и сами да се досетите – още не е приключило. Изфирясалото обвинение за атентата срещу Трактора обаче не остава без последствия за мнимите атентатори. През април 2004 г. е извършен атентат срещу бай Добри, при който той е тежко ранен. И до днес няма отговор кой и защо е гърмял по бившия командос, специалист по взривовете и някогашен партньор, но и конкурент на Алексей Петров (той е стопанисвал заведението “Дева-Спартак” в комплекса на Трактора, но в един момент е бил пропъден от него).

Извън тази “фабрика за убийства” обаче, към чието арестуване Бойко Борисов има много сериозно и – бих казал – страстно отношение, има друг един казус, който свързва атентата срещу Алексей Петров с разчистване на сметки в престъпния свят. Според разследване на в. “Уикенд” един от арестуваните килъри по една следваща – вече трета поред – “фабрика за убийства”, е пропял пред ченгетата, опитвайки се да облекчи доста тежкото си положение на организатор на поръчкови убийства. Става дума за Васил Костов – известен също като Васко Кеца. По неговите думи Алексей Петров е “поръчан” от Слободан Драшкович – Кардинал, кум на прочутия сръбски гангстер Сретан Йосич.

Два месеца преди атентата срещу Трактора, на 20 юни 2002 г.,  Сретан Йосич е арестуван в София при акция, ръководена лично от Бойко Борисов. Именно поради това Слободан Драшкович пристига спешно в нашата столица и търси контакти с престъпния свят, за да осигури неговото освобождаване. Естествено – помощ е потърсена първо от Милчо Бонев – бай Миле, чиито делови контакти със сръбската наркомафия са добре известни. По същото това време Васко Кеца е шеф на неговата охрана, така че със сигурност познава събитията от първа ръка.

Бай Миле поема ангажимент да ангажира с този специален случай Алексей Петров и Никола Филчев – като иска за посредничеството си 500 000 долара, а цената на главния прокурор и неговия Трактор е оценена по достойнство – на 2 000 000 долара.

Парите са дадени, но услугата не е изпълнена. Първоначалният план е предвиждал Филчев просто да разпореди пускането на Амстердамеца – само че този път главният прокурор здравата се е уплашил – и дори опитите на Алексей Петров и Филко Славов не са могли да му повлияят. Затова се предприема странната операция по преместването на Сретен Йосич от Софийския централен затвор в ареста на Транспортна полиция, мотивирана с плитко скроена легенда за подготвяне на бягство от СЦЗ. (Между впрочем подобно бягство оттам е практически невъзможно.)

Идеята е в хода на преместването Сретен Йосич да бъде подменен с друг човек, а след това да се инсцентира престрелка, в която въпросния друг човечец да бъде убит “при опит за бягство”. Операцията е предприета по пряка нареждане на ВКП – само че по заповед на началника на затвора (който провежда за целта и спешен разговор с тогавашния министър на правосъдието Антон Станков), от арестанта са взети всички възможни идентификации – включително биологичен материал. Това проваля цялата операция – и в крайна сметка Сретен Йосич е екстрадиран в Холандия, откъдето след кратък престой в затвора е изискан от сръбското правосъдие и след това – освободен.

Междувременно обаче само седмица след като заминава за там, екстрадиран при изключителни мерки за сигурност, влиза в действие наказателната операция на сърбите срещу неизпълнилите ангажимента за неговото освобождаване. Слободан Джуркович поръчва убийството на Алексей Петров, като плаща за него 500 000 долара. Посредник е Красимир Станчев – Легионера, също гард от охраната на бай Миле. Изпълнител се оказва друг един байчо – бай Добри, който организира стрелбата заедно с още две бивши барети – Огнян Митков – Акулата и Димитър Димитров – Пелтека. Повишената бойна готовност на гардовете на Трактора обаче, както и на първо място – добрата му бронежилетка (два от изстрелите го уцелват в областта на сърцето), провалят този добре замислен атентат.

Това е в най-общи линии версията на Васко Кеца, един от арестуваните по операция “Килърите”, разказана от него пред следователите – според разследването на “Уикенд”. Разбира се, на гангстери и жълти вестници не може да се вярва безусловно – и ако се спирам на тази версия, то причината за тове е една: познавам я много добре – и то точно в този й вид, от много години по-рано – именно от въпросната 2002 г. Разказа ми я покойният прокурор Николай Колев; по-късно чух потвърждания за нея и от други хора, които ще се въздържа да назова, тъй като са още живи и се надявам да останат такива. Що се отнася до начина, по който баретите са дошли със заповед от ВКП да изведат Сретен Йосич – и то вечерта, след работно време, в което според вътрешните правила на СЦЗ никой затворник не може да бъде извеждан по никакъв повод – това ми е известно от разговора ми с бившия министър Антон Станков – от когото тогавашният шеф на затвора е поискал разпореждания за това как да постъпи.

Има обаче и още едно обстоятелство, което косвено потвърждава разказа на Васко Кеца. Става дума за един особен тип реакция на хора от престъпния свят, които се опитват да се измъкнат от обвинения в дадено престъпление – каквато реакция е много характерна именно за Алексей Петров. Те просто прехвърлят извършеното от тях престъпление на чужд гръб – и го правят публично, най-често с помощта на продажни медии и подставени свидетели. Така казусът със Сретен Йосич бе прехвърлен в сметките на не друг, а тъкмо на Николай Колев – и версиите за това се разпространяваха от видни негови противници – като някогашния шеф на военна прокуратура Лилко Йоцов например. И цялата тази история се разпространяваше въпреки очевидния факт, че Николай Колев, бидейки смъртен враг на Филчев, е последният човек, който би имал възможност да осъществи подобен тип контакти – и с който сърбите биха седнали да преговарят за подобна услуга.

Заедно с него в тази добре организирана мълва бе обвинен и Владимир Димов – бивш психолог на баретите, убит само ден след разстрела на Николай Колев на 28 декември 2002 г. Димов помагаше на Колев в разследвания, свързани с баретите – включително и в тези свързани с далаверите на Алексей Петров и Филко Славов в Кремиковци. Очевидно в тези си усилия двамата са попаднали на данни, които са стрували живота им. Предимството от пускането на тази мълва е очевидно – освен всичко друго убийството им лесно може да бъде вписано в сметките на сръбската мафия.

В действителност Николай Колев е убит именно заради дързостта да бъде опонент на Филчев – и да се окаже най-сериозния му противник в средите на магистратите. Физическите му убийци са приближени на Алексей Петров бивши барети – Гълъбин Георгиев и Киро Дългия. Това се знае много добре – и се знае от много хора – включително и от офицерите, работели някога по това дело. Само че делото е смачкано, а данните и доказателствата по него – заметени под миндера. Толкова по въпроса за това кой кого и за какво е гръмнал – особено когато участник в този диалог е отговорният и лоялен гражданин, видния бизнесмен, председателят на ССИ, достойният офицер от ДС, евентуалният бъдещ президент на България Алексей Петров – Трактора.

http://www.svobodata.com/

Ein Gedanke zu „Кой кого гръмна – или задочният спор между Алексей Петров – Трактора и… българският министър-председател

  1. Много са трудни такива отношения и сложни за извървяване без да има наранени.Нужно е да се прилага гъвкавост,да има яснота и прозрачност , да са са верни направените стъпки.Но не е за подценяване и навременното съветване с опитните ,които знаят и могат повече.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.