.

• През 1983 г. в Мюнхен са похитени и докарани насила в България съпругата Павлина и синът Сергей на бившия шеф на ДС в Перник Стефан Свръдлев, който бяга със семейството си в Гърция
• През 1988 г. Сергей Свръдлев “пада” от 10-ия етаж на блока, в който живеел
• През 1974 г. ДС-офицери съвместно с техни колеги от КГБ и ЩАЗИ отвличат от град Орхус, Дания, българския политически емигрант Борис Арсов. Няколко месеца по-късно “обектът” е намерен обесен в килията си в Пазарджишкия затвор.

През 1977 г. е взето специално секретно решение на секретариата на ЦК на БКП (постановление Б-15 на политбюро) за активизиране на работата срещу “вражеската българска емиграция”. Изпълнението е възложено на Първо главно управление на ДС, но в нея са участвали и други звена на МВР. Мотивите за издаването на заповедта се базирали главно върху разузнавателна информация за активизиране на организацията на Ценко Барев, наречена Българско освободително движение (БОД) със седалище в Париж. Тя уж имала терористичен отдел, ръководен от известния анархист Георги Константинов, осъден като студент на 20 години затвор заради взривяването на паметника на Сталин в Парка на свободата.
Истинската причина обаче се крие в желанието на нашите тайни служби да си извоюват още по-голям авторитет пред Тодор Живков и Кремъл с “повишената си революционна бдителност” и действията си, насочени срещу мними терористи-емигранти, които възнамерявали да взривяват българските посолства в чужбина и да разлагат, че дори и да свалят социалистическия строй с всевъзможни средства – включително със силови методи. Разбира се, образът на всемогъщия и коварен враг в странство, поставил се в услуга на западните шпионски централи, е съществувал само във въображението на ДС-началствата. Освен това издирването и неутрализирането на въпросните емигранти-злодеи на Запад е било свързано с благи командировки, морални и материални стимули и издигане в йерархията. За особено впечатляващи минавали акциите, свързани с отвличания на “опасни” емигранти и докарването им насила или с измама в родината.

На 10 февруари 1971 г. 40-годишният шеф на ДС в Перник полковник Стефан Свръдлев, втората му съпруга Павлина, 5-месечният им син Сергей и малката дъщеря от първия му брак Лозка преминават с военен джип българо-гръцката граница, поискват политическо убежище и остават да живеят осем години в Гърция. След това се преместват в Западна Германия. Междувремено Свръдлев е осъден в България на смърт, а жена му – на 20 години затвор.
При емигрирането бившият разузнавач е носел със себе си чанта с 500 броя строго секретни документи, по-голямата част от които били свързани с разкриването на механизма, по който българските тайни служби създали и поддържали трафика на наркотици, преминаващ през страната в посока Западна Европа и САЩ, както и трафика на оръжие за т.нар. националноосвободителни, а по същество терористични организации от Азия, Африка и Латинска Америка. Съгласно документите този механизъм е бил планиран от КГБ през 1966 г. и е започнал да функционира след проведената през следващата година специална среща на разведките на страните-членки на Варшавския договор. Целта му е била да предизвика и поддържа постоянна дестабилизация на западното общество.
През лятото на 1983 г. майката на Павлина Свръдлева се обадила, че ще ходи на екскурзия във Виена и желае цялото семейство да се види там. На 12 септември Павлина и синът й се качват на влака от Мюнхен за Виена, след което изчезват, а наскоро след това двамата се появяват на екрана на БНТ и заявяват, че безумно обичат България, че са били заставени насила да напуснат родината и че са се завърнали доброволно.
През 1988 г. вече порасналият Сергей Свръдлев паднал от 10-ия етаж на блока, в който живеел. Официалната версия на властите е, че става въпрос или за банална битова злополука, или за осъществено поради психическа лабилност самоубийство. При лична среща с дисидента-политзатворник Янко Янков през 1991 г. обаче ексразузнавачът-емигрант твърдял, че синът му бил убит за отмъщение.
През 1996 г. о.з. полковник Марин Петков заявява пред медиите, че “бившият полковник от Държавна сигурност Стефан Свръдлев, който избяга в Гърция, беше готов да свидетелства, че България е участвала в атентата срещу папата, но благодарение на разузнаването бе проведено едно мероприятие, което го разколеба и го отказа да прави лъжесвидетелски показания”. Какво е това “мероприятие” изиграло такава “високопатриотична” роля, не се уточнява, но за посветените е пределно ясно, че иде реч именно за отвличането на Павлина и Сергей Свръдлеви.
През април 1974 г. от втория по големина град в Дания -Орхус, е отвлечен и доведен в България българският политемигрант Борис Арсов. От намереното от топследователя Богдан Карайотов оперативно дело на Арсов, озаглавено “Терористи”, в архива на Второ главно управление на ДС се вижда, че преди да го отвлекат, българските тайни служби три години са работили по “обекта” и даже са съставили прецизен план да го ликвидират с отрова, нож или с удар с тъп предмет по черепа. “Острото мероприятие” е било възложено на агент “Маринов”. Под този псевдоним се крие легализираният като емигрант и внедрен в българската общност в Дания Димитър Георгиев Филипов. Прецизно замисленото убийство обаче не се осъществило, защото в последния момент агентът се уплашил и се отказал.
През януари 1973 г. е издадена специална заповед, съгласно която следва “да се подготви план-мероприятие за довеждане на Борис Арсов в страната”, а през февруари е издадена нова заповед, според която е необходимо “да се разработи комбинация за довеждане в страната на изменници на родината с цел тяхното ликвидиране или арестуване”.
В плана за отвличането на “опасния терорист” Борис Арсов залегнало съображението, че той е много привързан към единствения си син Никола, който току-що се е оженил, и към сестра си Йорданка, че тъгува за тях и копнее отново да бъдат заедно. Това обстоятелство се превърнало в много силен и удобен аргумент за манипулиране на обекта на операцията.
През април 1974 г. Държавна сигурност при (съдействието на КГБ и източногерманската ЩАЗИ) осъществили една от своите най-важни секретни операции зад граница – отвличането на Арсов от Дания и принудителното му отвеждане в България. За да няма провал, акцията е била осъществена не от агенти, а от кадрови офицер, специално “командировани” в Орхус.
В България емигрантът е подложен на специална оперативна обработка, по време на която му било обещано да не бъде съден, ако приеме да сътрудничи на ДС и да участва в масирани медийни пропагандни мероприятия за дискредитиране на “вражеската емиграция” и нейните лидери. Тъй като Борис Арсов категорично отказал и даже направил опит да избяга от ареста, след тридневен формален съдебен процес на 22 септември 1974 г. бил осъден на общо 15 години затвор по обвинение в шпионаж, саботаж и образуване и ръководене на контрареволюционна емигрантска организация, целяща да саботира българската социалистическа власт чрез въоръжено въстание.
На 20 декември същата година Борис Арсов бил намерен обесен в килията в Пазарджишкия затвор, а смъртта му официално била квалифицирана като самоубийство. Най-странното в случая е това, че според тази версия самообесването се осъществило “посредством три вратовръзки”, които Арсов просто не е имал откъде да вземе, тъй като още при довеждането му в България от него са били иззети всички т.нар. граждански или цивилни дрехи.

Теодор ШОПОВ

ДОСИЕ
В едно интервю покойният писател-емигрант Димитър Инкьов разказва, че когато избягал от България, семейството му останало в България и този факт бил използван от ДС. През октомври 1970 г. той бил обект на опит за отвличане. Една вечер по телефона му се обадил човек, когото той много добре познавал и на когото очевидно имал доверие. Това е бившият партизанин и тогавашен директор на дирекция “Новини” в Българското радио Владо Маринов, който напълно “свойски” или “приятелски” му казал: “Качвай се в колата и веднага идвай! Аз съм в един хотел край Виена с един приятел, за един ден съм в Алпите, ела, имам да ти казвам много важни неща за семейството ти.” Според неговите думи той още в първия момент импулсивно решил да тръгне, но неговата тогавашна германска приятелка (впоследствие съпруга) застанала на вратата и поставила условие да го пусне само ако се обади на службата за сигурност в радио “Свободна Европа”, където работел.
След като Инкьов направил това, било установено, че е бил очакван не точно край Виена, а на 8 км от австрийско-унгарската граница, и не от двама “журналисти-алпинисти”, а от шестима български ченгета. Близо до мястото е чакал и голям ТИР, в който е трябвало да бъде натоварен и откаран в България. Емигрантът няколко дни разтакавал “приятеля” си от БНР, а през това време американските спецове по сигурността уговаряли австрийските власти да арестуват българите при опита да отвлекат Инкьов. В крайна сметка австрийците се позовали на прословутия си неутралитет и отказали да съдействат на американците. Така била провалена както операцията на българските, така и контраоперацията на американската тайни служби.

.